Американка преминала през ада за да вземе медал
Сребърният орден на Джесика Дигинс в ски бягането на 30 километра е още по-забележително достижение, тъй като американката в страдала от хранително отравяне през вчерашния ден. Дигинс остана зад норвежката Терезе Йохауг в старта, който се организира при извънредно тежки атмосферни условия, с цел да реализира най-големия самостоятелен триумф в кариерата. Среброто в дългата отдалеченост идва след бронза в спринта по-рано на Игрите в Пекин.
"Да имам медали в спринта и на 30 км е най-хубавото за мен. Опитвах се да бъда добър състезател през целия си живот, тъй че това беше в действителност ужасно достижение ", сподели Дигинс.
"Това е едно от най-трудните неща, които съм правила през целия си живот, изключително откакто имах хранително отравяне преди 30 часа. Затова ми помислих, че ще умра на финала ", добави тя.
"Събудих се през вчерашния ден сутринта и съвсем всичко излизаше напряко от мен, тъй че всъщност лежах в леглото през целия ден. За благополучие не беше толкоз неприятно, само че се усещах много зле преди 24 часа. Краката ми едвам устояха през последните 17 километра. Не знам по какъв начин стигнах до финала. Беше необикновено. Дадох всяка последна капка сила в това съревнование. Мислех си, че просто не мога да се откажа, би трябвало да дам всичко и да завърша. Постарах се доста, в действителност доста, съобщи Дигинс.
Тя се срина незабавно след финалната линия, която мина на повече от минута и половина зад Йохауг, само че и на 50 секунди пред бронзовата медалистка Керту Нисканен от Финландия.
Двата й медала са първите самостоятелни оценки за ски бегачка от Съединени американски щати, а среброто изравнява единствения мъжки орден за страната на Бил Кох на 30 км през 1976 година.
"Просто се пробвах да карам ски мъдро и по-късно желаех да карам самоуверено, тъй че когато Терезе поведе, се пробвах да не изоставам. Така че си помислих, че карам за себе си. Това може би е най-хубавото съревнование в живота ми, няма да неистина. Това беше също по този начин може би най-трудното съревнование в целия ми живот ", сподели още Дигинс.
"Да имам медали в спринта и на 30 км е най-хубавото за мен. Опитвах се да бъда добър състезател през целия си живот, тъй че това беше в действителност ужасно достижение ", сподели Дигинс.
"Това е едно от най-трудните неща, които съм правила през целия си живот, изключително откакто имах хранително отравяне преди 30 часа. Затова ми помислих, че ще умра на финала ", добави тя.
"Събудих се през вчерашния ден сутринта и съвсем всичко излизаше напряко от мен, тъй че всъщност лежах в леглото през целия ден. За благополучие не беше толкоз неприятно, само че се усещах много зле преди 24 часа. Краката ми едвам устояха през последните 17 километра. Не знам по какъв начин стигнах до финала. Беше необикновено. Дадох всяка последна капка сила в това съревнование. Мислех си, че просто не мога да се откажа, би трябвало да дам всичко и да завърша. Постарах се доста, в действителност доста, съобщи Дигинс.
Тя се срина незабавно след финалната линия, която мина на повече от минута и половина зад Йохауг, само че и на 50 секунди пред бронзовата медалистка Керту Нисканен от Финландия.
Двата й медала са първите самостоятелни оценки за ски бегачка от Съединени американски щати, а среброто изравнява единствения мъжки орден за страната на Бил Кох на 30 км през 1976 година.
"Просто се пробвах да карам ски мъдро и по-късно желаех да карам самоуверено, тъй че когато Терезе поведе, се пробвах да не изоставам. Така че си помислих, че карам за себе си. Това може би е най-хубавото съревнование в живота ми, няма да неистина. Това беше също по този начин може би най-трудното съревнование в целия ми живот ", сподели още Дигинс.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ