Насекомоядните птици са сред най-уязвимите видове в България
Сред най-уязвимите типове птици в страната са насекомоядните, които понижават с по-бързи темпове от зърноядните. Това сочат данните в отчета за положението на необятно публикуваните типове в България за интервала 2005–2022 година Той беше показан през днешния ден в онлайн събитие от Йордан Христов, отговорник за мониторинга в Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП).
В отговор на въпрос експертът означи, че насекомоядните са птиците, които най-добре усещат измененията в средата, което ги прави добър знак за положението на средата. Намаляването им действително демонстрира утежняване на средата, която населяват. От природозащитната организация означиха, че процесът на намаляването на птиците, които са подвластни от инсекти и безгръбначни, отразява интензификацията на земеделието и се следи в доста европейски страни.
Тази наклонност може да се преглежда и като развой на утежняване на хранителната база, т.е. в следените региони може косвено посредством положението на насекомоядните птици да се регистрира, че има понижаване и на насекомите, и безгръбначните животни, сподели още Христов.
Проучването на положението на необятно публикуваните типове птици стартира да се прави в България през 2004 година, тестово, а от идната - 2005 година, се прави постоянно, описа Йорданов. Той означи, че най-застрашени през 2022 година са птиците в земеделските региони, като за 18 години са намалели с 37 %.
Чучулигите и сврачките, като насекомоядни типове, са измежду най-драстично намаляващите, сподели още Христов. Той означи, че снижаването на броя на чучулигите е повече от 50 % спрямо първото постоянно броене през 2005 година При сврачките свиването на броя им също е над 50 на 100. Същевременно това се следи при чинкови птици и овесарки, които са зърноядни, само че тази намаляваща наклонност е с по-бавни темпове.
Мониторингът на необятно публикуваните типове птици се прави през 2022 година за 19-и следващ път. Той е проведен от Българско дружество за защита на птиците като част от Националната система за мониторинг на биологичното многообразие. Анализът се базира на 245 места в цялата страна, които са броени най-малко три години в интервала 2005-2022 година
През 2022 година са регистрирани най-високият брой места за преброяване (т.нар. квадрати) за последните девет години - 122. Най-много преброявани региони всекидневно са регистрирани към огромните обитаеми места. В някои от регионите мониторингът се прави в доста дълги интервали - 13 до 16 години поред, регистрира Йордан Христов.
В резултат на мониторинга през 2022 година е оценено положението на 80 типа птици. Намаляващите типове са 26%, възходящите са 20 на 100, а тези със постоянни трендове – 19%, 35 на 100 от типовете не могат да бъдат избрани за момента.
Йордан Христов сподели, че тази година са регистрирани повече намаляващи в сравнение с възходящи типове и тези промени са доста тревожни. Продължаваме да следим положението, съобщи той и добави, че имат потребност от повече места за мониторинг, което значи да се включат още доброволци от разнообразни региони на страната, изключително от области, в които мониторинг се прави по-рядко, или въобще не е юридически.
Сред най-силно намаляващите типове са селска и градска лястовица, дебелоклюна чучулига, пъдпъдък, домашно врабче. Христов означи, че при домашното врабче е маркирано понижение от 50 %, като в предходните години популацията се е водила като постоянна. При червеногърбата сврачка свиването на популацията е 57 %, за кукувицата е близо 50 на 100. Намаление се регистрира и при елементарния скорец, написа Българска телеграфна агенция. Сред главните аргументи за спада в популациите на птиците е интензификацията в земеползването - разораването на затревени площи, унищожаване на синори и полезащитни пояси, както и използването на пестициди и хербициди, означи Христов.
Видовете с най-голямо нарастване са гривяк, фазан, огромно белогушо коприварче, елов артист, славей, регистрират още природозащитниците. Стабилни са трендовете при гугутката, гургулицата, черешарката и огромно черноглаво коприварче. В групата на типовете с неопределени трендове е подложен синият синигер, сивото коприварче и качулатата чучулига.
Преброяването на птиците е самодейност, която се прави в цяла Европа и се прави от доброволци. В страната ни мониторингът е в границите на плана “Осъществяване на схемата за мониторинг на елементарните типове птици, като част от Националната система за мониторинг на биологичното многообразие ”. Проектът е с дълготрайност три години 2020–2022 и е финансиран от Предприятието за ръководство на действия по запазване на околната среда (ПУДООС, МОСВ) и е подсилен от Изпълнителна организация по околна среда.
