Галъп: 17 % от българите предпочитат България да се присъедини към Русия и Китай, 50 % да остане в НАТО и ЕС
Сред аргументите за растежа на доверието следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, отбрана, икономическо развиване и непоклатимост за България на фона на геополитическите турбуленции и закани
Ако българите бяха изправени пред предполагаем избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и прочие, 25,5% не могат да дефинират коя опция избират, а едвам 17,1% биха избрали различен вид интеграционни общности към Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят, демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, публикувано на уеб страницата на социологическата организация, цитира Епицентър.
Изследването е осъществено сред 28 август и 5 септември т.г. измежду 802-ма души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Данните демонстрират, че при най-младите убеждението, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО, доближава до над 70%, до момента в който при най-възрастните картината е разнородна, само че и там натрупванията в интерес на европейския път на развиване са най-осезателни, показват социолозите.
Последните наблюдения се удостоверяват и от пряк отговор на въпроса за персоналните възгледи - 48,8% са в „ западна “ посока, а в „ източна “ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на тези, които не могат да дефинират – 30,6 на 100, допълват социолозите.
Доверието в Европейски Съюз остава обичайно високо. За интервала от септември 2023 до септември 2024 година има известно покачване от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към Европейски Съюз спада за интервала от 37,1% на 28,3%. В предишни интервали данните са били и още по-положителни. Въпреки съмненията, ясно е, че публичният избор е ориентиран изрично към Европейски Съюз и на фона на българските национални институции обликът на европейските институции и Европейски Съюз, като цяло, наподобява неоспорим, разясняват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Данните демонстрират, че единствено за година доверието в НАТО се е нараснало от 32% на 40,1%, до момента в който недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.
Според социолозите растежът в доверието на българите към Европейски Съюз и НАТО е многофакторно свързан, само че във всички случаи измежду аргументите за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, отбрана, икономическо развиване и непоклатимост за България на фона на геополитическите турбуленции и закани.
„ Галъп интернешънъл болкан “ направи пробна инспекция на отношението към разнообразни страни, които са образци за световни и европейски фактори, осведомят от организацията. От него излиза наяве, че най-високо утвърждение получава Германия – 49,9% доверие, следвана от Унгария с 41 на 100, само че и с немалки дялове на съмнение, Франция - с 38,9%, и Англия – 37,3 на 100.
Проучването демонстрира и нов спад в доверието на българите към Русия след началото на съветската експанзия против Украйна, актуалното проучване записва 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от проучванията на „ Галъп интернешънъл болкан “ през 2021, 2022 и 2023 година демонстрира стабилно повишаване на недоверието към страната. През септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), само че през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 година това негативно равнище се резервира (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52% от запитаните.
Доверието към Съединени американски щати е в границите на обичайните стойности сред 26-31%. Настоящото проучване записва доверие към Съединени американски щати от 27,2%. Данните, насъбрани от мониторинга през годините демонстрират, че настоящият политически жанр на ръководство в дадена страна оказва въздействие върху цялостния неин облик у нас, означават социолозите.
В актуалното проучване образец в това отношение е Унгария – записва се доверие от 41%, което може да се изясни със благосклонностите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на Европейски Съюз, което показва унгарският политически хайлайф, показват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едвам 23,6% от българите и доста съмнение от 52,4%. Това може да се изясни както с незадоволителното познаване и културните разлики, по този начин и със декларираното желание на болшинството от българите към демократичните модели в Европа, разясняват от организацията.
Според социолозите с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се трансформира. Носталгични, предизвикани от агитация или пък от активността на вътрешни артисти, настроения се обостриха изключително в хода на съветската експанзия против Украйна. Въпреки това обаче водещото желание в всеобщото схващане на българите към демократичните страни е стабилно, е главният извод от изследването.
Ако българите бяха изправени пред предполагаем избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и прочие, 25,5% не могат да дефинират коя опция избират, а едвам 17,1% биха избрали различен вид интеграционни общности към Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят, демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, публикувано на уеб страницата на социологическата организация, цитира Епицентър.
Изследването е осъществено сред 28 август и 5 септември т.г. измежду 802-ма души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Данните демонстрират, че при най-младите убеждението, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО, доближава до над 70%, до момента в който при най-възрастните картината е разнородна, само че и там натрупванията в интерес на европейския път на развиване са най-осезателни, показват социолозите.
Последните наблюдения се удостоверяват и от пряк отговор на въпроса за персоналните възгледи - 48,8% са в „ западна “ посока, а в „ източна “ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на тези, които не могат да дефинират – 30,6 на 100, допълват социолозите.
Доверието в Европейски Съюз остава обичайно високо. За интервала от септември 2023 до септември 2024 година има известно покачване от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към Европейски Съюз спада за интервала от 37,1% на 28,3%. В предишни интервали данните са били и още по-положителни. Въпреки съмненията, ясно е, че публичният избор е ориентиран изрично към Европейски Съюз и на фона на българските национални институции обликът на европейските институции и Европейски Съюз, като цяло, наподобява неоспорим, разясняват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Данните демонстрират, че единствено за година доверието в НАТО се е нараснало от 32% на 40,1%, до момента в който недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.
Според социолозите растежът в доверието на българите към Европейски Съюз и НАТО е многофакторно свързан, само че във всички случаи измежду аргументите за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, отбрана, икономическо развиване и непоклатимост за България на фона на геополитическите турбуленции и закани.
„ Галъп интернешънъл болкан “ направи пробна инспекция на отношението към разнообразни страни, които са образци за световни и европейски фактори, осведомят от организацията. От него излиза наяве, че най-високо утвърждение получава Германия – 49,9% доверие, следвана от Унгария с 41 на 100, само че и с немалки дялове на съмнение, Франция - с 38,9%, и Англия – 37,3 на 100.
Проучването демонстрира и нов спад в доверието на българите към Русия след началото на съветската експанзия против Украйна, актуалното проучване записва 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от проучванията на „ Галъп интернешънъл болкан “ през 2021, 2022 и 2023 година демонстрира стабилно повишаване на недоверието към страната. През септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), само че през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 година това негативно равнище се резервира (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52% от запитаните.
Доверието към Съединени американски щати е в границите на обичайните стойности сред 26-31%. Настоящото проучване записва доверие към Съединени американски щати от 27,2%. Данните, насъбрани от мониторинга през годините демонстрират, че настоящият политически жанр на ръководство в дадена страна оказва въздействие върху цялостния неин облик у нас, означават социолозите.
В актуалното проучване образец в това отношение е Унгария – записва се доверие от 41%, което може да се изясни със благосклонностите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на Европейски Съюз, което показва унгарският политически хайлайф, показват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едвам 23,6% от българите и доста съмнение от 52,4%. Това може да се изясни както с незадоволителното познаване и културните разлики, по този начин и със декларираното желание на болшинството от българите към демократичните модели в Европа, разясняват от организацията.
Според социолозите с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се трансформира. Носталгични, предизвикани от агитация или пък от активността на вътрешни артисти, настроения се обостриха изключително в хода на съветската експанзия против Украйна. Въпреки това обаче водещото желание в всеобщото схващане на българите към демократичните страни е стабилно, е главният извод от изследването.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ