Сред обсъжданите предложения е използването на международното право за изземване

Сред обсъжданите оферти е потреблението на интернационалното право за изземване на кораби по екологични или антипиратски аргументи. Като опция страните могат да работят без значение, разчитайки на националните закони, с цел да конфискуват повече кораби.

 

Според външния министър на Естония Маргус Цахкна към половината съветски нефт, който е обект на наказания, минава през Финския залив. Той означи, че има случаи на подводни спирания на кабели в Балтийско море и закани за околната среда, свързани с прекосяването на танкери.

 

„ Сега въпросът е какво можем да създадем с тези кораби? Не можем да блокираме цялото море, само че можем да направляваме повече. Има доста благоприятни условия “, сподели той.

 

Според специалисти и адвокати, интервюирани от изданието, осъществяването на тези проекти надали ще бъде елементарно. Те считат, че това ще докара до ответни ограничения от страна на Русия, високи финансови разноски и тежка логистика.

Исак Леви, началник на руско-европейското направление в Центъра за проучване на енергетиката и чистия въздух, сподели, че през 2024 година 348 кораба на сенчестия флот са напуснали балтийските пристанища, което е 40% от общия размер на продажбите на нефт в Русия.

 

Според The ​​Guardian европейските и американските корабособственици са продали минимум 230 танкера на съветски контрагенти, които в този момент се употребяват като флот в сянка за заобикаляне на европейските и американските наказания. Продавайки тези кораби на Индия, Хонконг, Виетнам и други страни, които не се причислиха към западните наказания, техните американски и европейски притежатели завоюваха повече от шест милиарда $. Според оценките, представени от вестника, съветският флот в сянка в този момент наброява към 600 кораба, които съставляват 70% от съветския петролен експорт.