След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Сраженията в Украйна не престават с цялостна мощ, а постигането на спокойно съглашение сред Киев и Москва към момента е отдалечен мираж. В същото време, вредите, нанесени в хода на съветската инвазия, стават все по-големи. Възстановяването на страната ще бъде дълъг и сложен развой, който ще изисква отпущането на обилни средства. По тази причина някои специалисти означават, че Украйна се нуждае от нов проект „ Маршал “, сходен на този, оказал помощ на редица европейски страни да си стъпят на краката след края на Втората международна война. Ситуацията през днешния ден, обаче, е радикално друга, а за всички е явно, че Старият континент към този момент не може да разчита на помощта на Съединени американски щати. Какви са вариантите пред Киев?
Essay: Unveiled 75 years ago, the Marshall Plan centered on the controversial idea of aiding—and transforming—an enemy that had sought to dominate the world
— The Wall Street Journal (@WSJ) Планът „ Маршал “ и уроците на историята
След края на Втората международна война, обстановката в Западна Европа е пагубна. Разрушенията, породени от бомбардировките на огромни градове като Берлин, Кьолн и Хамбург, водят до невиждана жилищна рецесия. Много хора гладуват, в селскостопанските региони има изострен дефицит на работна ръка, а поради големия брой унищожени пристанища, пътища и мостове, хранителни артикули и други артикули от първа нужда не могат да бъдат изпратени до редица обитаеми места. Италия, Франция, Германия и Англия са измежду страните, които са затънали в задължения и не разполагат с задоволително средства, с цел да се оправят с последствията от спора. В същото време, Европа става все по-разделена на две елементи: Запад, отпред на който стоят Съединени американски щати и Изток, следен от Съюз на съветските социалистически републики. В една от емблематичните си речи, произнесена през 1946 година, някогашният английски министър-председател Уинстън Чърчил разказва този развой като спускането на „ желязна завеса “.
Съединени американски щати на собствен ред се трансформират в най-богатата страна в света. Нейната територия е непокътната, а стопанската система ѝ е повече от постоянна. За президента Хари Труман, обаче, упоритостите на режима в Съюз на съветските социалистически републики са мотив за съществени терзания, което води до оповестяването на нова теория, целяща да ограничи комунистическата агресия в Европа. Така, Гърция и Турция получават помощ в размер на почти 400 млн. $. По това време, държавният секретар на Съединени американски щати Джордж Маршал се среща с представители на Съюз на съветските социалистически републики, с които разисква бъдещето на Германия (след капитулацията на нацистите, страната е разграничена на четири окупационни зони, които са под контрола на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Франция и Великобритания). Стратегията на Вашингтон е да съживи стопанската система на досегашния си зложелател, което на собствен ред ще даде подтик на възобновяване на цяла Западна Европа. По думите на самия Маршал, този ход ще обезпечи основата за построяването на политическа непоклатимост и мир на Стария континент. „ Нашата политика не е ориентирана против никоя страна, а против глада, бедността, отчаянието и хаоса “, декларира той. Въпреки това, за никого не е загадка, че главната цел на Съединени американски щати е да ограничи въздействието на Съюз на съветските социалистически републики и комунизма.
Ukrainian President Volodymyr Zelenskiy asked G7 leaders to approve a 'Marshall Plan' — similar to what helped US allies in Europe recover from World War Two — for Ukraine's reconstruction after damage caused by Russia's invasion
— Reuters (@Reuters)
Маршал приканва всички европейски страни за вземат присъединяване в правенето на проект за отпущането на филантропична помощ за хората, потърпевши най-тежко от Втората международна война. Следващата цел е възобновяване на разрушената инфраструктура. През септември 1947 година новосъздаденият Комитет за европейско икономическо съдействие, в състава на който влизат 16 страни, изпраща предлагането си на Съединени американски щати. Малко по-късно, Конгресът утвърждава проекта, който е на обща стойност 13 милиарда $ – същински избавителен пояс за Стария континент и неговата стопанска система. Освен това, Вашингтон чудесно осъзнава, че Западна Европа се нуждае и от военна мощ, която да е способна да се опълчи на заканите, идващи от Съюз на съветските социалистически републики. Така, през 1949 година се ражда НАТО. Организацията последователно се уголемява на изток, като през идващите десетилетия нейни членове стават страни като Естония, Латвия и Финландия, които през днешния ден граничат с Русия.
Пътят пред Украйна
Украйна, която разгласи своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, не крие желанието си да стане част от НАТО. Към сегашния миг, обаче, тази цел наподобява непостижима. На фона на продължаващите военни дейности, Кремъл неведнъж означи, че присъединението на Киев към Алианса е неприемливо, защото би представлявало непосредствена опасност за сигурността на Русия. Нещо повече – президентът Владимир Путин акцентира, че всяко спокойно съглашение с Украйна би трябвало да включва формален отвод на страната от нейните упоритости да влезе в НАТО. В същото време, позицията на Москва във връзка с Европейски Съюз надалеч не е толкоз последна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков наскоро означи, че Киев си резервира правото да се причисли към Европейския съюз, защото той не съставлява военна организация. Когато бъде комплициран завършек на войната в Украйна, Европейски Съюз може да ѝ даде специфичен статут, което да разреши отпущането на обилни средства за нейното възобновяване. Към сегашния миг сходен сюжет наподобява мъчно изпълним по редица аргументи – от непреодолимите разлики в позициите на Москва и Киев до икономическите разтърсвания, породени от митата, наложени от американския държавен глава Доналд Тръмп. Въпреки това, той не трябва да бъде отписван, разясняват специалисти.
Fast Ukraine peace deal with Putin now unlikely admit Trump officials
— The Independent (@Independent)
Несъмнено, сред модерна Украйна и страните от Източна Европа след края на Втората международна война има редица прилики. Сред тях са забележителните вреди, нанесени на огромен брой обитаеми места, както и опасността от експлоадирането на нов спор. Съществува и една забележителна разлика – ролята на Белия дом. Политиката, водена от Тръмп и неговата администрация, няма нищо общо с тази на Хари Труман. Нито Украйна, нито Европейски Съюз могат да разчитат на помощта на Съединени американски щати. Директно американско финансиране на потърпевшата от съветската инвазия страна наподобява невероятно и по-скоро би изисквало присъединяване на голям брой страни, както и частни вложения. За привличането им, Киев може да даде достъп до залежите си на потребни изкопаеми. Казано по различен метод – бъдещият проект „ Маршал “ за Украйна най-вероятно ще бъде съвсем напълно европейски.
Нападната от Русия страна през днешния ден е по-далеч от всеки път от осъществяването на своите претенции, а загубата на територии наподобява неизбежна. Все още е рано да се вършат каквито и да е прогнози, защото не е ясно от кои региони ще се откаже Киев и от кое място ще минава границата сред двете страни. От огромна значимост е въпросът дали в Украйна ще бъдат ситуирани задгранични мироопазващи сили. Гарантирането на сигурността е основен детайл от възобновяване на страната, само че не трябва да се не помни, че Москва е изрично срещу изпращането на сходен контингент. Едно нещо е несъмнено – до момента в който сраженията не престават, вредите ще стават все по-катастрофални. Анализаторите акцентират, че най-тежко засегнатите браншове са жилищният, транспортният и енергийният, както и опазването на здравето, търговията и образованието. Според Световната банка, Организация на обединените нации, Европейска комисия и държавното управление в Киев, за възобновяване на Украйна са нужни над 520 милиарда $. Въпросната сума е голяма, а в изискванията на световната комерсиална война, стартирана от Тръмп, реализирането на какъвто и да проект за превъзмогването на последствията от войната наподобява извънредно мъчно изпълним.
Essay: Unveiled 75 years ago, the Marshall Plan centered on the controversial idea of aiding—and transforming—an enemy that had sought to dominate the world
— The Wall Street Journal (@WSJ) Планът „ Маршал “ и уроците на историята
След края на Втората международна война, обстановката в Западна Европа е пагубна. Разрушенията, породени от бомбардировките на огромни градове като Берлин, Кьолн и Хамбург, водят до невиждана жилищна рецесия. Много хора гладуват, в селскостопанските региони има изострен дефицит на работна ръка, а поради големия брой унищожени пристанища, пътища и мостове, хранителни артикули и други артикули от първа нужда не могат да бъдат изпратени до редица обитаеми места. Италия, Франция, Германия и Англия са измежду страните, които са затънали в задължения и не разполагат с задоволително средства, с цел да се оправят с последствията от спора. В същото време, Европа става все по-разделена на две елементи: Запад, отпред на който стоят Съединени американски щати и Изток, следен от Съюз на съветските социалистически републики. В една от емблематичните си речи, произнесена през 1946 година, някогашният английски министър-председател Уинстън Чърчил разказва този развой като спускането на „ желязна завеса “.
Съединени американски щати на собствен ред се трансформират в най-богатата страна в света. Нейната територия е непокътната, а стопанската система ѝ е повече от постоянна. За президента Хари Труман, обаче, упоритостите на режима в Съюз на съветските социалистически републики са мотив за съществени терзания, което води до оповестяването на нова теория, целяща да ограничи комунистическата агресия в Европа. Така, Гърция и Турция получават помощ в размер на почти 400 млн. $. По това време, държавният секретар на Съединени американски щати Джордж Маршал се среща с представители на Съюз на съветските социалистически републики, с които разисква бъдещето на Германия (след капитулацията на нацистите, страната е разграничена на четири окупационни зони, които са под контрола на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Франция и Великобритания). Стратегията на Вашингтон е да съживи стопанската система на досегашния си зложелател, което на собствен ред ще даде подтик на възобновяване на цяла Западна Европа. По думите на самия Маршал, този ход ще обезпечи основата за построяването на политическа непоклатимост и мир на Стария континент. „ Нашата политика не е ориентирана против никоя страна, а против глада, бедността, отчаянието и хаоса “, декларира той. Въпреки това, за никого не е загадка, че главната цел на Съединени американски щати е да ограничи въздействието на Съюз на съветските социалистически републики и комунизма.
Ukrainian President Volodymyr Zelenskiy asked G7 leaders to approve a 'Marshall Plan' — similar to what helped US allies in Europe recover from World War Two — for Ukraine's reconstruction after damage caused by Russia's invasion
— Reuters (@Reuters)
Маршал приканва всички европейски страни за вземат присъединяване в правенето на проект за отпущането на филантропична помощ за хората, потърпевши най-тежко от Втората международна война. Следващата цел е възобновяване на разрушената инфраструктура. През септември 1947 година новосъздаденият Комитет за европейско икономическо съдействие, в състава на който влизат 16 страни, изпраща предлагането си на Съединени американски щати. Малко по-късно, Конгресът утвърждава проекта, който е на обща стойност 13 милиарда $ – същински избавителен пояс за Стария континент и неговата стопанска система. Освен това, Вашингтон чудесно осъзнава, че Западна Европа се нуждае и от военна мощ, която да е способна да се опълчи на заканите, идващи от Съюз на съветските социалистически републики. Така, през 1949 година се ражда НАТО. Организацията последователно се уголемява на изток, като през идващите десетилетия нейни членове стават страни като Естония, Латвия и Финландия, които през днешния ден граничат с Русия.
Пътят пред Украйна
Украйна, която разгласи своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, не крие желанието си да стане част от НАТО. Към сегашния миг, обаче, тази цел наподобява непостижима. На фона на продължаващите военни дейности, Кремъл неведнъж означи, че присъединението на Киев към Алианса е неприемливо, защото би представлявало непосредствена опасност за сигурността на Русия. Нещо повече – президентът Владимир Путин акцентира, че всяко спокойно съглашение с Украйна би трябвало да включва формален отвод на страната от нейните упоритости да влезе в НАТО. В същото време, позицията на Москва във връзка с Европейски Съюз надалеч не е толкоз последна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков наскоро означи, че Киев си резервира правото да се причисли към Европейския съюз, защото той не съставлява военна организация. Когато бъде комплициран завършек на войната в Украйна, Европейски Съюз може да ѝ даде специфичен статут, което да разреши отпущането на обилни средства за нейното възобновяване. Към сегашния миг сходен сюжет наподобява мъчно изпълним по редица аргументи – от непреодолимите разлики в позициите на Москва и Киев до икономическите разтърсвания, породени от митата, наложени от американския държавен глава Доналд Тръмп. Въпреки това, той не трябва да бъде отписван, разясняват специалисти.
Fast Ukraine peace deal with Putin now unlikely admit Trump officials
— The Independent (@Independent)
Несъмнено, сред модерна Украйна и страните от Източна Европа след края на Втората международна война има редица прилики. Сред тях са забележителните вреди, нанесени на огромен брой обитаеми места, както и опасността от експлоадирането на нов спор. Съществува и една забележителна разлика – ролята на Белия дом. Политиката, водена от Тръмп и неговата администрация, няма нищо общо с тази на Хари Труман. Нито Украйна, нито Европейски Съюз могат да разчитат на помощта на Съединени американски щати. Директно американско финансиране на потърпевшата от съветската инвазия страна наподобява невероятно и по-скоро би изисквало присъединяване на голям брой страни, както и частни вложения. За привличането им, Киев може да даде достъп до залежите си на потребни изкопаеми. Казано по различен метод – бъдещият проект „ Маршал “ за Украйна най-вероятно ще бъде съвсем напълно европейски.
Нападната от Русия страна през днешния ден е по-далеч от всеки път от осъществяването на своите претенции, а загубата на територии наподобява неизбежна. Все още е рано да се вършат каквито и да е прогнози, защото не е ясно от кои региони ще се откаже Киев и от кое място ще минава границата сред двете страни. От огромна значимост е въпросът дали в Украйна ще бъдат ситуирани задгранични мироопазващи сили. Гарантирането на сигурността е основен детайл от възобновяване на страната, само че не трябва да се не помни, че Москва е изрично срещу изпращането на сходен контингент. Едно нещо е несъмнено – до момента в който сраженията не престават, вредите ще стават все по-катастрофални. Анализаторите акцентират, че най-тежко засегнатите браншове са жилищният, транспортният и енергийният, както и опазването на здравето, търговията и образованието. Според Световната банка, Организация на обединените нации, Европейска комисия и държавното управление в Киев, за възобновяване на Украйна са нужни над 520 милиарда $. Въпросната сума е голяма, а в изискванията на световната комерсиална война, стартирана от Тръмп, реализирането на какъвто и да проект за превъзмогването на последствията от войната наподобява извънредно мъчно изпълним.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ