Жилищната криза в Европа няма да подмине и България
Сред купищата проблеми, които има Европа, жилищната рецесия е измежду тежките. На европейските водачи към този момент им се наложи да осъзнаят, че казусът е освен стопански и обществен, само че стартира да става и политически. В България гърнето с жилищната рецесия към момента клокочи под радара на политиците, само че с огромна доза на сигурност може да се предвижда, че не е надалеч моментът, в който тематиката ще " гръмне " и у нас.
В последните месеци грижа №1 на обществото в България беше и проблемите, които поражда разпуснатата фискална политика. Но имаше и икономисти, които подчертаваха върху, които изключително през жилищните заеми надуват рисков " балон " в стопанската система, неизбежно обвързван с цените.
Измина цяла година, откогато, с цел да няма прегряване на пазара на жилищни заеми.
Резултатът? 27.8% годишен растеж на жилищните заеми към октомври 2025 година! Това надминава даже миналогодишното нарастване, което беше 26.5% на годишна база (към октомври 2024 г.). Догодина, поради, се чака изтичане на над 8 милиарда евро в системата и не е доста мъчно да се предвижда по какъв начин това ще се отрази на жилищния пазар, и изключително на цените на парцелите.
Но какъв е политическият проблем със скъпите жилища? На първо място – тази обстановка усилва неравенството и поляризацията. Това основава отчуждение и съмнение в обществата. Засилва популистките настроения, от което натрупат рейтинг крайните партии. Захранва се антиимигрантската изразителност и в последна сметка се слага на тестване самият европейски стопански и обществен модел, а оттова – и демокрацията.
" Един покрив, доста действителности "
Всичко това накара водачите на Европейски Съюз да вземат драговолно тематиката, колкото и жилищната политика да не е директна отговорност на съюза. Европейски Съюз готви проект за по-достъпни жилища (виж разновидността на Еврокомисията долу в карето, б. р.), основан върху проучване на казуса от октомври 2025 година То бе оповестено от Съвета на Европейски Съюз и е озаглавено " ".
А за какво е комплицирана? Най-вече поради големите разлики на жилищните пазари в другите страни – при едни (например в Югоизточна Европа) има доминация на хората със лично жилище, до момента в който при други голямото болшинство от хората живее чартърен. Това значи, че взимането на общоевропейски решения ще е мъчно, а поради нежния баланс сред правата на всички заинтригувани страни и обективните ограничавания на гъстонаселените европейски градове може да се стигне до непредвидени отрицателни последствия.
За десетилетие жилищата в Европейски Съюз са нагоре с 60%, в България – с над 130%
Цените на жилищата в Европейски Съюз са се нараснали приблизително с 60.5% от 2015 година насам, като някои страни членки са отбелязали повишаване с над 200%, а цените на наемите и разноските за сила също не престават да се повишават, написа в разбора. В същото време приходите на семействата не са се нараснали в същата степен. Един от всеки 10 европейци не може да си заплаща наема или ипотеката в точния момент, сочат още данните.
България, като наваксваща стопанска система, обаче е с много по-висок растеж на цените на жилищата за последните 10 години – с над 137%. Това значи, че парцелите у нас през днешния ден костват над двойно повече спрямо 2015 година, когато се счита, че пазарът е бил в относително равновесно състояние.
Ръст на цените на жилищата в Европейски Съюз 2015 - 2025 година
Източник:
Подобен на българския е и растежът на цените в Чехия, Португалия и Литва, а връх по повишаване на жилищата през десетилетието бележи Унгария – с 237.54%.
Специфичното у нас е, че растежът на приходите изпреварва растежа на цените на парцелите. По данни на Националния статистически институт (НСИ) нарастването на междинната работна заплата в България за последните 10 години е 184%. През първото тримесечие на 2025 година тя е била 2443 лева, което е доста над равнището ѝ от първото тримесечие на 2015 година - 859 лева
Достъпни ли са жилищата?
Сметката за жилището се равнява на съвсем 1/5 от междинния приход на семействата в Европейски Съюз, а един на всеки 10 европейци оповестява, че не е в положение да заплаща наема или ипотеката си в точния момент. В огромните европейски градове натискът е още по-сериозен - един на всеки 10 градски поданици харчи повече от 40% от приходите си за жилище.
В доста европейски градове наемите също стават все по-недостъпни. Средно за съюза през последното десетилетие те са нарастнали с 28.8%. Смята се, че оптималният разход за наем е към 30% от заплатата, само че в Атина за задачата отиват 57%, в Прага – 54%, в Барселона – 74%, в Берлин – 40%, във Виена – 37%.
" Минусите " на скъпите жилища
усилване на неравенствата, а оттова - и на политическата поляризация и популистките настроения; зареждане на антиимигрантската изразителност слагане на тестване на европейския стопански и обществен модел, а оттова и на демокрацията преграда пред икономическия растеж; отклонение на капитала от по-продуктивни вложения ограничение на потреблението на други артикули и услуги поради високите разноски за наем или ипотека проблеми на пазара на труда; загуба на гений проблеми с локациите на бизнеса, който е заставен да заобикаля скъпите градове мощно влияние върху избора на младежите на кариера и образование; усилване на взаимовръзката сред икономическото богатство на рожденото семейство за просветителното и професионално бъдеще; понижават тласъците на младите да вършат фамилии и да раждат деца; отрицателен резултат върху психологичното здраве на хората
Любопитно е, че наемът е най-достъпен в най-богатата страна в Европейски Съюз – Люксембург, където той се покрива от 34% от заплатата. В другата прекаленост е Лисабон, където разходът за наем е 116% от заплатата, т.е. междинното заплащане не доближава човек да си обезпечи заслон.
" По-младите хора, студентите и семействата с по-ниски приходи са изправени пред възходящи провокации при обезпечаването на устойчиво настаняване ", написа в отчета на Съвета на Европейски Съюз.
В отговор няколко държавни управления се пробваха да контролират наемите, да започват стратегии за субсидиране или партньорства с институционални вложители, с цел да разширят предлагането на наеми, макар че дълготрайното влияние на сходни ограничения занапред следва да се види, написа още в изследването.
Бездомността - една от най-крайните форми на обществено изключване, е налице във всички страни членки и се е нараснала със 70% за десетилетие, сочи пък документ на Европейския парламент.
България е втора в Европейски Съюз по дял на благосъстоятелност на жилищата – 86%
Решаването на жилищната рецесия се усложнява поради другите пазарни структури, правни рамки и финансови системи на страните в съюза. В някои страни пазарите са доминирани от притежатели на жилища, до момента в който други разчитат в огромна степен на наеми или субсидирано жилищно настаняване.
Източноевропейските страни като Румъния, България и Словакия се отличават с по-високи равнища на благосъстоятелност на жилища, а страни като Австрия, Германия и Франция – с по-висок дял на отдаването чартърен.
Статистиката сочи, че към 2/3 от европейците имат лично жилище.
Източник: Европейската комисия
Например над 94% от румънците имат жилище. България е на една от челните позиции в Европейски Съюз по дял на благосъстоятелност на жилищата – 86% от хората са притежатели на жилищата, които населяват, до момента в който на наем разчитат 14% от хората.
В някои страни лимитираните пазари на наеми водят до повишаване на цените, до момента в който в други лимитираното строителство и мощното търсене вършат покупката на жилище все по-недостъпна.
Близо 72% от жителите на европейските градове живеят в жилища (а не в къщи). Прогнозите са, че градското население на континента ще доближи 83% до 2050 година, тъй че се чака натискът върху жилищното настаняване да се ускори, изключително в бързоразвиващите се градове.
Новата реалност
Европейска комисия е открила дефицит на 4 милиона налични жилища, изключително за семейства с ниски приходи и младежи. В същото време към 2024 година една трета от популацията на съюза (33.1%) живее в домове, които са прекомерно огромни за техните потребности.
Но защото по-малките семейства (1-2 души) ще преобладават през идващите десетилетия, водени от застаряващото население и намаляващата раждаемост, новите демографски действителности ще изискват 10-15% нарастване на градските жилищни единици до 2040 година
И до момента в който хората в потребност от обществено жилищно настаняване се усилва, делът на тези домове понижава.
Наблюдава се възобновление на интереса към жилищните кооперации в доста елементи на Европа. В Германия 3.2 милиона души към този момент живеят в кооперации. В Нидерландия 20-30% от жителите живеят в жилища с лимитирана облага - хибриден модел, който балансира достъпността с частните вложения.
Сградите са енергийното " страшилище " на Европа
Проблемът с наличните жилища не е единствено в дефицита им.
Ключова пречка са и възходящите цени на строителството – с 56% от 2010 година до 2024 година, като единствено през 2022 година, годината на старта на войната в Украйна, скокът е голям – с 12%.
На всичкото от горната страна има големи разлики сред страните членки. Най-стръмният скок на цените на строителството е в Унгария – със 159%, следвана от България – със 136%, и Румъния – със 116%. Най-малко е повишаването в Гърция – единствено 3%, а в Италия и Кипър – 24%.
Важна е освен достъпността на жилищата, само че и енергийната им успеваемост. Снимка: Pixabay
Важно е също, че съществуващият сграден фонд би трябвало да бъде саниран. Сградите са енергийното " страшилище " на Европа, най-големият енергиен потребител на континента, като гълтат 40% от енергийното ползване на Европейски Съюз и съвсем половината от потреблението на газ. 85% от постройките в съюза са издигнати преди 2000 година и 75% имат неприятен енергиен рейтинг.
Санирането би понижило сензитивно комуналните сметки на хората и би подобрило качеството им на живот. Въпреки това обаче енергийното възобновяване в Европейски Съюз е единствено към 1% от всички жилищни здания, до момента в който " дълбокото " саниране – това, което реализира спестовност на сила от най-малко 60% - съставлява единствено 0.2% от жилищните здания годишно, сочи отчетът.
Инвестиционните фондове не са решението
През последното десетилетие институционалните вложители - да вземем за пример компании за частни финансови вложения и фондове за недвижими парцели, са все по-активни на пазарите на жилища в целия Европейски Съюз. Те третират жилищата като финансов актив или капиталов инструмент. В Ирландия да вземем за пример капиталовите фондове са закупили съвсем половината от всички нови жилища от 2017 година насам, а в Швеция институционални вложители имат 24% от частните жилища чартърен.
Според изследването обаче този метод има прекомерно лимитирани благоприятни условия за решение на жилищната рецесия.
" Проучванията демонстрират, че институционалните наемодатели са склонни да ремонтират по-малко и да усилват наемите повече от други локални наемодатели, като по този метод отстраняват наемателите с по-ниски приходи и изострят отрицателните резултати от джентрификацията (процес на заселване на по-бедни квартали с по-заможни хора и бизнеси, да вземем за пример от междинната класа, б. р.). По-голямата интензивност от страна на такива вложители води и до по-високи цени на жилищата и увеличено ипотечно кредитиране, което прави жилищните пазари по-уязвими към макроикономически разтърсвания ", написа в изследването.
Краткосрочните наеми също основават проблеми. " Докато платформи като Airbnb, Booking.com, Expedia Group и Tripadvisor подтикнаха туризма – потвърдено от рекордните 854.1 милиона нощувки, резервирани в Европейски Съюз през 2024 година, 152.2 милиона от които са изразходвани за краткосрочни наеми – експоненциалният напредък на краткосрочните наеми натоварва локалните общности ", твърди проучването. Възникват проблеми като по-високи цени на жилищата, изместване на непрекъснатите поданици, свръхтуризъм и нелоялна конкуренция. Затова от 20 май 2026 година ще работят нови правила за краткосрочните наеми и ще се събират повече данни.
Има ли решения?
Въпреки че има международноправни документи, които третират обезпечаването на заслон като право на индивида, множеството страни към момента го считат за облага, а не за право.
Новата Европейска комисия за първи път има комисар, отговарящ за жилищната политика - Дан Йоргенсен.
Най-сложният политически въпрос е по какъв начин страната да се намеси на пазара, тъй че да балансира връзките сред притежателите на жилища и наемателите. Те имат противоположни ползи и възможни неправилни политики биха налели още масло в огъня на поляризацията по тематиката.
Уравнението става още по-сложно на европейско равнище, тъй като на континента има огромна разлика в структурата на жилищните пазари – едните са с преобладаваща благосъстоятелност на жилищата, а други – с водеща роля на подслона чартърен.
Например политики, ориентирани към финансиране на обществени жилища, биха били много по-неприемливи в страни със мощен дял на притежаването на лични жилища.
Контролът върху наемите би бил ефикасен инструмент за поевтиняване на наемите на избрани жилища, само че ще докара до повишаване при останалите, по-малко поддръжка и понижено жилищно строителство.
Новият проект на Европейска комисия за налични жилища
На 16 декември 2025 година Европейската комисия показа първия по рода си европейски проект за жилища на налични цени.
Планът е ориентиран към увеличение на предлагането на жилища, стимулиране на вложенията и промените, справяне с краткосрочното отдаване чартърен в региони, изложени на жилищен стрес, и поддръжка за най-засегнатите хора.
Ето някои от ограниченията в проекта:
Чрез Европейската тактика за жилищно строителство ще се предизвикват новаторски и по-продуктивни материали и технологии в строителството В рамките на Новия европейски Баухаус (НЕБ) ще се поддържат планове, които са устойчиви, финансово налични и с високо качество — основно в застроената среда. Академията на НЕБ преквалифицира и покачва уменията на строителната екосистема за стабилно и кръгово строителство и поддържа нововъведенията и научните проучвания в бранша Ще се вкарат ограничения против спекулативното държание и ще се усили прозрачността на имотния пазар Преразгледаните правила на Европейски Съюз за държавната помощ ще улеснят страните членки при даването на финансова поддръжка за финансово налични, както и за обществени жилища Ще се опростят процедурите по издаване на позволения Подкрепа за налични жилища за най-уязвимите групи – студенти, младежи, бездомни хора Нова законодателна самодейност по отношение на краткосрочното отдаване чартърен ще поддържа регионите, изложени на жилищен стрес.
Досега Комисията е мобилизирала обилни вложения - 43 милиарда евро - в жилищно настаняване и ще продължи да го прави в идващия бюджет (2028 – 2034 г.). Допълнителни 10 милиарда евро са планувани по InvestEU, други най-малко 1.5 милиарда евро – от репрограмиране на кохезионните фондове и т. н.
Разработва се и нова общоевропейска капиталова платформа в съдействие с Европейска инвестиционна банка, националните и районните насърчителни банки и други интернационалните финансови институции, която цели да притегли 375 милиарда евро към 2029 г.
" От значително значение е политиките, ориентирани към възстановяване на достъпността, да не утежняват неравенствата, да не забавят строителството и да не водят до дълготрайни финансови тежести ", приключва анализът на Съвета на Европейски Съюз.
В последните месеци грижа №1 на обществото в България беше и проблемите, които поражда разпуснатата фискална политика. Но имаше и икономисти, които подчертаваха върху, които изключително през жилищните заеми надуват рисков " балон " в стопанската система, неизбежно обвързван с цените.
Измина цяла година, откогато, с цел да няма прегряване на пазара на жилищни заеми.
Резултатът? 27.8% годишен растеж на жилищните заеми към октомври 2025 година! Това надминава даже миналогодишното нарастване, което беше 26.5% на годишна база (към октомври 2024 г.). Догодина, поради, се чака изтичане на над 8 милиарда евро в системата и не е доста мъчно да се предвижда по какъв начин това ще се отрази на жилищния пазар, и изключително на цените на парцелите.
Но какъв е политическият проблем със скъпите жилища? На първо място – тази обстановка усилва неравенството и поляризацията. Това основава отчуждение и съмнение в обществата. Засилва популистките настроения, от което натрупат рейтинг крайните партии. Захранва се антиимигрантската изразителност и в последна сметка се слага на тестване самият европейски стопански и обществен модел, а оттова – и демокрацията.
" Един покрив, доста действителности "
Всичко това накара водачите на Европейски Съюз да вземат драговолно тематиката, колкото и жилищната политика да не е директна отговорност на съюза. Европейски Съюз готви проект за по-достъпни жилища (виж разновидността на Еврокомисията долу в карето, б. р.), основан върху проучване на казуса от октомври 2025 година То бе оповестено от Съвета на Европейски Съюз и е озаглавено " ".
А за какво е комплицирана? Най-вече поради големите разлики на жилищните пазари в другите страни – при едни (например в Югоизточна Европа) има доминация на хората със лично жилище, до момента в който при други голямото болшинство от хората живее чартърен. Това значи, че взимането на общоевропейски решения ще е мъчно, а поради нежния баланс сред правата на всички заинтригувани страни и обективните ограничавания на гъстонаселените европейски градове може да се стигне до непредвидени отрицателни последствия.
За десетилетие жилищата в Европейски Съюз са нагоре с 60%, в България – с над 130%
Цените на жилищата в Европейски Съюз са се нараснали приблизително с 60.5% от 2015 година насам, като някои страни членки са отбелязали повишаване с над 200%, а цените на наемите и разноските за сила също не престават да се повишават, написа в разбора. В същото време приходите на семействата не са се нараснали в същата степен. Един от всеки 10 европейци не може да си заплаща наема или ипотеката в точния момент, сочат още данните.
България, като наваксваща стопанска система, обаче е с много по-висок растеж на цените на жилищата за последните 10 години – с над 137%. Това значи, че парцелите у нас през днешния ден костват над двойно повече спрямо 2015 година, когато се счита, че пазарът е бил в относително равновесно състояние.
Ръст на цените на жилищата в Европейски Съюз 2015 - 2025 година
Източник:
Подобен на българския е и растежът на цените в Чехия, Португалия и Литва, а връх по повишаване на жилищата през десетилетието бележи Унгария – с 237.54%.
Специфичното у нас е, че растежът на приходите изпреварва растежа на цените на парцелите. По данни на Националния статистически институт (НСИ) нарастването на междинната работна заплата в България за последните 10 години е 184%. През първото тримесечие на 2025 година тя е била 2443 лева, което е доста над равнището ѝ от първото тримесечие на 2015 година - 859 лева
Достъпни ли са жилищата?
Сметката за жилището се равнява на съвсем 1/5 от междинния приход на семействата в Европейски Съюз, а един на всеки 10 европейци оповестява, че не е в положение да заплаща наема или ипотеката си в точния момент. В огромните европейски градове натискът е още по-сериозен - един на всеки 10 градски поданици харчи повече от 40% от приходите си за жилище.
В доста европейски градове наемите също стават все по-недостъпни. Средно за съюза през последното десетилетие те са нарастнали с 28.8%. Смята се, че оптималният разход за наем е към 30% от заплатата, само че в Атина за задачата отиват 57%, в Прага – 54%, в Барселона – 74%, в Берлин – 40%, във Виена – 37%.
" Минусите " на скъпите жилища
усилване на неравенствата, а оттова - и на политическата поляризация и популистките настроения; зареждане на антиимигрантската изразителност слагане на тестване на европейския стопански и обществен модел, а оттова и на демокрацията преграда пред икономическия растеж; отклонение на капитала от по-продуктивни вложения ограничение на потреблението на други артикули и услуги поради високите разноски за наем или ипотека проблеми на пазара на труда; загуба на гений проблеми с локациите на бизнеса, който е заставен да заобикаля скъпите градове мощно влияние върху избора на младежите на кариера и образование; усилване на взаимовръзката сред икономическото богатство на рожденото семейство за просветителното и професионално бъдеще; понижават тласъците на младите да вършат фамилии и да раждат деца; отрицателен резултат върху психологичното здраве на хората
Любопитно е, че наемът е най-достъпен в най-богатата страна в Европейски Съюз – Люксембург, където той се покрива от 34% от заплатата. В другата прекаленост е Лисабон, където разходът за наем е 116% от заплатата, т.е. междинното заплащане не доближава човек да си обезпечи заслон.
" По-младите хора, студентите и семействата с по-ниски приходи са изправени пред възходящи провокации при обезпечаването на устойчиво настаняване ", написа в отчета на Съвета на Европейски Съюз.
В отговор няколко държавни управления се пробваха да контролират наемите, да започват стратегии за субсидиране или партньорства с институционални вложители, с цел да разширят предлагането на наеми, макар че дълготрайното влияние на сходни ограничения занапред следва да се види, написа още в изследването.
Бездомността - една от най-крайните форми на обществено изключване, е налице във всички страни членки и се е нараснала със 70% за десетилетие, сочи пък документ на Европейския парламент.
България е втора в Европейски Съюз по дял на благосъстоятелност на жилищата – 86%
Решаването на жилищната рецесия се усложнява поради другите пазарни структури, правни рамки и финансови системи на страните в съюза. В някои страни пазарите са доминирани от притежатели на жилища, до момента в който други разчитат в огромна степен на наеми или субсидирано жилищно настаняване.
Източноевропейските страни като Румъния, България и Словакия се отличават с по-високи равнища на благосъстоятелност на жилища, а страни като Австрия, Германия и Франция – с по-висок дял на отдаването чартърен.
Статистиката сочи, че към 2/3 от европейците имат лично жилище.
Източник: Европейската комисия
Например над 94% от румънците имат жилище. България е на една от челните позиции в Европейски Съюз по дял на благосъстоятелност на жилищата – 86% от хората са притежатели на жилищата, които населяват, до момента в който на наем разчитат 14% от хората.
В някои страни лимитираните пазари на наеми водят до повишаване на цените, до момента в който в други лимитираното строителство и мощното търсене вършат покупката на жилище все по-недостъпна.
Близо 72% от жителите на европейските градове живеят в жилища (а не в къщи). Прогнозите са, че градското население на континента ще доближи 83% до 2050 година, тъй че се чака натискът върху жилищното настаняване да се ускори, изключително в бързоразвиващите се градове.
Новата реалност
Европейска комисия е открила дефицит на 4 милиона налични жилища, изключително за семейства с ниски приходи и младежи. В същото време към 2024 година една трета от популацията на съюза (33.1%) живее в домове, които са прекомерно огромни за техните потребности.
Но защото по-малките семейства (1-2 души) ще преобладават през идващите десетилетия, водени от застаряващото население и намаляващата раждаемост, новите демографски действителности ще изискват 10-15% нарастване на градските жилищни единици до 2040 година
И до момента в който хората в потребност от обществено жилищно настаняване се усилва, делът на тези домове понижава.
Наблюдава се възобновление на интереса към жилищните кооперации в доста елементи на Европа. В Германия 3.2 милиона души към този момент живеят в кооперации. В Нидерландия 20-30% от жителите живеят в жилища с лимитирана облага - хибриден модел, който балансира достъпността с частните вложения.
Сградите са енергийното " страшилище " на Европа
Проблемът с наличните жилища не е единствено в дефицита им.
Ключова пречка са и възходящите цени на строителството – с 56% от 2010 година до 2024 година, като единствено през 2022 година, годината на старта на войната в Украйна, скокът е голям – с 12%.
На всичкото от горната страна има големи разлики сред страните членки. Най-стръмният скок на цените на строителството е в Унгария – със 159%, следвана от България – със 136%, и Румъния – със 116%. Най-малко е повишаването в Гърция – единствено 3%, а в Италия и Кипър – 24%.
Важна е освен достъпността на жилищата, само че и енергийната им успеваемост. Снимка: Pixabay
Важно е също, че съществуващият сграден фонд би трябвало да бъде саниран. Сградите са енергийното " страшилище " на Европа, най-големият енергиен потребител на континента, като гълтат 40% от енергийното ползване на Европейски Съюз и съвсем половината от потреблението на газ. 85% от постройките в съюза са издигнати преди 2000 година и 75% имат неприятен енергиен рейтинг.
Санирането би понижило сензитивно комуналните сметки на хората и би подобрило качеството им на живот. Въпреки това обаче енергийното възобновяване в Европейски Съюз е единствено към 1% от всички жилищни здания, до момента в който " дълбокото " саниране – това, което реализира спестовност на сила от най-малко 60% - съставлява единствено 0.2% от жилищните здания годишно, сочи отчетът.
Инвестиционните фондове не са решението
През последното десетилетие институционалните вложители - да вземем за пример компании за частни финансови вложения и фондове за недвижими парцели, са все по-активни на пазарите на жилища в целия Европейски Съюз. Те третират жилищата като финансов актив или капиталов инструмент. В Ирландия да вземем за пример капиталовите фондове са закупили съвсем половината от всички нови жилища от 2017 година насам, а в Швеция институционални вложители имат 24% от частните жилища чартърен.
Според изследването обаче този метод има прекомерно лимитирани благоприятни условия за решение на жилищната рецесия.
" Проучванията демонстрират, че институционалните наемодатели са склонни да ремонтират по-малко и да усилват наемите повече от други локални наемодатели, като по този метод отстраняват наемателите с по-ниски приходи и изострят отрицателните резултати от джентрификацията (процес на заселване на по-бедни квартали с по-заможни хора и бизнеси, да вземем за пример от междинната класа, б. р.). По-голямата интензивност от страна на такива вложители води и до по-високи цени на жилищата и увеличено ипотечно кредитиране, което прави жилищните пазари по-уязвими към макроикономически разтърсвания ", написа в изследването.
Краткосрочните наеми също основават проблеми. " Докато платформи като Airbnb, Booking.com, Expedia Group и Tripadvisor подтикнаха туризма – потвърдено от рекордните 854.1 милиона нощувки, резервирани в Европейски Съюз през 2024 година, 152.2 милиона от които са изразходвани за краткосрочни наеми – експоненциалният напредък на краткосрочните наеми натоварва локалните общности ", твърди проучването. Възникват проблеми като по-високи цени на жилищата, изместване на непрекъснатите поданици, свръхтуризъм и нелоялна конкуренция. Затова от 20 май 2026 година ще работят нови правила за краткосрочните наеми и ще се събират повече данни.
Има ли решения?
Въпреки че има международноправни документи, които третират обезпечаването на заслон като право на индивида, множеството страни към момента го считат за облага, а не за право.
Новата Европейска комисия за първи път има комисар, отговарящ за жилищната политика - Дан Йоргенсен.
Най-сложният политически въпрос е по какъв начин страната да се намеси на пазара, тъй че да балансира връзките сред притежателите на жилища и наемателите. Те имат противоположни ползи и възможни неправилни политики биха налели още масло в огъня на поляризацията по тематиката.
Уравнението става още по-сложно на европейско равнище, тъй като на континента има огромна разлика в структурата на жилищните пазари – едните са с преобладаваща благосъстоятелност на жилищата, а други – с водеща роля на подслона чартърен.
Например политики, ориентирани към финансиране на обществени жилища, биха били много по-неприемливи в страни със мощен дял на притежаването на лични жилища.
Контролът върху наемите би бил ефикасен инструмент за поевтиняване на наемите на избрани жилища, само че ще докара до повишаване при останалите, по-малко поддръжка и понижено жилищно строителство.
Новият проект на Европейска комисия за налични жилища
На 16 декември 2025 година Европейската комисия показа първия по рода си европейски проект за жилища на налични цени.
Планът е ориентиран към увеличение на предлагането на жилища, стимулиране на вложенията и промените, справяне с краткосрочното отдаване чартърен в региони, изложени на жилищен стрес, и поддръжка за най-засегнатите хора.
Ето някои от ограниченията в проекта:
Чрез Европейската тактика за жилищно строителство ще се предизвикват новаторски и по-продуктивни материали и технологии в строителството В рамките на Новия европейски Баухаус (НЕБ) ще се поддържат планове, които са устойчиви, финансово налични и с високо качество — основно в застроената среда. Академията на НЕБ преквалифицира и покачва уменията на строителната екосистема за стабилно и кръгово строителство и поддържа нововъведенията и научните проучвания в бранша Ще се вкарат ограничения против спекулативното държание и ще се усили прозрачността на имотния пазар Преразгледаните правила на Европейски Съюз за държавната помощ ще улеснят страните членки при даването на финансова поддръжка за финансово налични, както и за обществени жилища Ще се опростят процедурите по издаване на позволения Подкрепа за налични жилища за най-уязвимите групи – студенти, младежи, бездомни хора Нова законодателна самодейност по отношение на краткосрочното отдаване чартърен ще поддържа регионите, изложени на жилищен стрес.
Досега Комисията е мобилизирала обилни вложения - 43 милиарда евро - в жилищно настаняване и ще продължи да го прави в идващия бюджет (2028 – 2034 г.). Допълнителни 10 милиарда евро са планувани по InvestEU, други най-малко 1.5 милиарда евро – от репрограмиране на кохезионните фондове и т. н.
Разработва се и нова общоевропейска капиталова платформа в съдействие с Европейска инвестиционна банка, националните и районните насърчителни банки и други интернационалните финансови институции, която цели да притегли 375 милиарда евро към 2029 г.
" От значително значение е политиките, ориентирани към възстановяване на достъпността, да не утежняват неравенствата, да не забавят строителството и да не водят до дълготрайни финансови тежести ", приключва анализът на Съвета на Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ