Тайните на една изоставена къща в Пловдив: Прислужницата Шина, която била майка на 7 деца
Сред праха и забравата на остаряла, изоставена къща в самия център на Пловдив, времето е запазило една трогателна човешка история. Тя е запечатана в няколко пожълтели документа и остарели фотографии. Това е историята на Шина - обикновена жена, прислужница, чиято орис обаче ни разкрива една малко позната, само че извънредно любопитна страница от предишното на Пловдив и обществената действителност на дамите в България.
Прочетете още
Архивните документи - членска карта и други забавни находки от руините на пловдивската къща, които играт роля на същинска капсула на времето, са оповестени в обществените мрежи от Ели Владкова, победител в Big Brother Family преди 15 години. Тя изясни за TrafficNews , че откритите артефакти за живота на Шина са от къща в ценъта на Пловдив, покрай Стария град.
От Райково до Пловдив: Една вдовица и нейните седем деца
Откритото общинско уверение с № 9245, издадено на 13 юни 1944 година от Административното поделение на Пловдивската градска община, ни среща с Шина Георгиева Мермирова. Родена през далечната 1884 година в родопското село Райково (днес квартал на Смолян), животът я довежда в Пловдив, където тя се труди неуморно.
Стара снимка вид " Cartes Cabinet " демонстрира мъж и жена в елегантно за времето си облекло, държащи чадъри – евентуално спомен от по-светлите и спокойни дни на фамилията. Но ориста на Шина е белязана от съществени тествания. Тя ражда първото си дете, дъщерята Василка, през 1910 година, когато е на 26 години, а последното, Невена – през 1922 година, на 38-годишна възраст. Между тях на бял свят се появяват Руска, Димитър, Фимия, Рада и Мария. Шина остава вдовица и поема тежката задача да отглежда многолюдната си челяд сама в годините на войни и недостиг, като съгласно документите фамилията публично е вписано в листата на бедните.
Находка: Членска карта в борбата за демографията
Сред находките в пловдивската къща изпъква дребна брошура с изрисувана майка с деца – Членска карта № 122293 на Съюза на многодетните в България.
От документа излиза наяве обаче, че през 1944-та година, след като има заплатен членски импорт, тя вписва ръкописно три деца в семейството си. На фотографията, прикрепена към картата, виждаме точно четири дами - Шина и трите ѝ дъщери, които са били живи или при нея по това време. Към 1944 година Шина е на 60 години. Децата ѝ, родени сред 1910 и 1922 година, към този момент са били възрастни хора (на възраст сред 22 и 34 години). В удостоверението нагоре са вписани 7 деца с техните цялостни рождени дати, като този документ е публична информация от регистрите за ражданията (населението). Той разказва какъв брой деца е родила Шина общо през живота си.
Има три исторически и житейски разумни пояснения за това разминаване:
Детската смъртност: Най-тъжната, само че доста евентуална причина. В началото на века смъртността е била голяма. Възможно е от седемте родени деца, единствено три да са оживели до 1944 година Удостоверението от общината обаче държи списък за всяко родено дете, без значение дали е живо.
„ Издържани “ деца: Дружеството на многодетните постоянно е признавало за членове хора, които имат избран брой малолетни или издържани деца. Тъй като през 1944 година всичките ѝ деца са били пълнолетни, е допустимо „ 3 “ да се отнася до тези, които към момента живеят с нея или за които тя поставя грижи (например неомъжени дъщери).
Административен статус: В удостоверението (долу вляво) написа „ Бедни под №... “. Възможно е за приемане на помощи да е било значимо да се потвърди общият брой родени деца, с цел да се подчертае статусът ѝ на майка-героиня, до момента в който в картата са вписани единствено тези, които имат отношение към настоящото участие.
Защо Съюз?
Оказва се, че паниката за " топящата се нация " напълно не е от през днешния ден. Още през 1939 година в София е основан Съюзът (Сдружението) на многодетните родители. Неговата съществена цел е била да се бори със спада на раждаемостта, който е възприеман като зло, подкопаващо устоите на нацията. Организацията е имала клонове в цялата страна, а нейният величествен блян е бил " в нашата златоносна земя да не се разреши да остане нито един гладен, гол, необут, нито един без заслон ". Срещу минимална членска вноска от 5 лв. на месец, членовете са получавали протекция и поддръжка от страната.
Съюзът бързо стъпва под тепетата. Изрезка от вестник „ Пловдив “ от 1 април 1939 година демонстрира по какъв начин централното управление приканва пловдивчани да се запишат и да образуват локални сдружения. Вестникът прецизира и тогавашния стандарт – за „ многодетни “ са се считали родители с 3 и повече деца, стига да съставляват едно общо домакинство.
Разкодирането на параграф 32 от правилника: Огромни данъчни отстъпки и VIP привилегии
През 1943 година страната приема невиждан Закон за многодетните български фамилии. Друга открита вестникарска отрезка – от в. „ Последни вести “ от декември 1943 година – разкрива какви големи финансови тласъци са давани. При раждане на трето дете директните налози на фамилията са падали с 40%, при четвърто – с 50%, а при пето и всяко последващо – с внушителните 70% (до обща сума от 50 000 лева).
Статията във вестника категорично указва, че за тези облаги би трябвало да се подаде декларация по §32 от правилника до общината. Ако се вгледаме в откритото уверение на вдовицата Шина, там безусловно написа, че то се издава " въз основа § 32 от Правилника... и клетвената декларация ". Това потвърждава, че бедната майка почтително е следвала инструкциите от пресата, с цел да получи държавната протекция.
За днешните стандарти привилегиите са зашеметяващи. Като майка на 7 деца, законът е отреждал на Шина най-високото отличие – златен държавен почетен знак . Носителките му са имали право на:
Напълно гратис пътешестване с всички държавни и общински транспортни средства. Безплатно лекуване в лечебни заведения и бани. Право на пререждане на всички места – пред гишета или при превоз, като всички са били законово задължени да им правят отстъпка ред.
Смяната на режима: От златни значки към „ Майчина популярност “ и „ Майка героиня “
След 1944 година политическата система у нас се трансформира радикално, само че държавната потребност от висока раждаемост остава. Царският закон служи за основа на нова политика, която обаче облича насърчаването на многодетността в руска, социалистическа стилистика.
Интересно изобретение в книгата " Пловдивски окръг по пътя на социализма 1944—1964 " демонстрира по какъв начин тази политика се е развила в Пловдивско единствено няколко години след издаването на документа на Шина. Според цитираните Укази на Президиума на Народното събрание, оповестени в локалния вестник „ Отечествен глас “ напролет на 1952 година, страната стартира да награждава многодетните майки с медал и почетно звание „ Майчина популярност “ I степен (за родили и отгледали 8 и повече деца). Година по-късно, през януари 1953 година, летвата е вдигната още по-високо – декрет удостоява с най-високото звание „ Майка героиня “ дамите, отгледали 10 и повече деца в Пловдивски окръг.
С нейните 7 деца, Шина от остарелия Пловдив евентуално се е разминала на косъм със социалистическия медал " Майчина популярност ", само че нейната история е блестящо доказателство за една цяла ера. Епоха, обхващаща както Царство България, по този начин и ранния социализъм, в която развъждането на многочислена челяд е било тежък всекидневен героизъм, само че и мотив страната да издигне в фетиш и да възнагради майчинския дълг.
Макар къщата в центъра на града през днешния ден да е празна и има голяма възможност скоро да бъде бутната като апетитно място за вложители, историята на Шина към този момент не е забравена.
Прочетете още
Архивните документи - членска карта и други забавни находки от руините на пловдивската къща, които играт роля на същинска капсула на времето, са оповестени в обществените мрежи от Ели Владкова, победител в Big Brother Family преди 15 години. Тя изясни за TrafficNews , че откритите артефакти за живота на Шина са от къща в ценъта на Пловдив, покрай Стария град.
От Райково до Пловдив: Една вдовица и нейните седем деца
Откритото общинско уверение с № 9245, издадено на 13 юни 1944 година от Административното поделение на Пловдивската градска община, ни среща с Шина Георгиева Мермирова. Родена през далечната 1884 година в родопското село Райково (днес квартал на Смолян), животът я довежда в Пловдив, където тя се труди неуморно.
Стара снимка вид " Cartes Cabinet " демонстрира мъж и жена в елегантно за времето си облекло, държащи чадъри – евентуално спомен от по-светлите и спокойни дни на фамилията. Но ориста на Шина е белязана от съществени тествания. Тя ражда първото си дете, дъщерята Василка, през 1910 година, когато е на 26 години, а последното, Невена – през 1922 година, на 38-годишна възраст. Между тях на бял свят се появяват Руска, Димитър, Фимия, Рада и Мария. Шина остава вдовица и поема тежката задача да отглежда многолюдната си челяд сама в годините на войни и недостиг, като съгласно документите фамилията публично е вписано в листата на бедните.
Находка: Членска карта в борбата за демографията
Сред находките в пловдивската къща изпъква дребна брошура с изрисувана майка с деца – Членска карта № 122293 на Съюза на многодетните в България.
От документа излиза наяве обаче, че през 1944-та година, след като има заплатен членски импорт, тя вписва ръкописно три деца в семейството си. На фотографията, прикрепена към картата, виждаме точно четири дами - Шина и трите ѝ дъщери, които са били живи или при нея по това време. Към 1944 година Шина е на 60 години. Децата ѝ, родени сред 1910 и 1922 година, към този момент са били възрастни хора (на възраст сред 22 и 34 години). В удостоверението нагоре са вписани 7 деца с техните цялостни рождени дати, като този документ е публична информация от регистрите за ражданията (населението). Той разказва какъв брой деца е родила Шина общо през живота си.
Има три исторически и житейски разумни пояснения за това разминаване:
Детската смъртност: Най-тъжната, само че доста евентуална причина. В началото на века смъртността е била голяма. Възможно е от седемте родени деца, единствено три да са оживели до 1944 година Удостоверението от общината обаче държи списък за всяко родено дете, без значение дали е живо.
„ Издържани “ деца: Дружеството на многодетните постоянно е признавало за членове хора, които имат избран брой малолетни или издържани деца. Тъй като през 1944 година всичките ѝ деца са били пълнолетни, е допустимо „ 3 “ да се отнася до тези, които към момента живеят с нея или за които тя поставя грижи (например неомъжени дъщери).
Административен статус: В удостоверението (долу вляво) написа „ Бедни под №... “. Възможно е за приемане на помощи да е било значимо да се потвърди общият брой родени деца, с цел да се подчертае статусът ѝ на майка-героиня, до момента в който в картата са вписани единствено тези, които имат отношение към настоящото участие.
Защо Съюз?
Оказва се, че паниката за " топящата се нация " напълно не е от през днешния ден. Още през 1939 година в София е основан Съюзът (Сдружението) на многодетните родители. Неговата съществена цел е била да се бори със спада на раждаемостта, който е възприеман като зло, подкопаващо устоите на нацията. Организацията е имала клонове в цялата страна, а нейният величествен блян е бил " в нашата златоносна земя да не се разреши да остане нито един гладен, гол, необут, нито един без заслон ". Срещу минимална членска вноска от 5 лв. на месец, членовете са получавали протекция и поддръжка от страната.
Съюзът бързо стъпва под тепетата. Изрезка от вестник „ Пловдив “ от 1 април 1939 година демонстрира по какъв начин централното управление приканва пловдивчани да се запишат и да образуват локални сдружения. Вестникът прецизира и тогавашния стандарт – за „ многодетни “ са се считали родители с 3 и повече деца, стига да съставляват едно общо домакинство.
Разкодирането на параграф 32 от правилника: Огромни данъчни отстъпки и VIP привилегии
През 1943 година страната приема невиждан Закон за многодетните български фамилии. Друга открита вестникарска отрезка – от в. „ Последни вести “ от декември 1943 година – разкрива какви големи финансови тласъци са давани. При раждане на трето дете директните налози на фамилията са падали с 40%, при четвърто – с 50%, а при пето и всяко последващо – с внушителните 70% (до обща сума от 50 000 лева).
Статията във вестника категорично указва, че за тези облаги би трябвало да се подаде декларация по §32 от правилника до общината. Ако се вгледаме в откритото уверение на вдовицата Шина, там безусловно написа, че то се издава " въз основа § 32 от Правилника... и клетвената декларация ". Това потвърждава, че бедната майка почтително е следвала инструкциите от пресата, с цел да получи държавната протекция.
За днешните стандарти привилегиите са зашеметяващи. Като майка на 7 деца, законът е отреждал на Шина най-високото отличие – златен държавен почетен знак . Носителките му са имали право на:
Напълно гратис пътешестване с всички държавни и общински транспортни средства. Безплатно лекуване в лечебни заведения и бани. Право на пререждане на всички места – пред гишета или при превоз, като всички са били законово задължени да им правят отстъпка ред.
Смяната на режима: От златни значки към „ Майчина популярност “ и „ Майка героиня “
След 1944 година политическата система у нас се трансформира радикално, само че държавната потребност от висока раждаемост остава. Царският закон служи за основа на нова политика, която обаче облича насърчаването на многодетността в руска, социалистическа стилистика.
Интересно изобретение в книгата " Пловдивски окръг по пътя на социализма 1944—1964 " демонстрира по какъв начин тази политика се е развила в Пловдивско единствено няколко години след издаването на документа на Шина. Според цитираните Укази на Президиума на Народното събрание, оповестени в локалния вестник „ Отечествен глас “ напролет на 1952 година, страната стартира да награждава многодетните майки с медал и почетно звание „ Майчина популярност “ I степен (за родили и отгледали 8 и повече деца). Година по-късно, през януари 1953 година, летвата е вдигната още по-високо – декрет удостоява с най-високото звание „ Майка героиня “ дамите, отгледали 10 и повече деца в Пловдивски окръг.
С нейните 7 деца, Шина от остарелия Пловдив евентуално се е разминала на косъм със социалистическия медал " Майчина популярност ", само че нейната история е блестящо доказателство за една цяла ера. Епоха, обхващаща както Царство България, по този начин и ранния социализъм, в която развъждането на многочислена челяд е било тежък всекидневен героизъм, само че и мотив страната да издигне в фетиш и да възнагради майчинския дълг.
Макар къщата в центъра на града през днешния ден да е празна и има голяма възможност скоро да бъде бутната като апетитно място за вложители, историята на Шина към този момент не е забравена.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ