Елена Йончева: Необходимо е изсветляване не само на собствеността на частните медии, но и на техните спонсори и рекламодатели
Сред най-важните промени, които имам намерение да внеса в плана на европейски медиен закон е нуждата от изсветляване освен на собствеността на частните медии, която може да бъде прикрита, а и на техните спонсори, рекламодатели и донори. Именно там се крие политическият напън и взаимозависимост. Това разгласи евродепутатът Елена Йончева, която е докладчик от името на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) по Европейския акт за свободата на медиите.
Проектът за правилник, показан в края на м.г. от Европейската комисия (ЕК) към този момент се разисква интензивно в Екологичен потенциал. Той беше мотив за интернационалната конференция, която Елена Йончева провежда в четвъртък. В полемиката се включи вицепрезидентът на Комисията Вера Йоурова. Сред останалите участници бяха Дейвид Ек, представител на Швеция (председател на Съвета на Европейски Съюз до края на юни), Живка Хаския, консултант в непрекъснатото посланичество на България в Европейски Съюз, някогашният общоприет шеф на BBC Питър Хорокс, ръководителят на Съвет за електронни медии Соня Момчилова, издателят на e-vestnik.bg Иван Бакалов, Ренате Шрьодер от Европейската федерация на публицистите и други Издателят на Euractiv.bg Георги Готев модерираше форума.
Преди три години Елена ме въодушеви да разработя този акт. Впечатлена съм от нейния журналистически опит и работата й като боен кореспондент, показа еврокомисар Вера Йоурова. Тя заяви, че се чака финалните разисквания в така наречен триалози на Европейски Съюз – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз да стартират през ноември, а през април следващата година законът да бъде реалност. Държавите членки ще би трябвало да го ползват непосредствено, без да го интерпретират.
Текстовете му ще не разрешават държавна интервенция в публицистичната политика, тъй че медиите да не се трансформират в пропагандатори; отбрана на публицистите от подслушване, както и от откриване на източниците на информация; ясно финансиране на публичните медии без това да ги прави подвластни от ръководещите и други Националните медийни регулатори ще наблюдават за свободата на публицистите, за прозрачността на собствеността и за споровете на ползи. Те ще следят и да няма централизация на пазара. На европейско равнище ще се сътвори Европейски съвет за медийни услуги, в който ще има представители на националните органи. Той ще следи медийната среда в Европейски Съюз.
Някои притежатели усещат опасност за бизнеса си. Но свободата на медиите е дирек за демокрацията. Статуквото не може да остане, сподели еврокомисар Вера Йоурова.
В отговор на въпрос на Елена Йончева за какво гаранциите за най-ключовите оферти за независимостта на медиите и редакторските решения са заложени не в самия правилник, а в „ рекомендация “, която няма никаква законодателна стойност, тя отговори, че стремежът на акта е да отбрани медиите от външната среда. Докато за публицистичната политика рекомендациите се придържат към най-хубавите практики, само че в последна сметка решението е на съответния нюзрум. Свободата на медиите би трябвало да се подсигурява и от вътрешната страна, сподели Вера Йоурова.
България има позитивно отношение към предложенията на Европейската комисия, съобщи Живка Хаския. Според нея главният проблем в работата по акта в Европейски Съюз е по какъв начин да се балансира сред другите равнища на упоритост на страните членки. Някои не желаят да има европейска интервенция в националното им медийно законодателство. България обаче смята, че законът ще позволи провокациите, които срещаме на национално и на европейско равнище.
От името на Европейската федерация на публицистите, в която членуват 73 организации в Европа, Ренате Шрьодер изиска наредбите в акта да се засилят. Според нея това, което Европейската комисия предлага е под стандартите на Съвета на Европа. Тя уточни този факт като един от причините на представители на издатели от Германия, които не одобряват въвеждането на наложително европейско медийно законодателство. Имаме отбрана на издателите, а би трябвало да имаме отбрана и на публицистите. Разчитаме на Вас, обърна се Ренате Шрьодер към Елена Йончева.
Според европейската федерация новият Европейски съвет за медийни услуги би трябвало да е самостоятелен, в това число от Европейската комисия.
За гаранции за независимостта на този самобитен ръб приказва и Соня Момчилова, ръководител на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според нея прави усещане, че в плана е планувано наред с членове на националните регулаторни органи, в състава му да се включат и представители на Европейската комисия. Секретариатът му също ще е назначен от Европейска комисия.
Тя разгласи, че Съвет за електронни медии е най-слабо финансираният медиен регулаторен орган в Европа, а в това време е най-прозрачно работещият. Според Соня Момчилова Съвет за електронни медии не разполага с финансовите и човешките запаси за пълномощията, които европейският акт му планува. Институцията ще се трансформира в голям мастодонт с доста права, а свръхрегулацията крие опасности, разяснява тя. Колкото повече приказваме за свободата на медиите, толкоз по-изплашени са те. Не желая да спомагаме за това да подчиним медийната среда на някакви прекомерно строги условия, сподели още Соня Момчилова. Председателят на Съвет за електронни медии беше безапелационна, че медиите в България подхождат на най-високите медийни стандарти.
В България медиите са овладени и служат на политически и стопански ползи, беше позицията на журналистът Иван Бакалов. Той уточни софтуерния прогрес в света като причина за голямата промяна на медийния модел, която за дребния пазар в България е съдбовна. Медиите губят финансирането си и стават подвластни, сподели Иван Бакалов. Читателите и феновете са разпръснати по доста осведомителни канали, някои от които с незадоволително качество. Липсва същинската публицистика, разяснява още той.
Самият факт, че толкоз намерено и почтено поставихме тематиките демонстрира, че познаваме проблемите, съобщи в резюме Елена Йончева. Тя обърна внимание на борбата с подправените вести и неналичието на същинска публицистика. Фалшивите вести не се борят със забрани и банове, а със силата на тестваната информация, с работата на репортерите, които покриват цялата география на даден спор, с показване на събитията в подтекст, сподели тя. В противоположен случай подценяваме читателите и ги подтикваме да търсят източници другаде, а това може да ги подведе.
Ще е триумф, в случай че в бъдеще можем да откроим същинските медии от изразяването на цивилен позиции в обществените мрежи, сподели Елена Йончева.
Проектът за правилник, показан в края на м.г. от Европейската комисия (ЕК) към този момент се разисква интензивно в Екологичен потенциал. Той беше мотив за интернационалната конференция, която Елена Йончева провежда в четвъртък. В полемиката се включи вицепрезидентът на Комисията Вера Йоурова. Сред останалите участници бяха Дейвид Ек, представител на Швеция (председател на Съвета на Европейски Съюз до края на юни), Живка Хаския, консултант в непрекъснатото посланичество на България в Европейски Съюз, някогашният общоприет шеф на BBC Питър Хорокс, ръководителят на Съвет за електронни медии Соня Момчилова, издателят на e-vestnik.bg Иван Бакалов, Ренате Шрьодер от Европейската федерация на публицистите и други Издателят на Euractiv.bg Георги Готев модерираше форума.
Преди три години Елена ме въодушеви да разработя този акт. Впечатлена съм от нейния журналистически опит и работата й като боен кореспондент, показа еврокомисар Вера Йоурова. Тя заяви, че се чака финалните разисквания в така наречен триалози на Европейски Съюз – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз да стартират през ноември, а през април следващата година законът да бъде реалност. Държавите членки ще би трябвало да го ползват непосредствено, без да го интерпретират.
Текстовете му ще не разрешават държавна интервенция в публицистичната политика, тъй че медиите да не се трансформират в пропагандатори; отбрана на публицистите от подслушване, както и от откриване на източниците на информация; ясно финансиране на публичните медии без това да ги прави подвластни от ръководещите и други Националните медийни регулатори ще наблюдават за свободата на публицистите, за прозрачността на собствеността и за споровете на ползи. Те ще следят и да няма централизация на пазара. На европейско равнище ще се сътвори Европейски съвет за медийни услуги, в който ще има представители на националните органи. Той ще следи медийната среда в Европейски Съюз.
Някои притежатели усещат опасност за бизнеса си. Но свободата на медиите е дирек за демокрацията. Статуквото не може да остане, сподели еврокомисар Вера Йоурова.
В отговор на въпрос на Елена Йончева за какво гаранциите за най-ключовите оферти за независимостта на медиите и редакторските решения са заложени не в самия правилник, а в „ рекомендация “, която няма никаква законодателна стойност, тя отговори, че стремежът на акта е да отбрани медиите от външната среда. Докато за публицистичната политика рекомендациите се придържат към най-хубавите практики, само че в последна сметка решението е на съответния нюзрум. Свободата на медиите би трябвало да се подсигурява и от вътрешната страна, сподели Вера Йоурова.
България има позитивно отношение към предложенията на Европейската комисия, съобщи Живка Хаския. Според нея главният проблем в работата по акта в Европейски Съюз е по какъв начин да се балансира сред другите равнища на упоритост на страните членки. Някои не желаят да има европейска интервенция в националното им медийно законодателство. България обаче смята, че законът ще позволи провокациите, които срещаме на национално и на европейско равнище.
От името на Европейската федерация на публицистите, в която членуват 73 организации в Европа, Ренате Шрьодер изиска наредбите в акта да се засилят. Според нея това, което Европейската комисия предлага е под стандартите на Съвета на Европа. Тя уточни този факт като един от причините на представители на издатели от Германия, които не одобряват въвеждането на наложително европейско медийно законодателство. Имаме отбрана на издателите, а би трябвало да имаме отбрана и на публицистите. Разчитаме на Вас, обърна се Ренате Шрьодер към Елена Йончева.
Според европейската федерация новият Европейски съвет за медийни услуги би трябвало да е самостоятелен, в това число от Европейската комисия.
За гаранции за независимостта на този самобитен ръб приказва и Соня Момчилова, ръководител на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според нея прави усещане, че в плана е планувано наред с членове на националните регулаторни органи, в състава му да се включат и представители на Европейската комисия. Секретариатът му също ще е назначен от Европейска комисия.
Тя разгласи, че Съвет за електронни медии е най-слабо финансираният медиен регулаторен орган в Европа, а в това време е най-прозрачно работещият. Според Соня Момчилова Съвет за електронни медии не разполага с финансовите и човешките запаси за пълномощията, които европейският акт му планува. Институцията ще се трансформира в голям мастодонт с доста права, а свръхрегулацията крие опасности, разяснява тя. Колкото повече приказваме за свободата на медиите, толкоз по-изплашени са те. Не желая да спомагаме за това да подчиним медийната среда на някакви прекомерно строги условия, сподели още Соня Момчилова. Председателят на Съвет за електронни медии беше безапелационна, че медиите в България подхождат на най-високите медийни стандарти.
В България медиите са овладени и служат на политически и стопански ползи, беше позицията на журналистът Иван Бакалов. Той уточни софтуерния прогрес в света като причина за голямата промяна на медийния модел, която за дребния пазар в България е съдбовна. Медиите губят финансирането си и стават подвластни, сподели Иван Бакалов. Читателите и феновете са разпръснати по доста осведомителни канали, някои от които с незадоволително качество. Липсва същинската публицистика, разяснява още той.
Самият факт, че толкоз намерено и почтено поставихме тематиките демонстрира, че познаваме проблемите, съобщи в резюме Елена Йончева. Тя обърна внимание на борбата с подправените вести и неналичието на същинска публицистика. Фалшивите вести не се борят със забрани и банове, а със силата на тестваната информация, с работата на репортерите, които покриват цялата география на даден спор, с показване на събитията в подтекст, сподели тя. В противоположен случай подценяваме читателите и ги подтикваме да търсят източници другаде, а това може да ги подведе.
Ще е триумф, в случай че в бъдеще можем да откроим същинските медии от изразяването на цивилен позиции в обществените мрежи, сподели Елена Йончева.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ