ЧЕХОВ и дакелите, БРОДСКИ и котките, МАЯКОВСКИ и булдога Булка
Сред музите на фамозните създатели има освен дами, само че и опашати другари. Ърнест Хемингуей имал към 50 котки и котараци в имението си, а дресираните мяукащи другари на Марк Твен можели да се вършат на заспали. Поетът Уилям Уърдсуърт непрекъснато четял стихове на своето куче, а Кърт Вонегът един път споделил: " Кучето е по-голяма муза от дамата, тъй като за разлика от нея то постоянно е до теб ". За известните опашати вдъхновения и компаньони на съветските писатели, споделено от Руски дневник.
(Антон Павлович Чехов с дакела Хина в имението си " Мелихово ", 1897 г.)
Антон Чехов и дакелите Бром и Хина
Писателят бил огромен обожател на дакелите. В имението си " Мелихово " край Москва той живял дълги години с две кучета – Бром Исаевич и Хина Марковна, кръстени на медикаменти от 19 век (все пак Чехов бил практикуващ лекар). Писателят можел да прекарва часове в диалози със своите питомци. Днес в чест на Бром и Хина в музея на Чехов в " Мелихово " е повдигнат монумент, а всяка година за Общоруския фестивал на дакелите тук идват опашати посетители от цяла Русия.
Веднъж донесли на Чехов мангуста от Цейлон. Когато я видели, дакелите, както самичък твърди писателят, се вцепенили от боязън. Мангустата сътворила същински безпорядък в дома на Чехов: бутала всичко, което се изпречело на пътя ѝ, разхвърляла саксии с цветя в близост, а бащата на Чехов дърпала за брадата.
Лев Толстой и конете
Лев Толстой доста обичал конете и цялостен живот яздил – това му пособие да се оправи с тъгата и да почувства единство с природата. Конете са и герои на доста от творбите му – най-известният му роман " Холстомер " е написан от името на кон. Също толкоз способна е и кобилата Фру-Фру, с която Вронски пада по време на скок в романа " Анна Каренина ".
Владимир Набоков и неговите кучета
Цели поколения кучета са живели в дома на Набокови. Майката на писателя обичала кафявите дакели, а след време и самият Набоков си взел кучета от същата порода. Първото се казвало Лулу, а кутрето ѝ кръстили Бокс Първи. Последен в фамилията се появил любимецът на име Бокс Втори, потомък на популярния дакел на Антон Чехов. Именно с Бокс Втори Набоков емигрира в Прага. Съвременниците му си спомнят, че той постоянно се разхождал със своя дакел по улиците, като Бокс бил облечен със особено ушито за него палто.
Владимир Маяковски с булдога Булка
Маяковски обичал да пътува до Франция и всякога се прибирал оттова с изискани покупки. Веднъж се прибрал от едно такова пътешестване с куче от известната измежду бохемите порода френски булдог. Поетът водел своята Булка със себе си на всичките си пътувания. По мемоари на другари на Маяковски, кучето му създавало много грижи: постоянно се налагало да раздава кутретата ѝ на другари.
Сергей Есенин и кучето Серьожка
Веднъж поетът видял на махленски пазар треперещо рижо кутре, не се сдържал и го купил. Продавачът му продал кучето за породисто. Поетът го кръстил на себе си и бил доста удовлетворен от покупката си, като се хвалел с кученцето на всеки, който му идвал на посетители. Минали няколко дни и кучето Серьожка почнало да скимти и да дърпа с лапи дългите си уши. Оказало се, че то е нормално дворно куче, а ушите му висели, тъй като били пришити.
Темата за любовта към животните се среща постоянно в стиховете на поета. Във всяка птица, крава и кон израсналият на село стихотворец виждал жива душа, към която се отнасял с деликатност и съчувствие. На кучетата поетът доверява своите прекарвания – като да вземем за пример в фамозното стихотворение " Дай лапа, Джим, за добър ден ". Трогателната история на куче-майка, изгубило своите кутрета, Есенин споделя в стихотворението си " Песен за кучката ".
Една заран в свойта бърлога,
под рогозки и гнили греди,
легна кучката и в изнемога
седем рижи кутрета роди.
Тя до мрачно ги милва прилежно,
с език ги прилиза напълно
и струеше топенето снежно
отдолу под топлия и стомах.
Вечерта, когато пред прага
кокошата олелия пораства,
стопанинът тъмен наслага
в една вехта торба седемте.
Тя в дълбоките прести гази,
тича в неговата следа…
и по какъв начин дълго раздипля вълни
незамръзналата вода.
А когато пое да се връща,
своя хълбок пролиза добре
и луната над тъмната къща
замязя на нейно кутре.
И към синята вис небесна,
заскимтяла, гледаше тя
по какъв начин луната високо проблесна;
и зад хребета полетя.
И както бе срещала безшумно
камък вместо залък, в този момент
очите и се забиха
като златни звезди в снега.
1915
Йосиф Бродски и неговите котки
Котките били непрекъснати спътници в живота на Бродски – с тях той е запечатан на доста фотоси. За привързаността на поета към неговите котки даже има виц. Веднъж при него отишъл публицист и след диалога в символ на най-дълбоко почитание към госта писателят му предложил да разсъни в негова чест обичаната си котка.
" Аз съм като котка. Ето, вижте котката. На котката въобще не ѝ пука дали съществува общността " Памет ". Или пък отдела за агитация в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Между другото, апатичен ѝ е и президентът на Съединени американски щати, дали го има или го няма. С какво съм по-добър от тази котка? ", споделил той в изявлението.
Източник: Руски дневник
Снимки: Культура.рф, rbth.com, iosif-brodskiy.ru
