Масови фалити, ако няма държавна помощ за тока
Спрямо 2019 година електрическата енергия, която заплаща бизнесът, е поскъпнала сред 1,7 и 3,5 пъти. При това съпоставяме с цената, която компаниите заплащат след обезщетенията от страна на страната. При тези на газ нарастването на сметките за една година /юни 2022 по отношение на юни 2021 г/ е тъкмо два пъти.
Но по-лошата вест е, че бъдещето е безусловно незнайно. Постановление на Министерския съвет за нови обезщетения след 30 септември към момента няма. Това не е кой знае каква вест, тъй като и предишния път държавната помощ за бизнеса беше написана в „ 12 без 5 “, т.е. в предпоследния ден от изтичащия месец, след канонада от заявления, мнения, обвинявания и натяквания, съобщи Марица.
Сега обаче и търговците на сила стартират да стават нервни. Във всяко писмо до собствен клиент те дебело акцентират, че без значение кой покрива сметката за ток - бизнесът или страната от свръхпечалбите на БЕХ, при тях парите би трябвало да стигнат в точния момент. Ако това не стане в рационални периоди, бизнесът ще опере пешкира и ще би трябвало да заплати всичко вкупом.
Сметката за ток на хранителен магазин в Пловдив за август е 12 094 лв.. Компенсацията от страната единствено за тази компания за един месец е 10 020 лв.. Така с образец можем да онагледим обстановката с държавната помощ към бизнеса поради невиждано скъпия ток.
Съобщението от последните редове, което донесе безсънни нощи на търговците
Ситуацията със сметките през септември ще бъде почти същата, само че за октомври - никой нищо не знае. Собственикът на хранителния магазин към този момент си показва по какъв начин фактурата му към този момент се състои единствено от един ред - дължима сума с Данък добавена стойност - 12 000 лв., а вторият ред - обезщетения според разпореждане на Министерски съвет, липсва.
От няколко дни бизнесът бие паника, че обезщетенията поради скъпия ток са написани с разпореждане на Министерски съвет единствено до края на септември. Слухове, че от идващия месец токът за бизнеса може да доближи 1,20 лв. за киловатчас влуди търговците предходната седмица. Дори да се сбъдне най-оптимистичният сюжет - да продължат в същия размер до края на годината, в реда на нещата е това да се знае в точния момент. За да може компаниите да възнамеряват разноските си, приходите, размера на произвеждане, вероятно заплатите на чиновниците и в случай че нещо остане - за някоя инвестиция. От изключителна значимост е да се дефинира и точният механизъм на държавната помощ за небитовите клиенти, тъй като откогато цените полудяха, формулата бе променяна няколко пъти. В момента " Фонд " Сигурност на електроенергийната система " компенсира крайните клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на БНЕБ за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева./MWh. Не се изплаща отплата за клиенти с цени под базовата цена от 250 лв/MWh. Само за протокола ще отбележим, че напълно неотдавна мегаватчас задмина 1000 лв. в пиковите часове, а приблизително за август е 913 лв. без Данък добавена стойност и надбавките от доставчика.
Всъщност, бизнесът доста ненавижда думите „ държавна помощ “, тъй като счита, че това е „ връщане на надвзетото от предприятията, в следствие от изкривения енергиен пазар “.
Търговците не чакат
Най-отдолу на фактурите за употребявана сила търговците са оставили няколко почернени реда, с цел да се набиват на око. Те гласят, че в случай че доставчиците не получат финансиране от Фонд Сигурност на електроенергийната система в рационални периоди, те ще изискат погасяване на цялостния размер на сметката преди начисляването на компенсацията. Това се прави като тип застраховка, че самите търговци ще имат финанси, с цел да продължат да купуват и доставят сила от борсата. Освен това доставчиците желаят предплатено заплащане на база на употребяваната сила за предходния месец, с цел да си обезпечат финансов запас да купуват електрическа енергия. Така сметката, която би трябвало да заплати цитираният първоначално магазин, още веднъж става над 12 000 лева
Какви са заканите
Забавяне на решението за обезщетения ще докара до тежка ликвидна рецесия в голямата част от небитовите консуматори на еленергия с краен резултат - прекъсване на производства и редуциране на работни места. На фона на продължаващите серия от рецесии българският бизнес не е в положение да понесе следващ ценови удар, показват в обща декларация от БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ. Бизнесът напомня, че в групата на небитовите консуматори, с изключение на предприятията, са и всички публични институции - лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, музеи, театри, общински администрации и така нататък
Предприемачите знаят, че от популистка позиция страната и кое да е държавно управление няма да си разреши да пусне в дървена почивка учебните заведения или да остави заболели на студено. За тях пари все ще се намерят. Към бизнеса обаче, който се чака да работи за облаги, настройките не са толкоз благородни.
Работодателските организации упорстват в плана за Държавен бюджет за 2023 година да бъдат планувани средства за продължение на програмата за компенсиране и след 1 януари следващата година, като се приготвят промени в закона, с цел да може да се употребяват като източник наред с БЕХ, и непредвидените облаги при електропроизводството и в частния бранш.
Но по-лошата вест е, че бъдещето е безусловно незнайно. Постановление на Министерския съвет за нови обезщетения след 30 септември към момента няма. Това не е кой знае каква вест, тъй като и предишния път държавната помощ за бизнеса беше написана в „ 12 без 5 “, т.е. в предпоследния ден от изтичащия месец, след канонада от заявления, мнения, обвинявания и натяквания, съобщи Марица.
Сега обаче и търговците на сила стартират да стават нервни. Във всяко писмо до собствен клиент те дебело акцентират, че без значение кой покрива сметката за ток - бизнесът или страната от свръхпечалбите на БЕХ, при тях парите би трябвало да стигнат в точния момент. Ако това не стане в рационални периоди, бизнесът ще опере пешкира и ще би трябвало да заплати всичко вкупом.
Сметката за ток на хранителен магазин в Пловдив за август е 12 094 лв.. Компенсацията от страната единствено за тази компания за един месец е 10 020 лв.. Така с образец можем да онагледим обстановката с държавната помощ към бизнеса поради невиждано скъпия ток.
Съобщението от последните редове, което донесе безсънни нощи на търговците
Ситуацията със сметките през септември ще бъде почти същата, само че за октомври - никой нищо не знае. Собственикът на хранителния магазин към този момент си показва по какъв начин фактурата му към този момент се състои единствено от един ред - дължима сума с Данък добавена стойност - 12 000 лв., а вторият ред - обезщетения според разпореждане на Министерски съвет, липсва.
От няколко дни бизнесът бие паника, че обезщетенията поради скъпия ток са написани с разпореждане на Министерски съвет единствено до края на септември. Слухове, че от идващия месец токът за бизнеса може да доближи 1,20 лв. за киловатчас влуди търговците предходната седмица. Дори да се сбъдне най-оптимистичният сюжет - да продължат в същия размер до края на годината, в реда на нещата е това да се знае в точния момент. За да може компаниите да възнамеряват разноските си, приходите, размера на произвеждане, вероятно заплатите на чиновниците и в случай че нещо остане - за някоя инвестиция. От изключителна значимост е да се дефинира и точният механизъм на държавната помощ за небитовите клиенти, тъй като откогато цените полудяха, формулата бе променяна няколко пъти. В момента " Фонд " Сигурност на електроенергийната система " компенсира крайните клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на БНЕБ за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева./MWh. Не се изплаща отплата за клиенти с цени под базовата цена от 250 лв/MWh. Само за протокола ще отбележим, че напълно неотдавна мегаватчас задмина 1000 лв. в пиковите часове, а приблизително за август е 913 лв. без Данък добавена стойност и надбавките от доставчика.
Всъщност, бизнесът доста ненавижда думите „ държавна помощ “, тъй като счита, че това е „ връщане на надвзетото от предприятията, в следствие от изкривения енергиен пазар “.
Търговците не чакат
Най-отдолу на фактурите за употребявана сила търговците са оставили няколко почернени реда, с цел да се набиват на око. Те гласят, че в случай че доставчиците не получат финансиране от Фонд Сигурност на електроенергийната система в рационални периоди, те ще изискат погасяване на цялостния размер на сметката преди начисляването на компенсацията. Това се прави като тип застраховка, че самите търговци ще имат финанси, с цел да продължат да купуват и доставят сила от борсата. Освен това доставчиците желаят предплатено заплащане на база на употребяваната сила за предходния месец, с цел да си обезпечат финансов запас да купуват електрическа енергия. Така сметката, която би трябвало да заплати цитираният първоначално магазин, още веднъж става над 12 000 лева
Какви са заканите
Забавяне на решението за обезщетения ще докара до тежка ликвидна рецесия в голямата част от небитовите консуматори на еленергия с краен резултат - прекъсване на производства и редуциране на работни места. На фона на продължаващите серия от рецесии българският бизнес не е в положение да понесе следващ ценови удар, показват в обща декларация от БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ. Бизнесът напомня, че в групата на небитовите консуматори, с изключение на предприятията, са и всички публични институции - лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, музеи, театри, общински администрации и така нататък
Предприемачите знаят, че от популистка позиция страната и кое да е държавно управление няма да си разреши да пусне в дървена почивка учебните заведения или да остави заболели на студено. За тях пари все ще се намерят. Към бизнеса обаче, който се чака да работи за облаги, настройките не са толкоз благородни.
Работодателските организации упорстват в плана за Държавен бюджет за 2023 година да бъдат планувани средства за продължение на програмата за компенсиране и след 1 януари следващата година, като се приготвят промени в закона, с цел да може да се употребяват като източник наред с БЕХ, и непредвидените облаги при електропроизводството и в частния бранш.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ