10 от постановките с най-дълъг живот на театралната сцена в София
Сред незабравимите за феновете на Народният спектакъл „ Иван Вазов “ през последните две десетилетия остават постановките „ Крал Лир “ на Шекспир, „ Пигмалион “ на Б. Шоу, „ Вишнева градина “ на Чехов, „ Сако от велур “ на Ст. Стратиев, „ Идеалният мъж “ на О. Уайлд, „ Хъшове “ по Иван Вазов и доста други.
В Сатиричният спектакъл постановката, която може да се похвали с най-дълъг живот там, е „ Римска баня “ от Станислав Стратиев, чиято премиера се е състояла през февруари 1974 г.
Можем единствено да гадаем какви са факторите едно зрелище да се играе с години, само че сигурно можем да кажем, че театърът разкрива пътища към безчет светове и житейски превъплъщения.
Подбрахме 10 от най-дълго представяните постановки на театралната сцена в София. Колко от тях сте гледали и какъв брой не – равносметката след края на материала.
10. „ Страхотни момчета “
Младежки спектакъл „ Николай Бинев “, 2008 година
„ Страхотните момчета ” са шестима безработни от до неотдавна процъфтявал металургичен център. Всеки от довчерашните служащи, които са се радвали на своя характерен междинен стандарт, на съботните мачове и на сладките си женички, се сблъсква с непреодолими компликации – материални, битови, психически. Именно те ги тласкат към безумната концепция да направят… мъжка натрупа за стриптийз. В реализирането на тази концепция момчетата би трябвало да се освободят от комплексите, от илюзиите, от страховете си и… от облеклата. Затова ще смъкват всичко – до край! Спектакълът може да се похвали с премиите „ Икар 2009 ” и „ Аскеер 2009 ” за поддържаща женска роля на Станка Калчева и номинация за „ Аскеер 2009 ” за поддържаща мъжка роля на Стефан Мавродиев.
9. „ Ревизор “
Театър „ София “, 2008 година
На българска сцена първата режисура на пиесата “Ревизор ” е през 1880 година в Русе, където се играе на съветски език. Именно това е и постановката с най-дълъг живот в Театър „ София “. Играе се към този момент 9 години – от пролетта на 2008-ма година. Дългият ѝ живот, съгласно драматурга Богдана Костуркова, се дължи на гениалността на Гогол и гения на екипа, които увличат днешния човек в извечността на нелепостта, подлостта, подлизурството и другите дребнавости на човешката ни природа, като в същото време дават въздух на въпреки и комичен или незначителен, само че ентусиазъм за обич, за ценене, за човешко самочувствие.
8. „ Мъртвешки танц “
Театрална работилница „ Сфумато “, 2007 година
„ Мъртвешки танц “ от Аугуст Стринберг – акомодация и режисура на Маргарита Младенова, не слиза към този момент 10 години от сцената на Театрална работилница „ Сфумато “. За ролята си в спектакъла Владимир Пенев и Светлана Янчева са отличени с „ Аскеер “ за основна мъжка и женска роля през 2007 година, Даниела Олег Яхова – за костюмография. „ Мъртвешки танц “ е смразяващо неромантичен, само че с необикновен черен комизъм. Той слага акцент върху тъмната страна на индивида, когато любовта се трансформира в ненавист.
7. „ Вечерен акт “
Театър 199 „ Валентин Стойчев “, 2002 година
За тези, които обичат да се забавляват, „ Вечерен акт ” е театралното зрелище, което ще ги зареди с положително въодушевление, тъй като съчетава гениалността на Чехов, остроумната постановка на Съни Сънински и импровизационния гений на Мария Сапунджиева и Георги Спасов с неповторимата интимна атмосфера на Театър 199. Спектакълът е почетен с премията „ Золотая муза 2003 “ за осъществяването на Мария Сапунджиева.
6. „ Вечеря за тъпаци “
Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “, 2001 година
„ Вечеря за тъпаци “ от Франсис Вебер се играе към този момент 16 години и над 300 пъти при претъпкани салони и е едно от най-гледаните заглавия в 60-годишната история на Сатиричния спектакъл.
„ Това е най-дълго играната роля в креативната ми кариера. Този воин не е от най-любимите ми, тъй като да играеш гадняр не е доста симпатично “, споделя Христо Гърбов .
„ Това зрелище е направено от един човек, който е доста специфичен за всички нас и изключително на мен – режисьорът Иржи Менцел “, споделя Иван Бърнев .
5. „ Пигмалион ”
Народен спектакъл „ Иван Вазов “, от 1998 година
„ Някои трагични писатели, измежду които е и Бърнард Шоу, считат театъра за потребна веселба. Дано тя се окаже задоволително потребна за нашето огрубяло време и задоволително занимателна за усложнената гама от усети “, споделя режисьорът на “Пигмалион ”, Леон Даниел.
Това е един театър, изпълнен с сексапил и хумор, където основните настоящи лица са Рени Врангова, Валентин Ганев, Мариус Донкин, Жоржета Чакърова, Йорданка Кузманова, Стефан Данаилов, Биляна Петринска, Добринка Станкова, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов.
4. „ Много звук за нищо “
Театър Българска Армия, от 1997 година
Комедията на Уилям Шекспир продължава да вълнува публиката към този момент 20 години от сцената на Военния спектакъл. Режисьор е Красимир Спасов. Над 200 000 фенове са се любували на майсторството на няколко звездни актьорски екипа, които си предаваха облиците на влюбени. Днес в „ Много звук за нищо “ вземат участие Евелин Костова, Иван Радоев, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Деян Георгиев, Ненчо Илчев, Александър Дойнов, Георги Къркеланов, Мирослав Косев, Милен Миланов, Мимоза Базова, Калин Иванов, Георги Новаков, Мирослав Пашов, Стойко Пеев, Йордан Ръсин.
3. „ Криворазбраната цивилизация “
Театър Възраждане, от 1995 година
„ Криворазбраната цивилизация “ не слиза от афиша на спектакъл Възраждане към този момент 22 години и е играно над 230 пъти. Режисьор на класическата пиеса на Добри Войников е Владлен Александров, а от първичният състав, който за първи път през 1995 г е сложил спектакъла, сега играят Христо Гърбов, Роберт Янакиев и Ивет Радулова.
2. „ Шинел “
Театър Кредо, от 1992 година
Театър „ Кредо “ (независима групировка, която играе на сцената на спектакъл 199) съществува от 1992 година, а спектакълът „ Шинел “ по Гогол е измежду най-дълго играните. Сценографията е на Мая Петрова, с присъединяване на Нина Димитрова и Стелиян Радев. Постановката става неоспорим шлагер на най-големия международен фестивал на изкуствата в Единбург през 1996 и 1997 година, също така е единственият български театър игран в „ Уест Енд “, Лондон, на сцената на „ Кралския Шекспиров Театър “, през 2000 г.
1. „ Секс, опиати и рокендрол “
Театър Българска Армия, от 1992 година
Да се задържи един театър в театралния плакат 25 години си е същинско културно събитие, споделят от Театъра на Армията. Представлението „ Секс, опиати и рокендрол “ се играе на българска сцена към този момент 25 години и може би е единственият театър в света, който се слага в еднакъв състав толкоз време. Автор е Ерик Богосян, а постановката е на Николай Ламбрев.
„ Този театър е неповторим. И до момента съгласно мен никой не е разкрил рецептата за това по какъв начин е оживял толкоз време. И не просто по какъв начин е оживял, само че и по какъв начин постоянно препълва залите. Всъщност в рецептата може би са включени чарът на Ивайло Христов и силата на текста на Ерик Богосян. Сигурно и магнетизмът, който сътворяваме ние с Дони. В последна сметка обаче има някаква незнайна съставния елемент. Никой не може да си изясни за какво този театър се задържа над 25 години “, разяснява Коцето Калки.
