На избори БНТ играе в отбора на големите партии
Справедлив ли е методът, по който предизборните акции се организират в ефира на публичните телевизия и радио в България? Предоставят ли Българска национална телевизия и БНР, които се устоят с парите на данъкоплатците, равни права на всички участници да се появят пред гласоподавателите и да изложат концепциите си?
Отговор на тези въпроси дава статистиката какъв брой пъти и за какъв брой минути са се появили по БНТ1 претендентите за идния евровот - тези от огромните парламентарни партии и останалите участници – извънпарламентарни обединения и самостоятелни претенденти. Първите получават баснословни дотации от бюджета, а са и нонстоп на екрана през останалото време от годината - в новините, в следобедните блокове, в съботно-неделните обзори, даже в светските излъчвания. Докато вторите имат късмет да излязат пред по-широка публика само в интервал на избори посредством така наречен медийни пакети на ЦИК, с които те би трябвало да се опълчват на политическите колоси. Най-големият от тези пакети е на стойност 40 000 лева, само че има и такива от по 5000 лева, които участниците би трябвало да разпределят за цялата си акция.
Предизборната пропаганда по Българска национална телевизия е два типа: безвъзмездна и платена. Изборният кодекс разрешава съществуването и на двете, като оставя съвсем напълно в ръцете на телевизионните шефове да дефинират по какъв метод и кога да се организират те.
В безплатните форми могат да вземат участие всички, които са регистрирани за вота - и обединения със дотации, и такива без, и самостоятелни претенденти. Стига да са подали в точния момент поръчка за присъединяване. В останалите формати се позволяват единствено тези, които могат да си го разрешат.
Дотук БНТ1 предложи седем безвъзмездни прояви за 20 дни (предстоят още две), до момента в който платените са ежедневни и са по няколко пъти дневно. Общото при безплатните е, че става дума за дебати. В тях вземат участие хора от разнообразни партии, обединения и независими претенденти. Затова от време на време в студиото има по пет и даже по шест души. Приликата сред платените е, че претендентът е самичък с водещия.
Безплатни формати към този момент имаше в " Референдум " - три, в " Панорама " - две, както и две специфични предизборни студиа по главния канал на Българска национална телевизия. Досега в " Референдум " се появиха общо 15 претенденти. От тях 13 бяха от извънпарламентарни обединения и самостоятелни, а двама бяха от партии в Народното събрание – " Атака " и на Валери Симеонов. Така всеки от участниците в безплатните форми имаше по 13-15 минути да показа концепциите си. Част от извънпарламентарните и самостоятелните участваха и в други сходни изяви по БНТ1, с което времето им за реклама пред феновете доближи общо 25-30 минути. Изцяло отвън тази група остана някогашният кмет на " Младост " Десислава Иванчева, която до момента не се е появила даже за секунда по БНТ1. Тя също е записана за евровота, като ЦИК отпусна на инициативния й комитет 5000 лева за водене на акция. За през днешния ден е плануван последният избирателен " Референдум ", в който обаче ще взе участие " тежката артилерия " - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация, " Воля " и " Демократична България ". А в сряда ще се организира окончателният избирателен дебат, в който още веднъж ще има микс от обединения.
Само партиите, обединенията и самостоятелните претенденти, които си платят, имат достъп до 3 други излъчвания на БНТ1. От понеделник до петък против 2150 лева без Данък добавена стойност еврокандидатите могат да приказват 10 минути в утринния блок. 7-минутно присъединяване в " Още от деня " следобяд коства 1505 лева Цената на 15 минути изявление в " Денят стартира с Георги Любенов " в събота или неделя е 3225 лева
Рекордьори по платени изявленията в Българска национална телевизия преди началото на последната седмица са лидерът на листата на " Атака " Георги Димов и Румен Чолаков от " Път за младите " - по четири участия. Двамата са взели участие и в съвсем всички безвъзмездни формати по БНТ1, на които са имали право. Следват водачите на НФСБ Валери Симеонов, на " Воля " Веселин Марешки и лидерът на листата на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки - по три изяви, колкото има и претендентът от листата на " Демократична България " Стефан Тафров.
Прави усещане, че до момента ГЕРБ не са се присъединили нито един път в платените форми на публичната телевизия. От 26 април, когато акцията започва, до началото на тази седмица предизборният щаб не изпрати там нито лидера Мария Габриел, нито различен от евролистата. Любопитен обаче е фактът, че Габриел даде просторно изявление в утринния блок на БНТ1 тъкмо преди началото на акцията. Отсъствието на ръководещите от ефира на публичната телевизия напълно не значи, че ГЕРБ не води акция в медиите. Напротив - партията на премиера Бойко Борисов е една от най-активните от началото на предизборния интервал (виж карето).
Освен в трите излъчвания платени форми по БНТ1 са още така наречен предизборни летописи след " По света и у нас ". 30-секунден клип там коства 1980 лева, като в цената влиза и присъединяване на публицист от публичната телевизия, както и монтажът на видеото. При хрониките усещане прави друго - шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, без когото доскоро не минаваше съвсем нито едно събитие на ръководещите, се мерна за пръв път за към 2 секунди в пропаганден материал на партията едвам на 20-ия ден от началото на предизборната битка. Това се случи по време на огромното рекламно събитие на ГЕРБ в зала " Арена Армеец ". Първият заместител на Бойко Борисов отсъстваше от екрана и при формалното разкриване на акцията в Русе, и по-късно.
И още нещо прави усещане - макар че на тези евроизбори ГЕРБ е в коалиция със Съюз на демократичните сили, лица на така наречен остаряла десница съвсем не могат да се видят в предизборните клипове на ръководещите. В първите дни в клиповете даже не се загатваше, че листата е обща сред ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, само че в последните няколко дни този пропуск бе поправен. Единственият момент до момента, в който претендентът на " избираемото " място Александър Йорданов и водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов за малко се появиха на екрана, бе при представянето на листата на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили в София.
Разходи
В първата десетка по разноски за медии в предизборната акция до момента има три извънпарламентарни обединения и седем парламентарни партии, проличава от мониторинга на Института за развиване на обществената среда. Към 15 май коалиция " Българска социалистическа партия за България " е вложила най-вече средства за отразяване – 566 507.28 лева (без ДДС). В тази сума са включени и самостоятелни контракти на Сергей Станишев с Канал 3 (4000 лева.) и с интернет портал. На второ място по разноски за медии е ГЕРБ – 478 358.46 лева а на трето – " Воля – българските родолюбци " – 367 674.02 лева (без ДДС). Малко по-назад е Вътрешна македонска революционна организация – 363 409 лева, следвана от извънпарламентарната коалиция " Демократична България " – 150 297 лева На шесто място е обединението " Патриоти за Валери Симеонов " – 132 575 лева, а на седмо – Движение за права и свободи – 130 000 лева На осмо е различен извънпарламентарен план – партия " Възраждане ", с изхарчени 87 100 лева Челната десетка се оформя от " Коалиция за България " около АБВ – съвсем 85 000 лева, и " Атака " – 55 527 лева
Радио безмълвие
В модела, по който предизборната пропаганда се води в публичните медии, има нещо сбъркано и това проличава от приходите на БНР за първите две седмици от акцията. До 15 май националното радио е привлякло единствено 300 лева от политическа реклама, проличава от извадката на Института за развиване на обществената среда. Това отрежда на медията последно място в лист с над 25 радиа, малките екрани и уеб сайтове. До средата на акцията най-вече пари е получила Би Ти Ви – съвсем 590 000 лева, следвана от Нова телевизия – съвсем 400 000 лева, телевизия " Евроком " – 212 000 лева, Българска национална телевизия – 201 000 лева, и така нататък
Отговор на тези въпроси дава статистиката какъв брой пъти и за какъв брой минути са се появили по БНТ1 претендентите за идния евровот - тези от огромните парламентарни партии и останалите участници – извънпарламентарни обединения и самостоятелни претенденти. Първите получават баснословни дотации от бюджета, а са и нонстоп на екрана през останалото време от годината - в новините, в следобедните блокове, в съботно-неделните обзори, даже в светските излъчвания. Докато вторите имат късмет да излязат пред по-широка публика само в интервал на избори посредством така наречен медийни пакети на ЦИК, с които те би трябвало да се опълчват на политическите колоси. Най-големият от тези пакети е на стойност 40 000 лева, само че има и такива от по 5000 лева, които участниците би трябвало да разпределят за цялата си акция.
Предизборната пропаганда по Българска национална телевизия е два типа: безвъзмездна и платена. Изборният кодекс разрешава съществуването и на двете, като оставя съвсем напълно в ръцете на телевизионните шефове да дефинират по какъв метод и кога да се организират те.
В безплатните форми могат да вземат участие всички, които са регистрирани за вота - и обединения със дотации, и такива без, и самостоятелни претенденти. Стига да са подали в точния момент поръчка за присъединяване. В останалите формати се позволяват единствено тези, които могат да си го разрешат.
Дотук БНТ1 предложи седем безвъзмездни прояви за 20 дни (предстоят още две), до момента в който платените са ежедневни и са по няколко пъти дневно. Общото при безплатните е, че става дума за дебати. В тях вземат участие хора от разнообразни партии, обединения и независими претенденти. Затова от време на време в студиото има по пет и даже по шест души. Приликата сред платените е, че претендентът е самичък с водещия.
Безплатни формати към този момент имаше в " Референдум " - три, в " Панорама " - две, както и две специфични предизборни студиа по главния канал на Българска национална телевизия. Досега в " Референдум " се появиха общо 15 претенденти. От тях 13 бяха от извънпарламентарни обединения и самостоятелни, а двама бяха от партии в Народното събрание – " Атака " и на Валери Симеонов. Така всеки от участниците в безплатните форми имаше по 13-15 минути да показа концепциите си. Част от извънпарламентарните и самостоятелните участваха и в други сходни изяви по БНТ1, с което времето им за реклама пред феновете доближи общо 25-30 минути. Изцяло отвън тази група остана някогашният кмет на " Младост " Десислава Иванчева, която до момента не се е появила даже за секунда по БНТ1. Тя също е записана за евровота, като ЦИК отпусна на инициативния й комитет 5000 лева за водене на акция. За през днешния ден е плануван последният избирателен " Референдум ", в който обаче ще взе участие " тежката артилерия " - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация, " Воля " и " Демократична България ". А в сряда ще се организира окончателният избирателен дебат, в който още веднъж ще има микс от обединения.
Само партиите, обединенията и самостоятелните претенденти, които си платят, имат достъп до 3 други излъчвания на БНТ1. От понеделник до петък против 2150 лева без Данък добавена стойност еврокандидатите могат да приказват 10 минути в утринния блок. 7-минутно присъединяване в " Още от деня " следобяд коства 1505 лева Цената на 15 минути изявление в " Денят стартира с Георги Любенов " в събота или неделя е 3225 лева
Рекордьори по платени изявленията в Българска национална телевизия преди началото на последната седмица са лидерът на листата на " Атака " Георги Димов и Румен Чолаков от " Път за младите " - по четири участия. Двамата са взели участие и в съвсем всички безвъзмездни формати по БНТ1, на които са имали право. Следват водачите на НФСБ Валери Симеонов, на " Воля " Веселин Марешки и лидерът на листата на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки - по три изяви, колкото има и претендентът от листата на " Демократична България " Стефан Тафров.
Прави усещане, че до момента ГЕРБ не са се присъединили нито един път в платените форми на публичната телевизия. От 26 април, когато акцията започва, до началото на тази седмица предизборният щаб не изпрати там нито лидера Мария Габриел, нито различен от евролистата. Любопитен обаче е фактът, че Габриел даде просторно изявление в утринния блок на БНТ1 тъкмо преди началото на акцията. Отсъствието на ръководещите от ефира на публичната телевизия напълно не значи, че ГЕРБ не води акция в медиите. Напротив - партията на премиера Бойко Борисов е една от най-активните от началото на предизборния интервал (виж карето).
Освен в трите излъчвания платени форми по БНТ1 са още така наречен предизборни летописи след " По света и у нас ". 30-секунден клип там коства 1980 лева, като в цената влиза и присъединяване на публицист от публичната телевизия, както и монтажът на видеото. При хрониките усещане прави друго - шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, без когото доскоро не минаваше съвсем нито едно събитие на ръководещите, се мерна за пръв път за към 2 секунди в пропаганден материал на партията едвам на 20-ия ден от началото на предизборната битка. Това се случи по време на огромното рекламно събитие на ГЕРБ в зала " Арена Армеец ". Първият заместител на Бойко Борисов отсъстваше от екрана и при формалното разкриване на акцията в Русе, и по-късно.
И още нещо прави усещане - макар че на тези евроизбори ГЕРБ е в коалиция със Съюз на демократичните сили, лица на така наречен остаряла десница съвсем не могат да се видят в предизборните клипове на ръководещите. В първите дни в клиповете даже не се загатваше, че листата е обща сред ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, само че в последните няколко дни този пропуск бе поправен. Единственият момент до момента, в който претендентът на " избираемото " място Александър Йорданов и водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов за малко се появиха на екрана, бе при представянето на листата на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили в София.
Разходи
В първата десетка по разноски за медии в предизборната акция до момента има три извънпарламентарни обединения и седем парламентарни партии, проличава от мониторинга на Института за развиване на обществената среда. Към 15 май коалиция " Българска социалистическа партия за България " е вложила най-вече средства за отразяване – 566 507.28 лева (без ДДС). В тази сума са включени и самостоятелни контракти на Сергей Станишев с Канал 3 (4000 лева.) и с интернет портал. На второ място по разноски за медии е ГЕРБ – 478 358.46 лева а на трето – " Воля – българските родолюбци " – 367 674.02 лева (без ДДС). Малко по-назад е Вътрешна македонска революционна организация – 363 409 лева, следвана от извънпарламентарната коалиция " Демократична България " – 150 297 лева На шесто място е обединението " Патриоти за Валери Симеонов " – 132 575 лева, а на седмо – Движение за права и свободи – 130 000 лева На осмо е различен извънпарламентарен план – партия " Възраждане ", с изхарчени 87 100 лева Челната десетка се оформя от " Коалиция за България " около АБВ – съвсем 85 000 лева, и " Атака " – 55 527 лева
Радио безмълвие
В модела, по който предизборната пропаганда се води в публичните медии, има нещо сбъркано и това проличава от приходите на БНР за първите две седмици от акцията. До 15 май националното радио е привлякло единствено 300 лева от политическа реклама, проличава от извадката на Института за развиване на обществената среда. Това отрежда на медията последно място в лист с над 25 радиа, малките екрани и уеб сайтове. До средата на акцията най-вече пари е получила Би Ти Ви – съвсем 590 000 лева, следвана от Нова телевизия – съвсем 400 000 лева, телевизия " Евроком " – 212 000 лева, Българска национална телевизия – 201 000 лева, и така нататък
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ