Защо сънуваме
Спящият разсъдък не е най-хубавият инструмент за градивно мислене, само че единствено на пръв взор. На процедура хората вземат решение доста свои проблеми насън.
Една от задачите на сънищата е помощ в решаването на сложни обстановки, които ни изтезават, когато сме будни. Сънищата постоянно са много нелогични и странни.
Но тъкмо това е методът, по който би трябвало да се мисли, с цел да откри човек излаз от затруднена обстановка. Стандартното мислене рядко оказва помощ при комплицирани проблеми.
Размишленията отвън нормалните рамки са доста по-функционални в това отношение. Сънищата са метод на мислене, който виждаме в друга форма, друга от тази, която би ни хрумнала в действителния живот.
Дори когато лягаме да спим и заспиваме, мозъкът ни не стопира да работи, с цел да откри метод да реши казуса, който ни е затормозявал и на който не може да открием вярното решение.
Възможно е в древността сънищата да са имали единствено за цел да оказват помощ на мозъка да отпочине, само че през днешния ден еволюционното развиване е засегнало даже и тях.
Имало е разнообразни теории за сънищата. Според Фройд да вземем за пример сънищата съществуват, с цел да можем да изпълним насън някои наши стремежи, които няма по какъв начин да изпълним нескрито.
Но след събуждането човек нормално е още по-разочарован, тъй като излиза наяве, че всичко е било единствено сън. Обикновено решенията може да не дойдат като чиста визуализация по време на сън.
Това може да е единствено някакво напомняне, което обаче мозъкът не не помни и на сутринта си го спомняме, за разлика от доста обстановки в съня ни, които забравяме, щом се събудим.
Насън се вземат решение освен проблеми, свързани с ежедневните обстановки, само че също по този начин и в действителност комплицирани проблеми, които са свързани с професионалната активност на даден човек.
