Сръбски вестник публикува материал, в който обвини България, че проявява

Сръбски вестник разгласява материал, в който упрекна България, че демонстрира искания и си присвоява част от сръбското езиково пространство.

" Последният ход на Българската академия на науките /БАН/ напомня остарялата сръбска национална поговорка, че вълкът козината си мени, само че нрава си – в никакъв случай. Това не се случва за първи път и българите не са единствените, които имат искания към сръбския език “.

С тези думи сръбски лингвисти коментирали издаването от Българска академия на науките на книга, в която се приказва за българския корен на говорите в краищата от Дунав до Гевгели и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид, което представлявало директна рекламация към сръбското езиково пространство. За това написа сръбското издание " Новости “.

Предупреждението за това било отправено от сръбското сдружение от Скопие " Спона “, което се обърнало към комисията по стандартизация на сръбския език в Сръбската академия на науката и изкуството с зов да помогне в отбраната на сръбския език и сръбската еднаквост в тези региони.

" Българите не са единствени, само че те вършат това непрестанно без значение в какви политически връзки с нашата страна са “, сподели за " Новости “ доктор Срето Танасич, ръководител на комисията.

Д-р Слободан Реметич, който се занимава с проучване на диалектите, разяснява, че огромната част от сръбската територия, която българите пословично си присвояват, принадлежи към Призренско-Тимошката диалектна област.

Според Реметич българските искания са неоснователни, защото регионът на планината Копаоник съхранявал езикови полезности, които са напълно непознати на българския език. Освен това в мрежата на Сръбския диалектоложки атлас са включени 7 села от Северна Македония, в които се приказва сръбски език и хората имат сръбска национална принадлежност, твърди сръбският академик.

" Българите вършат това от дълго време и след прочут застой още веднъж се развихриха – предизвестява Реметич. – Те пословично си присвояват цялата Призренско-Тимошка, т.е. сръбската едноакцентна диалектна област, преминавайки от време на време и през Морава, като един подробност е изключително индикативен.

През 2001 година Институтът по български език на Българска академия на науките с финансовата поддръжка на фондацията " Сорос “ разгласява Български диалектоложки атлас, в който не са включени говорите от Призренско-Южноморавския акцент от региона на Косово. Враня – да, Призрен – не, а става дума за един и същи говорен вид “, споделя сръбският академик.