15:17 до Париж - новият филм на Клинт Истууд
Сред най-лошите последици от зачестилите терористични офанзиви в Европа е фактът, че започваме да привикваме с тях. Всеки път, когато чуем или прочетем за смут в някоя част на континента или света, се шокираме с една концепция по-малко. И по този начин докога?
Може би това е една от многото аргументи Клинт Истууд да направи филм за терористичното нахлуване във влака " Талис " от Амстердам до Париж.
Спомняте ли си го? На 21 август 2015 година във въпросния трен мъж от марокански генезис открива огън с пушка. Абсолютната случайност, че тъкмо тогава се возят трима другари, двама от които представители на американските въоръжени сили, проваля проектите на терориста.
Дребният марокански нарушител Аюб ел Хазани, повлиян от джихадистки клипчета в интернет, взема решение в името на Аллах да извърши терористичен акт, доставя се с оръжие и работи. Качва се в частта на влака, в която е първа класа, само че не съумява да реализира до дъно проекта си, тъй като по пътя си е спрян от шестима души във влака.
Кои са те
Тримата американци, взели главно присъединяване, са съученици от гимназията. Алекс Скарлатос тогава е на 22 години и е на отмора, откакто е служил в Афганистан. Успява да удари нападателя със личното му оръжие и да го смъкна на пода.
Спенсър Стоун е на 23, част от военновъздушните сили на Съединени американски щати. След конфликта с терориста, Стоун е с няколко порязвания, строшен пръст и контузия на дясното око.
Антъни Садлър също е на 23 години. Той оказва помощ на Скарлатос и Стоун да обезвредят Ел Хазани.
Заедно с още трима мъже американците съумяват да спрат нападателя, да лишават оръжията му и да го вържат.
Повече от година след осуетяването на терористичното нахлуване, юристът на мароканеца декларира, че той не е желал просто да убива хора, задачата е била да убива американци.
Филмът на Клинт Истууд " 15:17 до Париж " , споделя за този случай, а изборът му за основни реализатори е мощно завладяващ. В функциите са същите трима американци, които осуетяват терористичната офанзива.
Ето какво споделя самият Истууд за решението си да не избере професионални артисти: " Представях си доста положителни реализатори, само че гледах тези момчета, взирах се в лицата им и един ден ги питах дали мислят, че могат да играят себе си. И колкото повече обмисляха концепцията, толкоз повече я одобряваха. Оказа се, че и тримата имат гений. Връщането към този миг и повторното му прекарване се трансформира в катарзис за тях. "
На 9 февруари, когато е премиерата на " 15:17 до Париж ", ще разберем дали фактически тези три американски момчета са се справили със задачата да изиграят себе си, без да се преиграят. Клинт Истууд сигурно им е дал най-правилните насоки.
Онова, което е по-важното в тази ситуация, е излизането на филм, отдаден на международен проблем, чието решение не се вижда. Говорим за настояща рана без скорошно лекуване, засягаща цивилни хора и всяваща боязън в душите даже на най-големите международни сили.
Разбира се, не може да чакаме от " 15:17 до Париж " да ни даде отговори на многото въпроси, нито да ни покаже по какъв начин да се оправим с тероризма. По-скоро ще забележим същинското лице на смелостта.
Може би това е една от многото аргументи Клинт Истууд да направи филм за терористичното нахлуване във влака " Талис " от Амстердам до Париж.
Спомняте ли си го? На 21 август 2015 година във въпросния трен мъж от марокански генезис открива огън с пушка. Абсолютната случайност, че тъкмо тогава се возят трима другари, двама от които представители на американските въоръжени сили, проваля проектите на терориста.
Дребният марокански нарушител Аюб ел Хазани, повлиян от джихадистки клипчета в интернет, взема решение в името на Аллах да извърши терористичен акт, доставя се с оръжие и работи. Качва се в частта на влака, в която е първа класа, само че не съумява да реализира до дъно проекта си, тъй като по пътя си е спрян от шестима души във влака.
Кои са те
Тримата американци, взели главно присъединяване, са съученици от гимназията. Алекс Скарлатос тогава е на 22 години и е на отмора, откакто е служил в Афганистан. Успява да удари нападателя със личното му оръжие и да го смъкна на пода.
Спенсър Стоун е на 23, част от военновъздушните сили на Съединени американски щати. След конфликта с терориста, Стоун е с няколко порязвания, строшен пръст и контузия на дясното око.
Антъни Садлър също е на 23 години. Той оказва помощ на Скарлатос и Стоун да обезвредят Ел Хазани.
Заедно с още трима мъже американците съумяват да спрат нападателя, да лишават оръжията му и да го вържат.
Повече от година след осуетяването на терористичното нахлуване, юристът на мароканеца декларира, че той не е желал просто да убива хора, задачата е била да убива американци.
Филмът на Клинт Истууд " 15:17 до Париж " , споделя за този случай, а изборът му за основни реализатори е мощно завладяващ. В функциите са същите трима американци, които осуетяват терористичната офанзива.
Ето какво споделя самият Истууд за решението си да не избере професионални артисти: " Представях си доста положителни реализатори, само че гледах тези момчета, взирах се в лицата им и един ден ги питах дали мислят, че могат да играят себе си. И колкото повече обмисляха концепцията, толкоз повече я одобряваха. Оказа се, че и тримата имат гений. Връщането към този миг и повторното му прекарване се трансформира в катарзис за тях. "
На 9 февруари, когато е премиерата на " 15:17 до Париж ", ще разберем дали фактически тези три американски момчета са се справили със задачата да изиграят себе си, без да се преиграят. Клинт Истууд сигурно им е дал най-правилните насоки.
Онова, което е по-важното в тази ситуация, е излизането на филм, отдаден на международен проблем, чието решение не се вижда. Говорим за настояща рана без скорошно лекуване, засягаща цивилни хора и всяваща боязън в душите даже на най-големите международни сили.
Разбира се, не може да чакаме от " 15:17 до Париж " да ни даде отговори на многото въпроси, нито да ни покаже по какъв начин да се оправим с тероризма. По-скоро ще забележим същинското лице на смелостта.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ