Икономисти: Стига вече с този 15-ти септември
Сред най-устойчивите репери в организацията на времето за всички родители, възпитаници и учители у нас e датата 15-ти септември – началото на образователната година и завършек на лятната почивка. Да се замислим обаче дали не е време да не изместим тази неизменима котва с няколко седмици по-рано – от това могат да завоюват единствено достиженията на учениците, които през днешния ден са на дъното на интернационалните сравнителни проучвания. Мнението е на икономистите от Института за пазарна стопанска система.
Нека първо разгледаме интернационалния опит. Последното проучване на Eurydice, отдадено на разпределението на ваканциите и образователното време към образователната 2023/24 сочи, че измежду европейските страни няма ясна открита процедура за стартирането на образователната година. При някои страни като Финландия, Швеция и Дания, както и някои провинции на Германия, това се случва още в средата на месец август; в останалите наподобява, че " консенсусът “ е занятията на учениците да стартират при започване на септември. За съпоставяне, по-късно от българските възпитаници стартират учебно заведение само тези в Малта.
От не по-малко значение е и разпределението на ваканциите – българският модел залага на доста дълга лятна почивка, само че другите интервали на отмора от образователния развой през годината са малко и къси. За сметка на това, множеството европейски просветителни системи залагат на по-голям брой ваканции с по-кратка дълготрайност – постоянно срещани са такива по средата на февруари, при започване на април и май, както и доста по-дълги от българската коледни ваканции.
Късното начало на образователната година и дългата лятна почивка си имат своя цена – българските възпитаници прекарват сензитивно по-малко време в учебно заведение спрямо връстниците си в съвсем всички европейски страни, както проличава ясно от данните на Eurydice. Това е изключително правилно за началното обучение – приблизително 507 часа годишно, спрямо до 700-800 часа в множеството страни. В прогимназиалния стадий обучение разликата е по-малка – 736 часа в България спрямо 800-950 часа в множеството страни, само че все пак повече от явна. Същевременно връзката сред времето, прекарано в обучение и достиженията на учениците е повече от явна, без значение дали в допълнение време е прекарано в асимилиране на спомагателен материал или затвърждаване на към този момент наученото.
Тези наблюдения ясно показват потребността от промяна в структурата на образователната година. Насоките са най-общо две – първата е смяната на разпределението на ваканциите в посока на по-чести, само че къси спирания на образователния развой, за сметка на доста редуциране на лятната почивка. Втората, естествено разследване от първата е изтеглянето на началото на образователната година с няколко седмици по-рано. Реалистично наподобява това да е първата седмица на септември, само че можем и да обсъдим и края на август.
От такава промяна на образователната година бихме могли да чакаме леки усъвършенствания в достиженията на учениците. Връзката сред времето, прекарано в обучение и демонстрираните от учениците познания и умения е измежду постоянно проучваните тематики (да речем, тук, тук, или тук, всред доста други), и множеството резултати сочат позитивен резултат, изключително що се отнася до децата от малцинствен генезис и от небогати фамилии. Това, несъмнено, е директно подвластно от метода, по който се употребява спомагателното време в учебно заведение и общото качество на просветителния развой, само че ограниченията в тази посока са обособена тематика.
Разбира се, удължаването на образователната година е единствено първа стъпка към на доста по-комплексна смяна в учебното обучение, в случай че желаеме то да повлияе позитивно. Ключова тук е проверката и осъвременяването на образователните стратегии, съчетано с повишение на автономността на учителите във връзка с структурирането на образователното наличие. Не бива да се не помни и въвеждането на действителна оценка на добавената стойност на учебното обучение и консолидираното ѝ в модела на финансиране на учебните заведения.
Нека първо разгледаме интернационалния опит. Последното проучване на Eurydice, отдадено на разпределението на ваканциите и образователното време към образователната 2023/24 сочи, че измежду европейските страни няма ясна открита процедура за стартирането на образователната година. При някои страни като Финландия, Швеция и Дания, както и някои провинции на Германия, това се случва още в средата на месец август; в останалите наподобява, че " консенсусът “ е занятията на учениците да стартират при започване на септември. За съпоставяне, по-късно от българските възпитаници стартират учебно заведение само тези в Малта.
От не по-малко значение е и разпределението на ваканциите – българският модел залага на доста дълга лятна почивка, само че другите интервали на отмора от образователния развой през годината са малко и къси. За сметка на това, множеството европейски просветителни системи залагат на по-голям брой ваканции с по-кратка дълготрайност – постоянно срещани са такива по средата на февруари, при започване на април и май, както и доста по-дълги от българската коледни ваканции.
Късното начало на образователната година и дългата лятна почивка си имат своя цена – българските възпитаници прекарват сензитивно по-малко време в учебно заведение спрямо връстниците си в съвсем всички европейски страни, както проличава ясно от данните на Eurydice. Това е изключително правилно за началното обучение – приблизително 507 часа годишно, спрямо до 700-800 часа в множеството страни. В прогимназиалния стадий обучение разликата е по-малка – 736 часа в България спрямо 800-950 часа в множеството страни, само че все пак повече от явна. Същевременно връзката сред времето, прекарано в обучение и достиженията на учениците е повече от явна, без значение дали в допълнение време е прекарано в асимилиране на спомагателен материал или затвърждаване на към този момент наученото.
Тези наблюдения ясно показват потребността от промяна в структурата на образователната година. Насоките са най-общо две – първата е смяната на разпределението на ваканциите в посока на по-чести, само че къси спирания на образователния развой, за сметка на доста редуциране на лятната почивка. Втората, естествено разследване от първата е изтеглянето на началото на образователната година с няколко седмици по-рано. Реалистично наподобява това да е първата седмица на септември, само че можем и да обсъдим и края на август.
От такава промяна на образователната година бихме могли да чакаме леки усъвършенствания в достиженията на учениците. Връзката сред времето, прекарано в обучение и демонстрираните от учениците познания и умения е измежду постоянно проучваните тематики (да речем, тук, тук, или тук, всред доста други), и множеството резултати сочат позитивен резултат, изключително що се отнася до децата от малцинствен генезис и от небогати фамилии. Това, несъмнено, е директно подвластно от метода, по който се употребява спомагателното време в учебно заведение и общото качество на просветителния развой, само че ограниченията в тази посока са обособена тематика.
Разбира се, удължаването на образователната година е единствено първа стъпка към на доста по-комплексна смяна в учебното обучение, в случай че желаеме то да повлияе позитивно. Ключова тук е проверката и осъвременяването на образователните стратегии, съчетано с повишение на автономността на учителите във връзка с структурирането на образователното наличие. Не бива да се не помни и въвеждането на действителна оценка на добавената стойност на учебното обучение и консолидираното ѝ в модела на финансиране на учебните заведения.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ