За дълга да спасяваш животи: Защо българско семейство се раздели след бомбардировките в Бейрут?
Сред българите в Бейрут има и такива, които не желаят да изоставен Ливан. Заради дълга, човещината, макар страха. Такова е фамилията на доктор Мурад - ръководителят на болничното заведение в ливанската столица. Той и двамата му малолетни синове остават на място, макар бомбардировките. На хиляди километри от вкъщи им, в София ги чакат брачната половинка на доктора и двете им дъщери. Историята на едно разграничено семейство, което не знае по кое време ще има шанса да се събере още веднъж.
Бейрут - мястото, в което татко и синове седят в градината на дома си и не изпускат небето от очи.
" През цялото време гледаме нагоре, тъй като дроновете са над нас, дали ще ни бомбардират или не. И най-после взехме решение да седнем, по този начин малко надалеч един от различен. Поне, в случай че дронът... Няма да уцели всички на веднъж ", сподели доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Доктор Мурад е шеф на болница в Бейрут. Учил медицина в България, оженил се за българка, а през днешния ден в София живеят и двете му дъщери. Той останал със синовете си в Бейрут. В болничното заведение е привикнал да вижда гибелта. Днес тя е забележима и през прозореца на кабинета му.
" Как се бомбардират къщи, цивилни хора, просто се виждаше от този прозорец тук. А от другия прозорец, от другата страна можем да забележим ранените, колите за спешна помощ, какво докарват в какво положение са хората, ранените ", описа доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Синовете на лекар Мурад са на 16 и 17 години. Искат да останат в Бейрут и да бъдат доброволци в Червения кръст. Това към този момент няма да се случи, тъй като не са пълнолетни. Момчетата обаче оказват помощ с каквото могат - разчиствали учебно заведение, в което ще се настаняват бежанци. За себе си лекар Мурад също е сигурен - няма да се изтегля от страната, тъй като има дълг - да избавя живот.
" Няма да напусна в такова състояние. Нали сме хора, в случай че лекарите няма да останат да оказват помощ, то по какъв начин? ", разяснява доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Разказ през сълзи и с трептящ от боязън глас. Срещнахме се и с дъщерята на лекар Мурад - Далия, която от три години живее и работи в България. Всеки диалог с околните ѝ в Бейрут ѝ носи по едно и също време наслада, че са живи и здрави, само че и паника от бомбите, които кънтят в слушалката.
" Много е ужасно - чупят се прозорци, чуват се бомбардировки, лягаш да спиш и ставаш с тази мисъл - постоянно да ги търсиш, да провериш дали са окей, къде са бомбардирали, какво е станало ", споделя Далия Абу Мурад.
" Брат ми желае да бъде водач, другият ми брат желае да бъде доктор... И виждаш, че всеки миг това може да бъде откраднато от тях и не можеш да окажеш помощ по никакъв метод, не можеш да промениш обстановката по никакъв метод ", добавя Далия.
Загубата за Далия към този момент има лица - на познати и обичани хора.
" Вчера загубихме една учителка, която преподаваше в моя университет, тя и цялото нейно семейство. Не са просто хора, които виждаш по малкия екран, не ги познаваш. Губиш хора, които си познавал, които са те научили нещо в живота. Трудно е и е доста тъжно. "
Мечтае светът да стартира да цени човешкия живот еднообразно на всички места.
" Тъжното е да осъзнаваш, че живееш в подобен свят, в който към този момент цената на човешкия живот не е идентичен на всички места и да се опитваш постоянно да показваш на хората край теб, че всички имаме същото право на естествен живот ", акцентира Далия Абу Мурад.
А там - в Бейрут - стотици хиляди не престават да гледат небето със боязън. Но и с вяра.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Бейрут - мястото, в което татко и синове седят в градината на дома си и не изпускат небето от очи.
" През цялото време гледаме нагоре, тъй като дроновете са над нас, дали ще ни бомбардират или не. И най-после взехме решение да седнем, по този начин малко надалеч един от различен. Поне, в случай че дронът... Няма да уцели всички на веднъж ", сподели доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Доктор Мурад е шеф на болница в Бейрут. Учил медицина в България, оженил се за българка, а през днешния ден в София живеят и двете му дъщери. Той останал със синовете си в Бейрут. В болничното заведение е привикнал да вижда гибелта. Днес тя е забележима и през прозореца на кабинета му.
" Как се бомбардират къщи, цивилни хора, просто се виждаше от този прозорец тук. А от другия прозорец, от другата страна можем да забележим ранените, колите за спешна помощ, какво докарват в какво положение са хората, ранените ", описа доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Синовете на лекар Мурад са на 16 и 17 години. Искат да останат в Бейрут и да бъдат доброволци в Червения кръст. Това към този момент няма да се случи, тъй като не са пълнолетни. Момчетата обаче оказват помощ с каквото могат - разчиствали учебно заведение, в което ще се настаняват бежанци. За себе си лекар Мурад също е сигурен - няма да се изтегля от страната, тъй като има дълг - да избавя живот.
" Няма да напусна в такова състояние. Нали сме хора, в случай че лекарите няма да останат да оказват помощ, то по какъв начин? ", разяснява доктор Ибрахим Абу Мурад - шеф на болница в Бейрут.
Разказ през сълзи и с трептящ от боязън глас. Срещнахме се и с дъщерята на лекар Мурад - Далия, която от три години живее и работи в България. Всеки диалог с околните ѝ в Бейрут ѝ носи по едно и също време наслада, че са живи и здрави, само че и паника от бомбите, които кънтят в слушалката.
" Много е ужасно - чупят се прозорци, чуват се бомбардировки, лягаш да спиш и ставаш с тази мисъл - постоянно да ги търсиш, да провериш дали са окей, къде са бомбардирали, какво е станало ", споделя Далия Абу Мурад.
" Брат ми желае да бъде водач, другият ми брат желае да бъде доктор... И виждаш, че всеки миг това може да бъде откраднато от тях и не можеш да окажеш помощ по никакъв метод, не можеш да промениш обстановката по никакъв метод ", добавя Далия.
Загубата за Далия към този момент има лица - на познати и обичани хора.
" Вчера загубихме една учителка, която преподаваше в моя университет, тя и цялото нейно семейство. Не са просто хора, които виждаш по малкия екран, не ги познаваш. Губиш хора, които си познавал, които са те научили нещо в живота. Трудно е и е доста тъжно. "
Мечтае светът да стартира да цени човешкия живот еднообразно на всички места.
" Тъжното е да осъзнаваш, че живееш в подобен свят, в който към този момент цената на човешкия живот не е идентичен на всички места и да се опитваш постоянно да показваш на хората край теб, че всички имаме същото право на естествен живот ", акцентира Далия Абу Мурад.
А там - в Бейрут - стотици хиляди не престават да гледат небето със боязън. Но и с вяра.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ