Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният

Сред младото потомство в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът. Това съобщи за БНР проф. доктор Петър-Емил Митев по отношение на огромно проучване на младежта, извършено от "Галъп интернешънъл ".

Международният проучвателен план е извършен по едно и също време в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да разпознава, опише и проучва младежките настройки и модели на държание в актуалното общество.

,,Нашата юноша е в доста положително здравословно положение. Над 50% от младите споделят, че са в чудесно здраве, 30% споделят - доста положително, дребен % го дефинират като положително и единствено 1% споделят „ приблизително “. Нашата юноша живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон. Изчезнали са разликите сред града и селото във връзка с компютризацията, с изключение на в броя на компютрите. 94% от българските младежи имат компютър в фамилията си, а 44% показват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има непрекъснат достъп до интернет. Само 11% от младежите нямат автомобил в фамилията. 87% от тях имат независима стая. 40% от младежите се усещат жители на света, а 55% се усещат европейци, 90% се усещат българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи'', изясни проф. Митев позитивните настройки измежду младото потомство в България.

Лошата вест от проучването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до мъчителни мащаби както във връзка с обучение, по този начин и във връзка с работа, означи проф. доктор Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат-беден се преплитат с етническите дистанции.

Младите хора показват ненадейно доста за съществуването на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на просветителната подготовка и трудовата реализация е значително - за едно учиш, а по-късно работиш друго “, разяснява социологът. По думите му все пак има висок блян към висше обучение.

,,Това е по-спокойно потомство, липсва онази раздразнителност, която беше присъща за времето на прехода'', сподели посочи проф. Митев.

Той акцентира, че е липсващ страхът от безработица, само че е висока младежката сензитивност към обществената неправда.

Политическото отчуждение е повишено, означи още той и добави, че това се отнася също за присъединяване в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите демонстрират подобен интерес, също така те не са от най-хубавите.

,,Рискуваме да се утежни качеството на политическия хайлайф, тъй като към такива длъжности се ориентират не най-хубавите и готови младежи'', добави социологът.