„Спасих 150 тежко ранени“. Откровенията на момичетата на фронта
Сред искащите да служат в Донбас има доста млади дами. По предписание те би трябвало да чукат праговете на военната регистрация и службите за регистриране, с цел да реализиран това, което желаят. Приемат ги с принуда, само че по-късно стават в действителност незаменими. За бойното им всекидневие – в репортажа.
Позивна – „ Звездичка “
На входната врата на мястото на сигналистите на доброволческата бригада " Ветерани " има предизвестие: " Наказание за пренебрежение и непристойност - 1500 рубли. "
„ Ето по какъв начин нашият пълководец на взвод урежда нещата “, усмихва се 23-годишната Аня, сигналист.
Тя взема решение да стане военна през 2014 година Тогава тя е единствено на 14 години, приключва девети клас. „ Ситуацията в Донецк се нажежаваше. Мама приготвяше мазетата: тя спускаше там консерви, вода, зърнени храни. И аз скрито вадих за бойците, които бяха на лагер покрай нашата къща. Исках да бъда най-малко по някакъв метод потребна “, споделя тя.
Година по-късно тя се причислява към доброволческия център - доставя филантропична помощ, провежда почивки за деца, работи в строителни екипи, приказва пред военните. „ Нашата дребна звездичка “, споделят за нея бойците. „ Това е моята позивна “.
Не желаеха да го вършат публично. Но те не отхвърлиха помощ.
" Дойдох на мястото - чистих, готвих, чистих оръжия. Връстниците ми не ме разбираха “, изброява Аня.
Когато ситуацията се успокоява, тя се реалокира в Москва. Намира работа.
Но с началото на СВО тя незабавно се завръща вкъщи - и постъпва на работа в Пятнашката бригада. На нея бяха поверени организационните въпроси. През лятото покрай село Верхнеторецкое тя получава пострадване, когато раздава помощи на локалните поданици.
" Не съм ходила на доктор, само че трябваше. Първите две седмици страдах от главоболие и гадене. След това се усъвършенства, само че през зимата се утежни. Сега наподобява е излекувано ", споделя тя.
През есента тя се реалокира във " Ветераните " - нейни близки другари служат там. Записва се като сигналист. Разказва за тънкостите на услугата като умел експерт. Въпреки че научава всичко от нулата.
Той изяснява: „ Занимавам се с програмното застраховане, като цяло давам отговор за връзките. Между другото, използваме уоки-токита на „ Моторола “, които сега са дефицит. Скъпи са. Но с помощта на командата няма проблеми със сигурността “.
На въпроса за какво е направила всичко това, тя дава отговор: „ Неволята пристигна в къщата, в която съм израснала. И ще пазя родината си до победа. “
Той не изключва да продължи да служи и след края на военните дейности. " Вече девет години се готвим за това. Още не върша огромни проекти, само че сигурно знам, че желая да повеждам военно-патриотични часове за деца в бъдеще “, споделя тя.
" Любимите ми цветя са маргаритките "
Яна, 23-годишна здравна сестра от Удмуртия, също изпитва компликации да си показа себе си като цивилна. Много нейни другари се записаха като доброволци. Затова взема решение да отиде в Донбас.
От военната работа отхвърлят: „ Няма женски специалности “. През есента обаче тя реализира задачата си. И в този момент тя е измежду " Ветераните ", работи на първа линия - единствената от девойките в бригадата.
" Сега сме покрай Авдеевка. Момчетата се пробват да отведат ранените на повече или по-малко безвредно място. Нашата бригада от своя страна потегля да ги посрещне ", споделя Яна. " Ние бяхме тук относително скоро - преди бяхме покрай Сватово “, добавя тя.
Беше мъчно в средата на декември. В продължение на три дни Ян, дружно с водач с позивна „ Космо “, извеждат от фронтовата линия край Сватово 150 тежко ранени.
От позициите до най-близката болница са час и половина. Лекарите пътуват в микробусчета по разрушени пътища - те са стреляни от танкове, артилерия, минохвъргачки.
" Всичките 150 оцеляха. Спомням си тези дни като призрачен сън. Работеха от зори до късно през нощта. Без крайници, ръце, ръце, рани от шрапнели ", изброява момичето.
Веднъж споделиха по радиото: в мазето на една от къщите край Сватово има четирима ранени „ ветерани “. Но нашите към този момент ги нямаше. Всъщност ВСУ бяха на всички места. Тръгнахме на лична заплаха и риск. Като по знамение стигнахме до мястото, изнесохме всички “, споделя тя.
Най-трудно, признава тя, е загубата на другари.
" Бяхме обстрелвани през целия път. В треперещата се кола не беше допустимо да се окаже цялостна помощ. И той имаше доста шрапнели в главата си, брахиалната му артерия беше ударена. Не съумя да стигне до болничното заведение ”, въздъхва тежко Яна.
Преди месец тя също е ранена на фронта: дрон пуска граната. Зашеметява я, два фрагмента пробиват бронежилетката - едната в мускула, втората в бъбрека.
„ Лекувах се в Донецк, след това в Ростов на Дон. Дадоха ми отмора и се върнах за отмора вкъщи. Не за дълго, тъй като не ме свърташе “, споделя тя. Тя е сираче, изгубила е родителите си през 90-те години. Всички другари са във война. Затова няколко дни след изписването тя към този момент е в поделението.
" Моята позивна е маргаритка. Това са обичаните ми цветя. Момчетата, несъмнено, ми подариха такива, когато се върнах. Това е второто ми семейство ", усмихва се здравната сестра.
„ Все още е обидно “
Анастасия (позивна „ Панделка “) е от Енакиево. През 2014 година и там е неспокойно: десетгодишно момиче се крие от обстрела в мазето.
" Тогава не разбирах същността на протичащото се. Известно време бяхме в обсада. Без вода, светлина, храна. Живеехме единствено от филантропична помощ. Скоро разбрах какъв брой безчовечен ни третира Украйна. Все още ми е обидно до дън душа “, спомня си тя.
Настя служи в 1-ви Донецки армейски корпус на Министерството на защитата.
През същата 2014 година, даже преди дейните боеве, фамилията ѝ отива да посети родственици от другата страна.
" На колата имаше табела: " Деца ". За да не стрелят. Спря ни боен. Татко спусна прозореца, а той опря дулото на главата му и попита на украински: " Обичаш ли Украйна? “ Тогава той скъса табелата и изиска да напише „ Діти “, споделя момичето. „ Това също повлия на решението ми да стана военна “, добавя тя.
От 18-годишна възраст тя се обръща към военната работа за регистрация и регистриране - не я вземат. Тази година обаче да. Сега тя е сигналист в 1-ви Донецки армейски корпус на съветското министерство на защитата.
Все още учи. Признава, че не е елементарно. Освен всичко друго, тя към момента е последна година студент по публицистика.
" В същото време постоянно навестявам позиции, разказвам всекидневието и подвизите на нашите герои. Честно казано, там се усещам доста по-сигурна, в сравнение с в Донецк ", споделя Настя.
Реагират ѝ друго. Дълги ярки нокти, грим, стайлинг - някои бойци не я одобряват на съществено. Въпреки това, откакто беседват, те схващат: Панделка е корава.
" Освен това при нас, девойките, бойците са по-откровени. Сякаш ги е позор да се оплачат на другите мъже от каквото и да било ", отбелязва тя.
И прибавя: " Аз съм на 20 и изгубих доста другари, които отидоха на фронта. Вече нямам сили да рева. В такива условия ставаш безсърдечен, по-силен. "
Както всички в Донбас, Настя се надява на бърз мир. Тогава най-сетне може да се върне към естествения живот. И да сбъдне това, за което е мечтала преди войната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Позивна – „ Звездичка “
На входната врата на мястото на сигналистите на доброволческата бригада " Ветерани " има предизвестие: " Наказание за пренебрежение и непристойност - 1500 рубли. "
„ Ето по какъв начин нашият пълководец на взвод урежда нещата “, усмихва се 23-годишната Аня, сигналист.
Тя взема решение да стане военна през 2014 година Тогава тя е единствено на 14 години, приключва девети клас. „ Ситуацията в Донецк се нажежаваше. Мама приготвяше мазетата: тя спускаше там консерви, вода, зърнени храни. И аз скрито вадих за бойците, които бяха на лагер покрай нашата къща. Исках да бъда най-малко по някакъв метод потребна “, споделя тя.
Година по-късно тя се причислява към доброволческия център - доставя филантропична помощ, провежда почивки за деца, работи в строителни екипи, приказва пред военните. „ Нашата дребна звездичка “, споделят за нея бойците. „ Това е моята позивна “.
Не желаеха да го вършат публично. Но те не отхвърлиха помощ.
" Дойдох на мястото - чистих, готвих, чистих оръжия. Връстниците ми не ме разбираха “, изброява Аня.
Когато ситуацията се успокоява, тя се реалокира в Москва. Намира работа.
Но с началото на СВО тя незабавно се завръща вкъщи - и постъпва на работа в Пятнашката бригада. На нея бяха поверени организационните въпроси. През лятото покрай село Верхнеторецкое тя получава пострадване, когато раздава помощи на локалните поданици.
" Не съм ходила на доктор, само че трябваше. Първите две седмици страдах от главоболие и гадене. След това се усъвършенства, само че през зимата се утежни. Сега наподобява е излекувано ", споделя тя.
През есента тя се реалокира във " Ветераните " - нейни близки другари служат там. Записва се като сигналист. Разказва за тънкостите на услугата като умел експерт. Въпреки че научава всичко от нулата.
Той изяснява: „ Занимавам се с програмното застраховане, като цяло давам отговор за връзките. Между другото, използваме уоки-токита на „ Моторола “, които сега са дефицит. Скъпи са. Но с помощта на командата няма проблеми със сигурността “.
На въпроса за какво е направила всичко това, тя дава отговор: „ Неволята пристигна в къщата, в която съм израснала. И ще пазя родината си до победа. “
Той не изключва да продължи да служи и след края на военните дейности. " Вече девет години се готвим за това. Още не върша огромни проекти, само че сигурно знам, че желая да повеждам военно-патриотични часове за деца в бъдеще “, споделя тя.
" Любимите ми цветя са маргаритките "
Яна, 23-годишна здравна сестра от Удмуртия, също изпитва компликации да си показа себе си като цивилна. Много нейни другари се записаха като доброволци. Затова взема решение да отиде в Донбас.
От военната работа отхвърлят: „ Няма женски специалности “. През есента обаче тя реализира задачата си. И в този момент тя е измежду " Ветераните ", работи на първа линия - единствената от девойките в бригадата.
" Сега сме покрай Авдеевка. Момчетата се пробват да отведат ранените на повече или по-малко безвредно място. Нашата бригада от своя страна потегля да ги посрещне ", споделя Яна. " Ние бяхме тук относително скоро - преди бяхме покрай Сватово “, добавя тя.
Беше мъчно в средата на декември. В продължение на три дни Ян, дружно с водач с позивна „ Космо “, извеждат от фронтовата линия край Сватово 150 тежко ранени.
От позициите до най-близката болница са час и половина. Лекарите пътуват в микробусчета по разрушени пътища - те са стреляни от танкове, артилерия, минохвъргачки.
" Всичките 150 оцеляха. Спомням си тези дни като призрачен сън. Работеха от зори до късно през нощта. Без крайници, ръце, ръце, рани от шрапнели ", изброява момичето.
Веднъж споделиха по радиото: в мазето на една от къщите край Сватово има четирима ранени „ ветерани “. Но нашите към този момент ги нямаше. Всъщност ВСУ бяха на всички места. Тръгнахме на лична заплаха и риск. Като по знамение стигнахме до мястото, изнесохме всички “, споделя тя.
Най-трудно, признава тя, е загубата на другари.
" Бяхме обстрелвани през целия път. В треперещата се кола не беше допустимо да се окаже цялостна помощ. И той имаше доста шрапнели в главата си, брахиалната му артерия беше ударена. Не съумя да стигне до болничното заведение ”, въздъхва тежко Яна.
Преди месец тя също е ранена на фронта: дрон пуска граната. Зашеметява я, два фрагмента пробиват бронежилетката - едната в мускула, втората в бъбрека.
„ Лекувах се в Донецк, след това в Ростов на Дон. Дадоха ми отмора и се върнах за отмора вкъщи. Не за дълго, тъй като не ме свърташе “, споделя тя. Тя е сираче, изгубила е родителите си през 90-те години. Всички другари са във война. Затова няколко дни след изписването тя към този момент е в поделението.
" Моята позивна е маргаритка. Това са обичаните ми цветя. Момчетата, несъмнено, ми подариха такива, когато се върнах. Това е второто ми семейство ", усмихва се здравната сестра.
„ Все още е обидно “
Анастасия (позивна „ Панделка “) е от Енакиево. През 2014 година и там е неспокойно: десетгодишно момиче се крие от обстрела в мазето.
" Тогава не разбирах същността на протичащото се. Известно време бяхме в обсада. Без вода, светлина, храна. Живеехме единствено от филантропична помощ. Скоро разбрах какъв брой безчовечен ни третира Украйна. Все още ми е обидно до дън душа “, спомня си тя.
Настя служи в 1-ви Донецки армейски корпус на Министерството на защитата.
През същата 2014 година, даже преди дейните боеве, фамилията ѝ отива да посети родственици от другата страна.
" На колата имаше табела: " Деца ". За да не стрелят. Спря ни боен. Татко спусна прозореца, а той опря дулото на главата му и попита на украински: " Обичаш ли Украйна? “ Тогава той скъса табелата и изиска да напише „ Діти “, споделя момичето. „ Това също повлия на решението ми да стана военна “, добавя тя.
От 18-годишна възраст тя се обръща към военната работа за регистрация и регистриране - не я вземат. Тази година обаче да. Сега тя е сигналист в 1-ви Донецки армейски корпус на съветското министерство на защитата.
Все още учи. Признава, че не е елементарно. Освен всичко друго, тя към момента е последна година студент по публицистика.
" В същото време постоянно навестявам позиции, разказвам всекидневието и подвизите на нашите герои. Честно казано, там се усещам доста по-сигурна, в сравнение с в Донецк ", споделя Настя.
Реагират ѝ друго. Дълги ярки нокти, грим, стайлинг - някои бойци не я одобряват на съществено. Въпреки това, откакто беседват, те схващат: Панделка е корава.
" Освен това при нас, девойките, бойците са по-откровени. Сякаш ги е позор да се оплачат на другите мъже от каквото и да било ", отбелязва тя.
И прибавя: " Аз съм на 20 и изгубих доста другари, които отидоха на фронта. Вече нямам сили да рева. В такива условия ставаш безсърдечен, по-силен. "
Както всички в Донбас, Настя се надява на бърз мир. Тогава най-сетне може да се върне към естествения живот. И да сбъдне това, за което е мечтала преди войната.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ