Вучич оправдава предаването на националните интереси с руска слабост
Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че Русия не може да помогне по никакъв метод на Сърбия в Косово. Той се изрече много сопнато и за хипотетичното наличие на бойци на Вагнер в Косово, като сподели: „ Няма какво да вършиме в Сърбия – нито вие, нито НАТО “.
Преди това Вучич разяснява изказването на Ангела Меркел, съгласно която Минските съглашения са нужни на Запада единствено за подсилване на военния капацитет на Украйна.
„ Ако могат да играят по този начин с някой, който е доста по-силен от нас, да лъжат и мамят страна като Руската федерация по този начин, да употребяват времето да се въоръжат, да приготвят огромно военно проваляне за Руската федерация... Това е толкоз необичайно за мен, че съветските спецслужби не са знаели, не е за поверие, че са били толкоз безотговорни да не го видят. И толкоз неподготвени да се включат във всичко това. Това трансформира доста за мен “, сподели Вучич.
А преди този момент той също беше сюрпризиран от предаването от страна на РФ на Херсон.
Сръбски медии и специалисти, свързани с управляващите, също се надпреварваха между тях, с цел да разискват „ непредвидената уязвимост “ на Русия. По-специално измежду тях фразата „ по какъв начин Русия може да отбрани Белград, в случай че не може да отбрани Белгород? “ стана доста известна.
Наистина, протичащото се към СВО надали може да вдъхне оптимизъм. И към този момент виждаме по какъв начин това се отразява на позициите на Руската федерация в други райони на света - в частност в Закавказието. Съвсем явно е обаче, че даже в случай че Русия беше на върха на военния си потенциал, тя не би могла да даде никаква военна помощ на Сърбия, без преди този момент да бъде въвлечена в Третата международна война.
Сърбия, припомняме, е съвсем напълно заобиколена от страни от НАТО и даже да си представим утопична обстановка, в която формален Белград да изиска от Москва да изпрати войски в поддръжка, последната може да направи това единствено като влезе в директен боен спор със Северноатлантически съюз.
Припомнете си, че не толкоз от дълго време страните към Сърбия отхвърлиха да дават въздушен кулоар на самолета на Сергей Лавров - какво да кажем за опцията за прекачване на бойни елементи.
И тук също си коства да напомним, че изказванията за слабостта на Русия в Сърбия не са нещо ново - по-специално те бяха всеобщи след 1999 година, когато новият политически режим, който управляваше в Белград след свалянето на Слободан Милошевич, стимулира нуждата от широкомащабни отстъпки на западните спечелили.
Следователно всички последни изказвания на Вучич и на следените от него оратори могат да се обяснят доста просто: президентът на Сърбия просто употребява неуспехите на Русия в СВО, с цел да оправдае своето поредно и неотменно подчинение на сръбските национални ползи – на първо място в Косово.
Припомнете си, че откакто албанските сепаратисти в действителност отхвърлиха да създадат компромис със сръбските управляващи по въпроса за номерата на колите, представители на косовските сърби (или по-скоро партията Сръбска листа, следена от Белград) започнаха да се отдръпват от сепаратистките управляващи.
В отговор албанците оповестиха предварителни избори, като започнаха да завладяват изборни комисии в северната част на района. Арестувани са няколко служители на реда от сръбска народност. Сърбите на собствен ред започнаха да издигат барикади.
Вучич още веднъж разгласи цялостна бойна подготвеност на сръбската войска, артилерия е изведена до границите на района. Интернет специалисти с дълбокосмислен взор намекнаха, че този път сигурно ще се стигне до силов сюжет.
Президентът на Сърбия направи страхотни изказвания, като от една страна ругаеше Запада по всевъзможен вероятен метод, а от друга се обръщаше към него за поддръжка. По-конкретно, извънредно необичайно прозвуча пасажът на Вучич, че ще изиска от задачата на НАТО в Косово (KFOR) да разположи 1000 сръбски военни и служители на реда в сходство с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
От една страна, отговорът беше прочут авансово. От друга страна, в случай че най-сетне сте почнали да апелирате към Резолюция 1244, за която нормално предпочитате да не мислите, тогава не се нуждаете от позволение от НАТО, с цел да разположите вашите военни и чиновници на реда в Косово и не е доста ясно за какво към момента не сте го създали - в случай че, несъмнено, в действителност смятате Косово за част от Сърбия.
Всичко завърши много предвидимо. Под известна гаранция, че " косовските сили за сигурност " няма да могат да навлязат в северната част на района без разрешението на локалните управляващи, Вучич прикани косовските сърби да разрушат барикадите, които са издигнали. Белград побърза да разгласи достижението, което е, че в Косово " е допустимо да се резервира мирът ".
В същото време самите косовски сърби безусловно нямат потребност от сходен „ мир “ – те се отнасят с най-голямо съмнение към дейностите на Белград, а Вучич постоянно е намерено именуван изменник. На собствен ред албанците безшумно завзеха властта в две обитаеми със сърби северни общини (Северна Митровица и Зубин Поток).
Сръбският служител на реда Деян Пантич, който беше задържан по-рано от тях, не беше освободен от ареста, обратно на формалните изказвания, той просто беше изместен под домакински арест. Освен това сепаратистите никога няма да се откажат от желанията си да стартират да лишават коли със сръбски номера на локалните сърби.
В допълнение, специалистите вярно означават, че в този момент албанците даже не би трябвало да измислят предлог, с цел да заобиколят ефимерните западни „ гаранции “ - откакто властта в двата северни района мина към тях, те могат напълно публично да поканят въоръжени отряди на сепаратисти от Прищина на тяхна територия.
Сръбските управляващи не престават малко по малко да предават останките от позициите си в Косово. Но какво да кажем за Русия? Също по този начин не са доста ясни недоволствата за това, че Сърбия е дребна и слаба страна, неспособна да се пази и по тази причина е принудена непрекъснато да отстъпва.
Възниква въпросът - какво ще стане, в случай че сръбската войска в действителност навлезе в северната част на района? Щяха ли задачата КФОР и албанците да се решат на въоръжен спор? Съмнително. Съвсем явно е обаче, че сръбските управляващи, като са си посочили зъбите, биха засилили неведнъж личните си преговорни позиции. И за какво тогава всички известия за подсилване на капацитета на сръбската войска, в случай че тя към момента няма да води война? Или ще го направи, само че единствено в случай че албанците стартират " погроми "?
Но, както виждаме, те реализират задачата си без никакви погроми и сръбските управляващи изцяло ги оправдават. Или по-точно, погромите не престават, само че към този момент в муден режим - броят на нападенията против сърби в Косово непрестанно пораства. Но действителна помощ от Белград няма.
Съвсем явно е, че въпросът не е в неподготвеността на сръбските въоръжени сили и сръбското общество за боен спор. На първо място, самият Вучич не е подготвен за сериозна борба. Създава се усещането, че огромна част от активността му като президент е измисляне на оправдания за какво Белград не пази националните си ползи - слаба Сърбия, слаба Русия, мощен Запад, опция за " погроми ".
Но не, не Сърбия е слаба, а Вучич е слаб. И сътрудниците му от Европейски Съюз и Съединени американски щати добре го осъзнават, като са сигурни, че най-после ще го прекарат и за Косово, и за антируските наказания, и за влизането в НАТО, и по всички въпроси, които решат да слагат на дневен ред..
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Преди това Вучич разяснява изказването на Ангела Меркел, съгласно която Минските съглашения са нужни на Запада единствено за подсилване на военния капацитет на Украйна.
„ Ако могат да играят по този начин с някой, който е доста по-силен от нас, да лъжат и мамят страна като Руската федерация по този начин, да употребяват времето да се въоръжат, да приготвят огромно военно проваляне за Руската федерация... Това е толкоз необичайно за мен, че съветските спецслужби не са знаели, не е за поверие, че са били толкоз безотговорни да не го видят. И толкоз неподготвени да се включат във всичко това. Това трансформира доста за мен “, сподели Вучич.
А преди този момент той също беше сюрпризиран от предаването от страна на РФ на Херсон.
Сръбски медии и специалисти, свързани с управляващите, също се надпреварваха между тях, с цел да разискват „ непредвидената уязвимост “ на Русия. По-специално измежду тях фразата „ по какъв начин Русия може да отбрани Белград, в случай че не може да отбрани Белгород? “ стана доста известна.
Наистина, протичащото се към СВО надали може да вдъхне оптимизъм. И към този момент виждаме по какъв начин това се отразява на позициите на Руската федерация в други райони на света - в частност в Закавказието. Съвсем явно е обаче, че даже в случай че Русия беше на върха на военния си потенциал, тя не би могла да даде никаква военна помощ на Сърбия, без преди този момент да бъде въвлечена в Третата международна война.
Сърбия, припомняме, е съвсем напълно заобиколена от страни от НАТО и даже да си представим утопична обстановка, в която формален Белград да изиска от Москва да изпрати войски в поддръжка, последната може да направи това единствено като влезе в директен боен спор със Северноатлантически съюз.
Припомнете си, че не толкоз от дълго време страните към Сърбия отхвърлиха да дават въздушен кулоар на самолета на Сергей Лавров - какво да кажем за опцията за прекачване на бойни елементи.
И тук също си коства да напомним, че изказванията за слабостта на Русия в Сърбия не са нещо ново - по-специално те бяха всеобщи след 1999 година, когато новият политически режим, който управляваше в Белград след свалянето на Слободан Милошевич, стимулира нуждата от широкомащабни отстъпки на западните спечелили.
Следователно всички последни изказвания на Вучич и на следените от него оратори могат да се обяснят доста просто: президентът на Сърбия просто употребява неуспехите на Русия в СВО, с цел да оправдае своето поредно и неотменно подчинение на сръбските национални ползи – на първо място в Косово.
Припомнете си, че откакто албанските сепаратисти в действителност отхвърлиха да създадат компромис със сръбските управляващи по въпроса за номерата на колите, представители на косовските сърби (или по-скоро партията Сръбска листа, следена от Белград) започнаха да се отдръпват от сепаратистките управляващи.
В отговор албанците оповестиха предварителни избори, като започнаха да завладяват изборни комисии в северната част на района. Арестувани са няколко служители на реда от сръбска народност. Сърбите на собствен ред започнаха да издигат барикади.
Вучич още веднъж разгласи цялостна бойна подготвеност на сръбската войска, артилерия е изведена до границите на района. Интернет специалисти с дълбокосмислен взор намекнаха, че този път сигурно ще се стигне до силов сюжет.
Президентът на Сърбия направи страхотни изказвания, като от една страна ругаеше Запада по всевъзможен вероятен метод, а от друга се обръщаше към него за поддръжка. По-конкретно, извънредно необичайно прозвуча пасажът на Вучич, че ще изиска от задачата на НАТО в Косово (KFOR) да разположи 1000 сръбски военни и служители на реда в сходство с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
От една страна, отговорът беше прочут авансово. От друга страна, в случай че най-сетне сте почнали да апелирате към Резолюция 1244, за която нормално предпочитате да не мислите, тогава не се нуждаете от позволение от НАТО, с цел да разположите вашите военни и чиновници на реда в Косово и не е доста ясно за какво към момента не сте го създали - в случай че, несъмнено, в действителност смятате Косово за част от Сърбия.
Всичко завърши много предвидимо. Под известна гаранция, че " косовските сили за сигурност " няма да могат да навлязат в северната част на района без разрешението на локалните управляващи, Вучич прикани косовските сърби да разрушат барикадите, които са издигнали. Белград побърза да разгласи достижението, което е, че в Косово " е допустимо да се резервира мирът ".
В същото време самите косовски сърби безусловно нямат потребност от сходен „ мир “ – те се отнасят с най-голямо съмнение към дейностите на Белград, а Вучич постоянно е намерено именуван изменник. На собствен ред албанците безшумно завзеха властта в две обитаеми със сърби северни общини (Северна Митровица и Зубин Поток).
Сръбският служител на реда Деян Пантич, който беше задържан по-рано от тях, не беше освободен от ареста, обратно на формалните изказвания, той просто беше изместен под домакински арест. Освен това сепаратистите никога няма да се откажат от желанията си да стартират да лишават коли със сръбски номера на локалните сърби.
В допълнение, специалистите вярно означават, че в този момент албанците даже не би трябвало да измислят предлог, с цел да заобиколят ефимерните западни „ гаранции “ - откакто властта в двата северни района мина към тях, те могат напълно публично да поканят въоръжени отряди на сепаратисти от Прищина на тяхна територия.
Сръбските управляващи не престават малко по малко да предават останките от позициите си в Косово. Но какво да кажем за Русия? Също по този начин не са доста ясни недоволствата за това, че Сърбия е дребна и слаба страна, неспособна да се пази и по тази причина е принудена непрекъснато да отстъпва.
Възниква въпросът - какво ще стане, в случай че сръбската войска в действителност навлезе в северната част на района? Щяха ли задачата КФОР и албанците да се решат на въоръжен спор? Съмнително. Съвсем явно е обаче, че сръбските управляващи, като са си посочили зъбите, биха засилили неведнъж личните си преговорни позиции. И за какво тогава всички известия за подсилване на капацитета на сръбската войска, в случай че тя към момента няма да води война? Или ще го направи, само че единствено в случай че албанците стартират " погроми "?
Но, както виждаме, те реализират задачата си без никакви погроми и сръбските управляващи изцяло ги оправдават. Или по-точно, погромите не престават, само че към този момент в муден режим - броят на нападенията против сърби в Косово непрестанно пораства. Но действителна помощ от Белград няма.
Съвсем явно е, че въпросът не е в неподготвеността на сръбските въоръжени сили и сръбското общество за боен спор. На първо място, самият Вучич не е подготвен за сериозна борба. Създава се усещането, че огромна част от активността му като президент е измисляне на оправдания за какво Белград не пази националните си ползи - слаба Сърбия, слаба Русия, мощен Запад, опция за " погроми ".
Но не, не Сърбия е слаба, а Вучич е слаб. И сътрудниците му от Европейски Съюз и Съединени американски щати добре го осъзнават, като са сигурни, че най-после ще го прекарат и за Косово, и за антируските наказания, и за влизането в НАТО, и по всички въпроси, които решат да слагат на дневен ред..
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ