Геополитическа необходимост: ЕС иска спешно нови членове, но без ...
Сред най-често посочваните образци е Черна гора, която се счита за най-напредналия претендент измежду деветте публични страни в развой на присъединение. Страната с население от към 624 хиляди души си слага амбициозната цел да стане 28-ата страна членка на Европейски Съюз до 2028 година През този месец за първи път заседава техническа група, която приготвя контракта за присъединение – знак, че 14-годишният развой навлиза в заключителна фаза.
Идеята за краткотрайно ограничение на правото на несъгласие идва на фона на насъбрания опит с Унгария, чието предходно ръководство, ръководено от Виктор Орбан, неведнъж блокира основни решения на Европейски Съюз, в това число огромна финансова помощ за Украйна. Според източници от европейските институции сходна уговорка може да бъде включена в контракта за присъединение на Черна гора и след това да се трансформира в модел за останалите претенденти.
Юридически предлагането се преглежда като граничен случай и се разисква само като краткотрайна мярка, с цел да се избегне основаването на „ второкласни “ страни членки.
Паралелно с това немският канцлер Фридрих Мерц прикани за „ новаторски решения “ за ускорение на присъединението на страните от Западните Балкани. В писмо до европейските водачи той дефинира разширението като „ геополитическа нужда “ и предлага асоциирано участие за Украйна като междинна стъпка към пълноправно присъединяване. Според немската концепция Украйна би могла да взе участие в европейски институции и срещи, само че без право на глас. Президентът Володимир Зеленски обаче отхвърли предлагането, заявявайки, че мястото на страната му в Европейски Съюз би трябвало да бъде „ цялостно и равноправно “.
След началото на съветската инвазия през 2022 година тематиката за разширението на Европейски Съюз още веднъж закупи стратегическо значение. Брюксел към този момент показва Черна гора и Албания като водещи претенденти, до момента в който Молдова е определяна като една от страните с най-бърз прогрес.
В същото време в Европейски Съюз нарастват опасенията, че уголемен съюз с над 35 страни може да се сблъска със съществени проблеми при вземането на решения. Именно по тази причина редица страни, отпред с Германия, упорстват за вътрешни промени, които да предотвратят институционален блокаж.
Сред обсъжданите сюжети краткотрайното ограничение на правото на несъгласие се преглежда като защитен механизъм – инструмент, който да отбрани съюза от евентуални политически обрати в новоприсъединилите се страни и да направи идната вълна на разширение по-приемлива за сегашните членове.
Идеята за краткотрайно ограничение на правото на несъгласие идва на фона на насъбрания опит с Унгария, чието предходно ръководство, ръководено от Виктор Орбан, неведнъж блокира основни решения на Европейски Съюз, в това число огромна финансова помощ за Украйна. Според източници от европейските институции сходна уговорка може да бъде включена в контракта за присъединение на Черна гора и след това да се трансформира в модел за останалите претенденти.
Юридически предлагането се преглежда като граничен случай и се разисква само като краткотрайна мярка, с цел да се избегне основаването на „ второкласни “ страни членки.
Паралелно с това немският канцлер Фридрих Мерц прикани за „ новаторски решения “ за ускорение на присъединението на страните от Западните Балкани. В писмо до европейските водачи той дефинира разширението като „ геополитическа нужда “ и предлага асоциирано участие за Украйна като междинна стъпка към пълноправно присъединяване. Според немската концепция Украйна би могла да взе участие в европейски институции и срещи, само че без право на глас. Президентът Володимир Зеленски обаче отхвърли предлагането, заявявайки, че мястото на страната му в Европейски Съюз би трябвало да бъде „ цялостно и равноправно “.
След началото на съветската инвазия през 2022 година тематиката за разширението на Европейски Съюз още веднъж закупи стратегическо значение. Брюксел към този момент показва Черна гора и Албания като водещи претенденти, до момента в който Молдова е определяна като една от страните с най-бърз прогрес.
В същото време в Европейски Съюз нарастват опасенията, че уголемен съюз с над 35 страни може да се сблъска със съществени проблеми при вземането на решения. Именно по тази причина редица страни, отпред с Германия, упорстват за вътрешни промени, които да предотвратят институционален блокаж.
Сред обсъжданите сюжети краткотрайното ограничение на правото на несъгласие се преглежда като защитен механизъм – инструмент, който да отбрани съюза от евентуални политически обрати в новоприсъединилите се страни и да направи идната вълна на разширение по-приемлива за сегашните членове.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ