Съдия: Нацистите са били третирани по-добре от венецуелците, депортирани от Тръмп
Сравнявайки дейностите на администрацията на Доналд Тръмп с практиките от Втората международна война, американски апелативен арбитър съобщи, че даже нацистите са имали повече права да оспорват депортацията си, в сравнение с венецуелските мигранти, изпратени назад от Съединени американски щати, съобщи „ Ройтерс “.
По време на напрегнатото правосъдно съвещание арбитър Патриша Милет сложи под въпрос дейностите на държавното управление, което употребява малко прочут закон – Alien Enemies Act от 1798 година – с цел да оправдае експулсирането на хипотетични членове на венецуелската незаконна група Tren de Aragua без дефинитивни правосъдни решения.
„ Нацистите получиха по-добро отнасяне според Alien Enemies Act, в сравнение с това, което се случва тук “, съобщи Милет. Адвокатът на държавното управление Дрю Енсин изрично оспори сравнението, като съобщи: „ Ние сигурно не одобряваме аналогията с нацистите “.
Законът Alien Enemies Act е бил употребен едвам три пъти в историята на Съединени американски щати – в това число за интерниране и депортиране на японци, германци и италианци по време на Втората международна война. Сега администрацията на Тръмп се пробва да приложи същия закон, с цел да изгони хипотетични членове на Tren de Aragua – без правосъден надзор или опция за обжалване.
Съдът преглежда тъжба на държавното управление против решение на федералния арбитър Джеймс Боасбърг, който на 15 март наложи двуседмична възбрана за депортациите, откакто стана ясно, че доста от упрекнатите венецуелци са били непозволено свързвани с незаконната група.
Например измежду депортираните се оказва и венецуелски професионален футболист и юношески треньор, който американските управляващи нарочили за член на Tren de Aragua поради татуировка на корона. Според юристите му обаче татуировката в действителност символизира поддръжката му за футболния клуб „ Реал Мадрид “.
Политическите измерения на делото
Съдийският състав по делото включва трима магистрати с разнообразни политически назначения – Патриша Милет (назначена от демократа Барак Обама), Джъстин Уокър (назначен от републиканеца Доналд Тръмп) и Карън Хендерсън (назначена от републиканеца Джордж Х.У. Буш). Докато Милет изрази съществени терзания по отношение на законността на дейностите на администрацията, Уокър сподели податливост да поддържа държавната позиция.
Към момента не е ясно по кое време съдът ще излезе с дефинитивно решение.
Тръмп против правосъдната система
Случаят се трансформира в тест за необятните пълномощия, които администрацията на Тръмп се пробва да си присвои посредством изпълнителни заповеди. При консервативното болшинство в Конгреса, съдилищата постоянно остават единствената институция, способна да ограничи президентските дейности.
В понеделник юристите на държавното управление отхвърлиха да дават повече информация за депортационните полети, базирайки се на държавните секрети – юридически механизъм, допускащ на администрацията да не разкрива чувствителни данни в правосъдни производства.
Решението на арбитър Боасбърг краткотрайно да блокира тези депортации разгневи Тръмп, който прикани за неговия импийчмънт. В отговор основният арбитър на Върховния съд на Съединени американски щати Джон Робъртс направи рядко срещано обществено изказване, осъждайки настояването на Тръмп и наблягайки, че обжалването – а не импийчмънтът – е верният метод за оборване на правосъдни решения.
Тръмп, от своя страна, упрекна правосъдната система, че точно тя, а не неговата администрация, злоупотребява с властта.
Този проблем, като се изключи че има голямо въздействие върху бъдещата имиграционна политика, съставлява и следващата правосъдна борба сред изпълнителната власт и самостоятелните съдилища в Америка.
Четете още: Планът на Тръмп за изселване от Газа: първите 70 палестинци отпътуваха за Европа
