Сръбската преводачка Ясмина Йованович сподели надеждите си, че днес вечер

Сръбската преводачка Ясмина Йованович показа очакванията си, че през днешния ден вечер България, показана от писателката Рене Карабаш, ще получи литературната премия „ Букър “ с творбата си „ Остайница “, като Георги Господинов, който бе отличен с „ Времеубежище “ преди три години.

„ Стискам палци на Рене Карабаш, за мен ще е голямо наслаждение да кажа, че съм нейна преводачка, в случай че тя получи „ Букър “, разяснява Ясмина Йованович пред Българска телеграфна агенция.

Йованович е превела творбите и на двамата български създатели, а през 2023 година получава премия за най-хубав превод в Сърбия с „ Времеубежище “ на Господинов.

Преводачката беше в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Белград, с цел да показа за пристрастеността си към интерпретацията на литературата и връзките сред Сърбия и България.

„ Остайница “ напоследък е необикновено обичаната ми книга, “ показа тя.

„ Особено впечатляващо е, че в „ Остайница “ има лирика, която е доста по-взискателна за превод заради римата. И с помощта на тясната връзка сред двата езика – най-силната измежду славянските езици – считам, че се оправих, “ добави тя.

За да извърши превод на един стих в „ Остайница “, тя описа, че е потърсила ентусиазъм в архаични сръбски песни, където среща словосъчетанието „ синьо небе “ и „ синьо море “, вместо актуалните „ плаво небе “ и „ плаво море “.

Тя също по този начин показа един доста сензитивен миг от живота си, когато получила за превод образец от „ Градинарят и гибелта “ тъкмо седмица след гибелта на татко си.

В творбата Георги Господинов приказва за своя татко и неговото въздействие върху него като персона.

„ Той откри в превода на заглавието „ Баштован и смрт “ думата „ татко “, а „ баштован “ на сръбски значи градинар! “, спомня си Йованович, чийто татко е умрял на същата възраст, на която е умрял и таткото на Господинов.

„ Преводът на тази книга на Георги Господинов не беше лек, само че се оказа и лечебен за мен, тъкмо сега на огромната ми загуба, “ показа тя.

Преводачката е приключила български език и литература в Белградския университет, където пази дисертация за творчеството на значими литературни фигури от Сърбия и България – Десанка Максимович и Елисавета Багряна.

Първият й превод, който стартира преди 26 години, са две новели на българския стихотворец Борис Христов – „ Сляпото куче “ и „ Долината на обувките “.

„ С доста компликации, без опит тогава, само че успяхме, “ спомня си Йованович и прибавя, че тогава е очаквала издателството „ Клио “ да й предложи поезията на Христов, който към този момент е доста прочут в България.

Сред преводите на български създатели на сръбски е и романът „ Възвишение “ на Милен Русков, наред с доста други български създатели.