Справянето с ИТ проблеми понякога пада на плещите на хора,

Справянето с ИТ проблеми от време на време пада на плещите на хора, които не са експерти в технологиите (снимка: CC0 Public Domain)

Служител без опит в компютърните технологии решил проблем с бавното изпращане на файлове по мрежата, с който ИТ експертите не желали да се занимават . Той даже купил нужния хардуер за своя сметка, защото управлението не било готово да харчи пари, и го внедрил скрито, безусловно под прикритието на нощта.

ИТ казусът застрашавал работата на цялата компания, оповестява за случая The Register. Ръководството не помогнало на загрижения чиновник по никакъв метод, само че в последна сметка той се справил с предизвикването, без да е компютърен експерт.

След пренасяне на един сървър

Служителят, показан в обявата просто като Рони, признава, че в никакъв случай не е бил ИТ експерт, до момента в който работил в организация с нестопанска цел. Компанията споделяла офис пространство с проучвателен екип на университет, чието име не се загатва.

Оказва се, че организацията, в която работи Рони, употребява общ сървър с университетските откриватели. Именно оттова пристигнали всички проблеми – когато чиновниците на университета се преместили в различен офис и взели сървъра със себе си.

Рони споделя, че му харесва да работи в областта на осведомителните технологии, макар че няма официално техническо обучение. Той е учил филантропични науки и има опит в региона на правото и разрешаването на спорове. Макар че не е привързан с университета, Рони постоянно можел да помоли ИТ експертите да разрешат даден механически проблем.

„ Всичко вървеше добре, до момента в който преподавателите не се реалокираха от постройката ни в различен кампус и мрежата ни незабавно се забави до пълзене ”, споделя Рони пред The ​​Register.

Сравнението с охлюви може би е прекомерно меко, добавя той. Според него, даже при въвеждане на документ, съхраняван на сървъра, буквите се появяват на екрана след цели осем минути, да не приказваме за достъп до други файлове на организацията, които към момента се съхраняват на преместения сървър.

„ Обадих се в ИТ отдела на университета и те ми споделиха, че когато факултетът се е преместил, са взели сървъра си със себе си ”, споделя Рони. Така компанията, в която той работи, остава обвързвана към сървъра, който към този момент се употребява от чиновници на целия университет. Задачата да откри решение пада напълно върху плещите на Рони.

В търсене на решение

Рони не бил изцяло сигурен, че може даже да опише с думи какво е сървър, камо ли да изясни за какво се бави работата на цялата организация. Но той открил, че други наематели в същата постройка са изправени пред същия проблем, а по-късно научил, че един от университетските преподаватели непрекъснато и мощно натоварва сървъра, тъй че останалата част от продуктивността на машината не е задоволителна за другите консуматори.

Рони попитал ИТ отдела на университета какво може да се направи, откъдето му дали отговор, че може да закупи обособен сървър. Поради липса на нужните знания и на бюджет на организацията с нестопанска цел, за която работил, това не било допустимо.

Тогава Рони предложил да се купи обособен сървър за професора, който претоварвал машината, за негова персонална приложимост, което изглеждало почтено решение, защото ученият явно имал потребност от него. Но получил безапелационен отвод.

Рони бил обезверен. „ Нашият офис е изцяло блокиран, в положение на неактивност; Трябваше да спася работата си и работните места на други чиновници ”, споделя той.

Решил да потърси решение в интернет. Там скоро научава за съществуването на мрежово вместилище за файлове NAS – дребни кутии с твърди дискове или SSD вътре. Научил, че NAS са лесни за конфигурация, работа и поддръжка и че устройствата биха били идеални за предпазване и шерване на файлове в неговата организация, освобождавайки я от зависимостта от муден академични сървър.

Бюрокрацията не е непобедима

Рони се обърнал към ИТ отдела на университета с концепцията за NAS, само че оттова му забранили да свързва устройства на трети страни към университетската мрежа, с цел да копира данни. Според него, в университета даже не знаели за съществуването на NAS.

„ Все отново купих едно устройство за предпазване за към 300 $ ”, споделя Рони пред The Register. Той самичък измислил по какъв начин да внедри NAS в университетската мрежа и решил да направи всичко това под прикритието на нощта.

В последна сметка Рони реализира задачата си – след известно време всички нужни файлове на неговата организация били в мрежовото вместилище, закупено със личните му пари.

Освен това Рони основал аварийно копие на данните, което се съхранявало и на сървъра на университета. Първоначално той не знаел по какъв начин да го направи и трябвало още веднъж да научи всички тънкости самичък, с цел да не се постанова повече да се занимава с ИТ отдела на университета.

В резултат на всичко това, Рони избавил работата на компанията и преодолял пристрастяването към бавния академични сървър. В самия университет никой по този начин и не схванал какво е направил.

„ Понякога е по-лесно да поискаш амнистия, в сравнение с да получиш позволение ”, заключава метафизичен Рони.