Сръбски професор ли ще е наследникът на Вучич?
Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че в края на 2026 година в страната ще се проведат избори и прикани сърбите да " гласоподават невъзмутимо ". Според проф. Алек Кавчич, който е един от най-големите поддръжници на протестиращите студенти, протестното придвижване ще завоюва вота. Професор Кавчич от години живее и преподава в Съединените щати, той е един от спряганите претенденти за президент на Сърбия. Той взе присъединяване на церемонията по връчването на премиите " Сахаров " по време на пленарната сесия на Европейския парламент, където сръбските студенти бяха номинирани за наградата.
Познава тайните на електротехниката. Наясно е с логаритмите и кодовете във вселената на електричеството, има патенти и стотици студенти на всички континенти. По предопределение е учител, а по душа - сърбин. С растящото неодобрение в Сърбия името му изплува - на един от огромните поддръжници на протестиращите студенти.
проф. Алек Кавчич, учител в Съединени американски щати: Казвам се Алек Кавчич. Професор съм. Всъщност през по-голямата част от живота си съм преподавал в Съединените щати в разнообразни университети като Харвардския университет, Карнеги Мелън и Хавайския университет. Имах шанса да основа някои патенти и финансовите облаги използвах за основаването на фондация. Целта на фондацията е да предизвиква науката и образованието, и ето ни в Сърбия, където просветителната система стачкува. Студентското придвижване, професорите, всички дружно от началното учебно заведение, през междинното учебно заведение до университетите стачкуват. За това аз взех решение да поддържа това протестно придвижване, тъй като то е на прага да промени Сърбия.
В разгара на митингите професор Кавчич се връща в родината си през април, само че е арестуван на летището в Белград. По-късно е освободен, само че управляващите по този начин и не му дават пояснение. Яростно пази студентите, освен следи демонстрациите, трансформира се в деен подкрепящ.
- Протестите в Сърбия въодушевиха доста хора в Европа, изключително на Балканите. Но за какво, съгласно вас, те ня съумяха да реализират задачата си за повече от година?
- Нека си зададем въпроса - какво се случи преди една година и какво се случи за една година. Имаше мотив за неодобрение, това беше сриването на козирката на жп гарата в Нови Сад. Трагедия, при която починаха 16 души. Но това беше мотивът. Защото какво се случва в Сърбия през последните десетилетия - корупция, непукизъм, непросветеност. Хората виждаха това, само че мълчаха. Но с нещастието се повдигна въпроса за обезценените полезности и това накара студентите да излязат на улицата. И в този момент всички в Сърбия приказват за полезности.
Защото човешкият живот е най-голямата полезност. И когато корупцията стане толкоз всеобща, че за избрани хора е по-важно да вземат долари или евро под масата, вместо да спасят човешки живот, тогава се случват сходни нещастия. Протестното придвижване в Сърбия е ориентирано против корупцията. Това придвижване желае институциите да работят. Това е придвижване, което желае страната да се поправи, тъй като тя се нуждае от коригиране. За благополучие, това не е извънредно дясно придвижване. То е доста фокусирано върху младо потомство сърби, които желаят да осъществен фантазията си - да останат в родината си. Това са млади сърби, които са освободени от призраците на предишното. Те не се разделят. На митингите има, както християни, по този начин и мюсюлмани.
- А каква е вашата прогноза за митингите? Протестиращите нямат никакво желание да се отхвърлят, само че няма ли да настъпи отмалялост?
- Не знам. Но, не, не мисля, че протестиращите ще се уморят. Всеки в избран миг се уморява. Знаете, в случай че изминете стотици километри, това ще ви измори. Но това, което се случва в Сърбия, е, че публичната поддръжка към протестиращите не понижава. В анкетите от ден на ден хора се афишират в поддръжка на митингите. Така че един ден по улиците може да има доста хора, на идващия - по-малко, само че след това отново улиците ще са цялостни с протестиращи. Исканията към този момент са по-големи. От претенции за правдивост, протестиращите към този момент упорстват за нови избори. Управляващите отхвърлят да изпълнят това искане. Но рано или късно, избори би трябвало да се проведат в Сърбия. И тогава, съгласно мен, ще настъпи смяната. На изборите ще има смяна.
- Вие сте прочут академик, професор, учител в влиятелни университети, споменахте, че дарявате средства за сръбското обучение. Според вас положителното обучение ли е в основата на развитите демократични общества?
- Образованието е основата на всяко едно общество. Образованието е основата на цивилизацията. И това се отнася за всяка точка на света. За мен, всеки $ дарен в образованието, е инвестиция в бъдещето. Но в този момент, това, което се случва в Сърбия - ние би трябвало да спасим просветителната система, тъй като тя е потискана. Има прояви на възмездие против преподаватели, става въпрос, за преподаватели освен от университети, само че и от учебните заведения. И ние, би трябвало да се противопоставим на това доста деликатно.
- В обществените мрежи, вие сте спряган като възможен правоприемник на Александър Вучич. Ще приемете ли тази роля?
- Аз не съм политик, не знам по какъв начин да се държа като политик. Но младежите, които в този момент са на улицата, ще изготвят лист с хората, които те желаят да са в Народното събрание и да ги съставляват. Като човек от по-старото потомство, като човек, живял през 90-те години, желая да заявя, че извънредно доста се гордея с тези младежи. Защото те ми върнаха вярата и оптимизма.
След десетилетия живот в чужбина, професор Кавчич прави анализ и равносметка на годините, в които се разпадна Югославия. И на въпроса за какво от едни от най-прозападно настроените в социалистическия блок, сърбите се отдалечиха от Запада - професорът дава отговор сбито:
" Защото мислехме, че някой различен би трябвало да свърши цялата работа ".
За това съгласно професор Кавчич неговото потомство дължи доста на младите сърби.
" Въпросът, който в този момент, ние, от по-старото потомство би трябвало да си зададем е, какво можем да създадем за нашата страна. Задачата на по-старото потомство Сърбия е, да създадем страна, каквото тези младежи желаят. Държава, в която полезностите не са обезценени. Това, което аз към този момент желая, е да има страна, каквато нашите деца желаят. И за това моята задача е да продължа да оказвам помощ на младите. Но това е задачата на всеки учител. И, да, аз съм оптимист за бъдещото на моята страна ".
Познава тайните на електротехниката. Наясно е с логаритмите и кодовете във вселената на електричеството, има патенти и стотици студенти на всички континенти. По предопределение е учител, а по душа - сърбин. С растящото неодобрение в Сърбия името му изплува - на един от огромните поддръжници на протестиращите студенти.
проф. Алек Кавчич, учител в Съединени американски щати: Казвам се Алек Кавчич. Професор съм. Всъщност през по-голямата част от живота си съм преподавал в Съединените щати в разнообразни университети като Харвардския университет, Карнеги Мелън и Хавайския университет. Имах шанса да основа някои патенти и финансовите облаги използвах за основаването на фондация. Целта на фондацията е да предизвиква науката и образованието, и ето ни в Сърбия, където просветителната система стачкува. Студентското придвижване, професорите, всички дружно от началното учебно заведение, през междинното учебно заведение до университетите стачкуват. За това аз взех решение да поддържа това протестно придвижване, тъй като то е на прага да промени Сърбия.
В разгара на митингите професор Кавчич се връща в родината си през април, само че е арестуван на летището в Белград. По-късно е освободен, само че управляващите по този начин и не му дават пояснение. Яростно пази студентите, освен следи демонстрациите, трансформира се в деен подкрепящ.
- Протестите в Сърбия въодушевиха доста хора в Европа, изключително на Балканите. Но за какво, съгласно вас, те ня съумяха да реализират задачата си за повече от година?
- Нека си зададем въпроса - какво се случи преди една година и какво се случи за една година. Имаше мотив за неодобрение, това беше сриването на козирката на жп гарата в Нови Сад. Трагедия, при която починаха 16 души. Но това беше мотивът. Защото какво се случва в Сърбия през последните десетилетия - корупция, непукизъм, непросветеност. Хората виждаха това, само че мълчаха. Но с нещастието се повдигна въпроса за обезценените полезности и това накара студентите да излязат на улицата. И в този момент всички в Сърбия приказват за полезности.
Защото човешкият живот е най-голямата полезност. И когато корупцията стане толкоз всеобща, че за избрани хора е по-важно да вземат долари или евро под масата, вместо да спасят човешки живот, тогава се случват сходни нещастия. Протестното придвижване в Сърбия е ориентирано против корупцията. Това придвижване желае институциите да работят. Това е придвижване, което желае страната да се поправи, тъй като тя се нуждае от коригиране. За благополучие, това не е извънредно дясно придвижване. То е доста фокусирано върху младо потомство сърби, които желаят да осъществен фантазията си - да останат в родината си. Това са млади сърби, които са освободени от призраците на предишното. Те не се разделят. На митингите има, както християни, по този начин и мюсюлмани.
- А каква е вашата прогноза за митингите? Протестиращите нямат никакво желание да се отхвърлят, само че няма ли да настъпи отмалялост?
- Не знам. Но, не, не мисля, че протестиращите ще се уморят. Всеки в избран миг се уморява. Знаете, в случай че изминете стотици километри, това ще ви измори. Но това, което се случва в Сърбия, е, че публичната поддръжка към протестиращите не понижава. В анкетите от ден на ден хора се афишират в поддръжка на митингите. Така че един ден по улиците може да има доста хора, на идващия - по-малко, само че след това отново улиците ще са цялостни с протестиращи. Исканията към този момент са по-големи. От претенции за правдивост, протестиращите към този момент упорстват за нови избори. Управляващите отхвърлят да изпълнят това искане. Но рано или късно, избори би трябвало да се проведат в Сърбия. И тогава, съгласно мен, ще настъпи смяната. На изборите ще има смяна.
- Вие сте прочут академик, професор, учител в влиятелни университети, споменахте, че дарявате средства за сръбското обучение. Според вас положителното обучение ли е в основата на развитите демократични общества?
- Образованието е основата на всяко едно общество. Образованието е основата на цивилизацията. И това се отнася за всяка точка на света. За мен, всеки $ дарен в образованието, е инвестиция в бъдещето. Но в този момент, това, което се случва в Сърбия - ние би трябвало да спасим просветителната система, тъй като тя е потискана. Има прояви на възмездие против преподаватели, става въпрос, за преподаватели освен от университети, само че и от учебните заведения. И ние, би трябвало да се противопоставим на това доста деликатно.
- В обществените мрежи, вие сте спряган като възможен правоприемник на Александър Вучич. Ще приемете ли тази роля?
- Аз не съм политик, не знам по какъв начин да се държа като политик. Но младежите, които в този момент са на улицата, ще изготвят лист с хората, които те желаят да са в Народното събрание и да ги съставляват. Като човек от по-старото потомство, като човек, живял през 90-те години, желая да заявя, че извънредно доста се гордея с тези младежи. Защото те ми върнаха вярата и оптимизма.
След десетилетия живот в чужбина, професор Кавчич прави анализ и равносметка на годините, в които се разпадна Югославия. И на въпроса за какво от едни от най-прозападно настроените в социалистическия блок, сърбите се отдалечиха от Запада - професорът дава отговор сбито:
" Защото мислехме, че някой различен би трябвало да свърши цялата работа ".
За това съгласно професор Кавчич неговото потомство дължи доста на младите сърби.
" Въпросът, който в този момент, ние, от по-старото потомство би трябвало да си зададем е, какво можем да създадем за нашата страна. Задачата на по-старото потомство Сърбия е, да създадем страна, каквото тези младежи желаят. Държава, в която полезностите не са обезценени. Това, което аз към този момент желая, е да има страна, каквато нашите деца желаят. И за това моята задача е да продължа да оказвам помощ на младите. Но това е задачата на всеки учител. И, да, аз съм оптимист за бъдещото на моята страна ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ