Сред българите клокочи силно желанието някой да бъде убит. Те

Сред българите бълбука мощно желанието някой да бъде погубен. Те са като охлюви в горящата трева и не дефинират решения и напън, а единствено пожелателно мислене с потенциала на дете. Бог ще пристигна и ще отмъсти за нас. До това води диктатурата на безизходицата. Такъв отблъскващ коментар със заглавие „ Диктатура на безизходицата “ пусна журналистът Мартин Карбовски – коментар, напоен с възприятие на непоносимост към системата, статуквото и всичко, което ни вкарва в упоменатата невъзможност.

 публикува целия текст без редакторска интервенция:

ДИКТАТУРА НА БЕЗИЗХОДИЦАТА

Политиците у нас създадоха тирания. Хунта с безконечни и нежни имена. След хунтата идват медиите. Медиите преработват диктатурата в константа, т.е. създават тирания на безизходицата.

Борисов приказва за държавното управление като че ли не той е на власт. Разказва какъв брой е неприятно. Разговорът за политика при властимащите е монолог безспир, съдържащ единствено диагноза какъв брой е неприятно ситуацията. Разговорът на опозицията е същият диалог. Електоралния диалог се разграничава единствено по едно – с добавена ругатня.
Нови хрумвания или даже въпроси не могат да поникнат в мрака на едни и същи втръснали до повръщане хора, тиражирани от медиите. Проблемът ни към този момент е ментален, покрай диагноза, отвън необятната норма.

В тази тирания на безизходицата, наложена от медии и политическа класа, се появяват деструктивни стремежи.

Първото деструктивно такова е протест. Бунт и национален съд. За задачата обаче би трябвало да има народ. И телеграфна пощенска станция, с цел да се координира протест. Това са медиите. Те са запушени. Ако има национален протест, той ще бъде оголен и показан като престъпно действие. Но няма протест. Нацията е сенилна и протестът се трансформира в модифицирана вербализация на неприятни хрумвания.

Второто деструктивно предпочитание е възмездие. Хайдутуване.

Официалната и мирна битка на индивида против системата е запушена от медиите. Същата се насочва се към съда, където се губи силата на възмездието. Наблюдавал съм го многo пъти – на българина, даже да му убият детето, той не търси логиката на загубата, умисъла, виновността и възмездието. И примирението е признато за положително образование. Време се губи и в тази загуба на време изтлява възмездието. Заедно с това обаче всеки ощетен има ясно схващане кое убива детето му. Примерно Корупцията. До тук добре. Но Корупцията има ясни имена. Защо не се посочват? Заради загубата на схващане да прецизираме. Отмъщението обаче по кое време е било точна просвета. Искам да отбележите един географски факт – за 35 години ние нямаме нито един образец на възмездие и хайдутско отмъщение. Просто факт.

Трето деструктивно предпочитание има и то е със синдрома на дядо Иван.

Като дойдат руснаците, (европрокуратурата, американците, даже турците) ще отмъстят за нас. Отвратително детско, наивно и подклаждащо безредица. Личният ни и националният ни проблем е бил решен единствено веднъж по този метод. Историята няма да се повтори. Просто ще се задълбочат всевъзможни проблеми при такава квазинадежда. Но точно същата квазинадежда ни успокоява до сънна болест.

Четвъртото деструктивно предпочитание очевидно е на път да се сбъдне.

То е Божието решение от машината, което се свежда до общественото ликвидиране на водач. Или жертвено ликвидиране на не-политик, почтен, самозапалил се или жертва на ПТП, което да емоционализира масите. Вероятното ликвидиране (и мечтано към този момент такова ) ще е на политик. Запушването на системата е личен проблем – някои хора преядоха с власт и въздействие, масата не ги желае, само че не може да се отърве от тях и инстинктивно се надява някой да ликвидира физически персонифицирания застой. Пускането на кръв действително взема решение доста проблеми на изговарянето на диагнозата – вижте като образец обществените убийства до момента и какво излиза след тях като информация – излизат неизговорените истини, които поне ни придвижват към познание. И в никакъв случай към решение.

Сред българите бълбука мощно желанието някой да бъде погубен.

Те са като охлюви в горящата трева и не дефинират решения и напън, а единствено пожелателно мислене с потенциала на дете. Бог ще пристигна и ще отмъсти за нас. До това води диктатурата на безизходицата. Ако днешните властови фигури имаха капка ум, те щяха да спрат най-малко фиктивно действията си. Да се трансформират, да мимикрират. Но те също са в безисходица – лишаването от власт ще ги води на ешафода на публичното мнение.
Трябва апропо да има се каже на днешните водачи, че те към този момент нямат екзистенциално решение за себе си. За тях е обезпечено срамно място в историята, стереотипизиране в облика на предателя и нарушителя. Такъв ще е и краят им. Те ще бъдат лишени от исторически достойния край, даже и от подобен край като на Кадафи или други сатрапи.

Омагьосан кръг за всички. Но рано или късно ще се излезе от него – с някое от безумно звучащите по горе деструктивни реакции.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Източник – Коментарът е оповестен в Lenatata.com