Спрямо български лица, придобили или продали недвижими имоти в Гърция,

„ Спрямо български лица, придобили или продали недвижими парцели в Гърция, за 588 към този момент завършили контролни производства са подадени 82 коригиращи заявления с размер на близо 90 000 лева С издадени 527 ревизионни акта в допълнение са открити съвсем 672 000 лева “. Това споделя в изявление за „ 24 часа “ изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите Румен Спецов.

„ Облагаемите приходи с източник от чужбина също би трябвало да бъдат декларирани, без значение дали в последна сметка ще бъдат обложени в България, или не. Често лицата пропущат да изпълнят своите отговорности и тогава данните от интернационалния продан се трансформират в скъп източник на информация, която подкрепя осъществяването на разбори и провеждането на разнообразни целенасочени акции за надзор по спазването на данъчното законодателство “, изяснява още механизма, поради който се проверяват.

Той изяснява, че с изключение на контролните производства за високи касови наличия и парцели в Гърция има и други, които са формирани през 2023 година, Национална агенция за приходите е почнала и 540 инспекции на физически лица - притежатели на моторни транспортни средства от висок ценови клас.

„ 57 са инспекциите по отношение на лизингоползватели на моторни транспортни средства от висок ценови клас. Образували сме близо 400 инспекции на лица, придобили парцели за над 750 хиляди лева в интервала 2019-2022 година “, добавя още шефът на Национална агенция за приходите.

По отношение на напрежението, което породи сред търговците на едро, веригите и Национална агенция за приходите по отношение на новите правила на обявление на 500 артикули, избрани от приходната организация като „ фискално високорискови “, Румен Спецов разяснява:

„ Списъкът със артикули с висок фискален риск съществува от 2014 година и през годините се актуализира. От 1 януари 2024 година са отстранени някои кодове - над 100 заради повтаряне, и са добавени други към 90. Това са главно разновидности на към този момент избрани като рискови артикули или влизащи в състава на избрана подгрупа, които не са били включени и търговците не ги заявиха. Така се избягваше надзор и отчитане на продажбите и не се заплащаше налог. Ние коригирахме това, като вписахме тези артикули в листата, а други извадихме, с цел да улесним бизнеса “.

Спецов твърди също, че фискалният надзор се прави, както и до в този момент – „ Осъществява се физически надзор съгласно новите разпореждания за авансово обявление, които въведохме поетапно от октомври до момента. Различното е, че когато лидерът даде неповторим номер на превозвача на органите по приходите, инспекцията става в пъти по-бързо “, добави шефът на Национална агенция за приходите.

Според претекстовете за въвеждане на мярката, която разгневи бизнесът, с  въвеждането на режима за предварителното обявление се цели „ предварителна защита и противопоставяне против измамите с Данък добавена стойност. Така се реализира целеустремен и ефикасен надзор по отношение на рискови лица “.

„ Според концепцията за електронното авансово обявление в страната няма да се движи стока, която не е предстояща, т.е. тя има своя адресат. Въвеждането на режима ще докара до по-голяма бистрота на покупко-продажбите в действително време, а това ще ограничи опциите за злоупотреби и непозволено данъчно преимущество на пазара. “, даде образец Спецов.

Именно тази спомагателна административна тежест обаче беше избрана от бизнеса като съвсем неосъществим ангажимент, който забавя доставките и може да докара до недостиг и оттова до повишаване на доста артикули.