Сръбският президент Александър Вучич пристига в София и докато неговите

Сръбският президент Александър Вучич идва в София и до момента в който неговите симпатизанти са уверени, че той е най-умният, най-влиятелният, най-силният водач на Балканите, индивидът, който може всичко, едно е несъмнено – 48-годишният сръбски политик е най-могъщият човек в Сърбия. Ако може да се направи някаква последователност на политическата мощност, тя върви по линията Тито-Милошевич-Вучич.

През своята кариера Вучич е бил публицист и народен представител в Народното събрание и министър на информацията, на три пъти несполучливо се е кандидатирал за кмет на Белград. Вучич от правилен човек на радикалите на ултранационалиста Шешел се трансформира внезапно в съперник на своя водач. Променя своите позиции и от последовател на Велика Сърбия стартира да лобира за участието на Сърбия в Европейския съюз. Той става и водач на Сръбската прогресивна партия, по-късно и министър председател на Сърбия, а предходната година печели с 55% президентските избори.

Визитата на Вучич в София е определена в доста комфортен миг. България е ръководител на Съвета на Европа, а в Сърбия предстоят избори за локална власт в Белград. Предизборната акция е в своя разцвет.

За Вучич е значимо да балансира добре сред Европа и Русия, и той прави това доста сполучливо на пръв взор. България е добър полигон да получи следващата поддръжка за участие на Сърбия в Европейски Съюз и Белград да заявява за следващ път, че желае да поддържа положителни връзки със своите съседи. В последно време визитите на български и сръбски политици зачестиха. Това основава несъмнено добър политически климат на Западните Балкани, а и в Европа. Сръбският президент и българският министър председател си приказват на Саша и Бойко, демонстрирайки политическа и цялостна естетика.

Но макар добросъседската нескрита еуфория, България би трябвало настойчиво и целеустремено да отстоява прецизно съблюдаване на правата на българското малцинство и неговата национална самородност и да упорства за усмиряване на сръбската националистическа реторика. Българската помощ към Сърбия, която доближава невероятните 40% от общата помощ за чужбина, би трябвало да бъде ориентирана към Западните околности и сръбските политици би трябвало да са наясно и да се извинят на България за многогодишната систематична асимилация на българите, осъществявана под партийна диктовка. Сърбия би трябвало да издържи още един сериозен изправителен изпит – да влага в забравените региони с българско население край границата. От друга страна и българските политици би трябвало да се сещат по-често за тях.

Нека повярваме, желаеме да повярваме, че на Западните Балкани духат нови ветрове. Вярвам, че и Вучич ще се опита да финтира българските публицисти, тъй като той обича да приказва по всички комфортни за него въпроси. Не зная какъв ще бъде неговият отговор за политико-икономическата кръстословица към Цветан Василев и дали изобщо има отговор за нея. Иначе транспортните и стопански планове сред България и Сърбия са действителност, тъй като са под будното око на Европа, както и мъчно постигнатият мир на Западните Балкани, който няма опция. Защото в случай че приемем, че Вучич е Сърбия, България е Европа, а разликата най-малко към този момент е голяма. /БГНЕС

------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.