Мирела Демирева: Обичам да скачам заради усещането за летене
Сребърната медалистка от олимпийските игри в Рио де Жанейро Мирела Демирева с възторг описа, че обича скока на височина поради чувството за хвърчене.
В изявление за интернет страницата на Международната асоциация на атлетическите федерации (ИААФ) тя показа за какво е избрала точно тази дисциплинираност.
" Аз съвсем израснах на пистата, тъй като майка ми (Валя, която е 5-та с щафетата на България 4x100 м на Олимпийските игри през 1988 г.) и татко ми (Красимир, който е европейски първенец за юноши старша на 400 м с прочие през 1981 г.) бяха спортисти. Моето странствуване в скока на височина стартира инцидентно. Бях към 14-годишна, когато видях на стадиона спортисти да извършват скокове на височина и това изглеждаше занимателно. Аз бях висока и слаба, тъй че бях естествено талантлива за дисциплината и когато се пробвах за първи път да скоча, ми се стори доста готино. На идващия ден участвах в първото ми съревнование, което завоювах. Това беше моментът, в който се замислих и си споделих: Добре, желая да бъда професионална състезателка по скок на височина. "
" Развих се с течение на времето и започнах да се отнасям доста по-сериозно към спорта, откакто завоювах бронзов орден на европейския шампионат за девойки старша през 2007 година, а през идната година взех и сребро при девойките под 20 години на международното състезание. Бях щастливка в България, тъй като ние имаме великата Стефка Костадинова - международната рекордьорка – и това ми действаше като ентусиазъм. Нейните скокове са били доста впечатляващи. "
" Това, поради което в действителност обичам скока на височина, е чувството за хвърчене във въздуха и това възприятие на независимост в този миг. Това, което също ми харесва, е обективността в дисциплината. Или си скачате височината, или просто не успявате. Това е спорт, в който не губите доста сила в мисли за останалите спортисти и аз в действителност одобрявам това. "
" Аз също обичам обстоятелството, че скокът на височина е доста технична дисциплинираност. Трябва да бъдеш много акуратен и да мислиш доста, с цел да изпълняваш добре скока. Преминаваш през разнообразни интервали от време на подготовката и сега аз работя върху доста нови детайли от моя скок, които ще включват прекарването на повече време във въздуха. Когато съумея да овладея това, имам вяра, че най-накрая ще мога да кажа какво в действителност е да си играч по скок на височина! "
" Аз съм доста щастлива, че съм се възползвала от атлетическото познание на моите родители, само че също по този начин и от това на доста хора в областта на леката атлетика. Има толкоз доста хора с разнообразни опит и познания, от които съм се възползвала. "
" Друг аспект от спорта, който в действителност обичам, без значение от това какъв брой богата е страната, е че триумфът е по-голям в самостоятелното показване и това ми се коства доста вдъхновяващо. Надявам се с моите достижения да съм позитивен образец за други спортисти в България ", показа Демирева в изявлението си пред интернет страницата на ИААФ.
В изявление за интернет страницата на Международната асоциация на атлетическите федерации (ИААФ) тя показа за какво е избрала точно тази дисциплинираност.
" Аз съвсем израснах на пистата, тъй като майка ми (Валя, която е 5-та с щафетата на България 4x100 м на Олимпийските игри през 1988 г.) и татко ми (Красимир, който е европейски първенец за юноши старша на 400 м с прочие през 1981 г.) бяха спортисти. Моето странствуване в скока на височина стартира инцидентно. Бях към 14-годишна, когато видях на стадиона спортисти да извършват скокове на височина и това изглеждаше занимателно. Аз бях висока и слаба, тъй че бях естествено талантлива за дисциплината и когато се пробвах за първи път да скоча, ми се стори доста готино. На идващия ден участвах в първото ми съревнование, което завоювах. Това беше моментът, в който се замислих и си споделих: Добре, желая да бъда професионална състезателка по скок на височина. "
" Развих се с течение на времето и започнах да се отнасям доста по-сериозно към спорта, откакто завоювах бронзов орден на европейския шампионат за девойки старша през 2007 година, а през идната година взех и сребро при девойките под 20 години на международното състезание. Бях щастливка в България, тъй като ние имаме великата Стефка Костадинова - международната рекордьорка – и това ми действаше като ентусиазъм. Нейните скокове са били доста впечатляващи. "
" Това, поради което в действителност обичам скока на височина, е чувството за хвърчене във въздуха и това възприятие на независимост в този миг. Това, което също ми харесва, е обективността в дисциплината. Или си скачате височината, или просто не успявате. Това е спорт, в който не губите доста сила в мисли за останалите спортисти и аз в действителност одобрявам това. "
" Аз също обичам обстоятелството, че скокът на височина е доста технична дисциплинираност. Трябва да бъдеш много акуратен и да мислиш доста, с цел да изпълняваш добре скока. Преминаваш през разнообразни интервали от време на подготовката и сега аз работя върху доста нови детайли от моя скок, които ще включват прекарването на повече време във въздуха. Когато съумея да овладея това, имам вяра, че най-накрая ще мога да кажа какво в действителност е да си играч по скок на височина! "
" Аз съм доста щастлива, че съм се възползвала от атлетическото познание на моите родители, само че също по този начин и от това на доста хора в областта на леката атлетика. Има толкоз доста хора с разнообразни опит и познания, от които съм се възползвала. "
" Друг аспект от спорта, който в действителност обичам, без значение от това какъв брой богата е страната, е че триумфът е по-голям в самостоятелното показване и това ми се коства доста вдъхновяващо. Надявам се с моите достижения да съм позитивен образец за други спортисти в България ", показа Демирева в изявлението си пред интернет страницата на ИААФ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ