Среброто му на 200 метра на Олимпиадата през 2000 година

Среброто му на 200 метра на Олимпиадата през 2000 година и триумфа на 4х100 метра четири години по-късно в Атина му завоюва международна популярност и известност.

А през цялото това време силата зад голямата му мотивация бе скрита от публиката.

Вече на 47, Кембъл е подготвен да опише за всеки аспект от кариерата и живота си, открил се в покрайнините на Манчестър. В момента Дарън работи като треньор в олимпийския тим на Англия и е подготвен да помогне на новата генерация спринтьори с безусловно всичко, с което се е сблъсквал – на и отвън пистата.

Кембъл и по-малката му сестра София са отгледани от майка им Марва. Запознава се с татко си за първи път, когато е на 13, по време на гала по негово награждаване. Това е и моментът, в който взема решение да се откаже от бащината си фамилия – Грант, и да одобри тази на майка си – Кембъл.

„ Казах на майка ми, че един ден ще стана прочут и не желая татко ми да се гордее с това. Ако се опита да си присвои триумфа ми, ще би трябвало да изясни на всички за какво сме с разнообразни семейства “, споделя Кембъл пред BBC.

Като дребен Кембъл е голям почитател на Карл Люис и на триумфите, когато американецът печели златни медали на 100 м, 200 м, 4х100 м и на дълъг скок на Игрите в Лос Анджелис през 1984 година

„ В началото бяхме елементарна група от другари, само че по-късно се трансформира в тайфа – сподели Кембъл. – Мислехме, че всички са против нас. Не мога да кажа, че сме били просто деца, тъй като не беше по този начин. Колкото повече растяхме, толкоз по-лесно средата те всмуква. Все отново, където и да се обърнеш в нашия квартал, можеше да видиш банди, оръжия, ножове и опиати.

Биехме се доста. Това означаваше, че трябваше да се научим да се пазиме, да се застъпваме и за приятелите си. Именно това беше в основата на всичко – да се пазиме един другиго; по този начин се превърнахме в тайфа. След което нещата ескалираха неконтролируемо. “

Докато Кембъл се среща с гангстерския живот на най-ниско равнище, представянето му на пистата бележи непрекъснат напредък. Постига триумфи на учебни, районни и национални надпревари. Когато е на 16, мечтае да взе участие на олимпийските игри, само че с цел да оцелее в всекидневието си, се нуждае от пари. Затова и се съгласява да взе участие в грабеж на пъб.

Винаги съм гледал на този миг като основополагащ за живота ми, тъй като, в случай че бяхме го създали, всичко щеше да е тотално друго. Бяхме ли се решили един път, щеше да има втори и трети път. Щяхме да влезем в спиралата.

Все едно живеех в два разнообразни свята. Хем имах леката атлетика, само че отвън това бяха останалите ми другари, с които ни се постановяваше взаимно да се пазим. Със сигурност, не съм си мислил, че две години по-късно ще съставлявам страната си. “

Нещата със спорта стартират да стават все по-сериозни, само че Кембъл продължава да не може да се отскубне от бандата.

През лятото на 1991-ва, когато е на 17, печели злато на 100 и 200 м на Европейското състезание за младежи в Гърция. Когато се прибира, се случва и случая, при който шансът го покрива да не бъде намушкан с нож.

„ Един от моите другари беше пребил момче от друга тайфа, по тази причина, когато ни видяха в един магазин, взеха решение да си го върнат. За благополучие, успяхме да избягаме. Когато си част от тайфа, има моменти, в които се озоваваш в обстановки, които могат да ти костват живота. “

Така му остава единствено спортът, където обаче се показва все по-добре и по-добре. На идващото Европейско за юноши през 1992-ра още веднъж печели купите на 100 и 200 м, само че към този момент се окачва със златния орден и в щафетата на 4х100 м.

След къса случка с футбола Кембъл се връща на пистата, а за Олимпиадата през 1996-а в Атланта е включен в щафетата на 4х100 м. Дебютът му на олимпийски игри обаче е белязан от неточност, защото точно той изпуска палката по време на полуфиналите.

Това обаче не срутва Дарън, който става европейски първенец на 100 м през 1998-а, а на Олимпиадата в Сидни, печели сребро на 200 м. Четири години в Атина по-късно към този момент е и олимпийски първенец на 4х100 м.

През 2006-а поставя завършек на кариерата си на 33-годишна възраст като олимпийски първенец и вицешампион, като сребърен и повторен бронзов медалист от международни шампионати и като троент европейски първенец и притежател на още един сребърен орден от шампионати на Стария континент.

„ Когато спечелихме олимпийското злато, нямах сили даже да се прегърна със съотборниците си, тъй като плачех, лежащ на земята. Видях живота си на лента – както положителните, по този начин и неприятните мемоари. Накрая осъзнах и че най-сетне съм осъществил фантазията си.

Онези сълзи не бяха за мен. Бяха за старите ми другари, които постоянно са ме подкрепяли. Моите триумфи са и техни триумфи. Аз по този начин виждам нещата и не скърбя за нищо, което ми се е случило в живота. Защото знам и че сме късметлии, че оцеляхме след метода, по който живеехме тогава. “