Спортният живот няма как да продължи с медии в изолация
" Спортът ражда истории и образци, които би трябвало да бъдат разказвани от първо лице. Заради спортистите, които отдават живота си, с цел да въодушевяват. И поради всички почитатели по света, които заслужават да бъдат вдъхновявани ", споделя в изявление за Dir.bg ръководителят на Българската асоциация на спортните публицисти Найден Тодоров.
Завършил е публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Още в първата си година като студент стартира и журналистическия си път в тръгващата през 2001 година първа спортна радиостанция в българския ефир - радио " Спорт ". Част е от екипа, почнал да списва вестник " Тема Спорт " през август 2005 година В същото време разяснява редица футболни мачове по Българска национална телевизия, а преди този момент е коментатор и на срещи от британската Висша лига по ББТ. От 2008 година е част от спортния отдел на вестник " 24 часа ".
Найден Тодоров е и един от членовете на състезанието за добра публицистика на Dir.bg. Представяме неговия експертен взор върху идните значими събития в спорта, по какъв начин сътрудниците му се оправиха с провокациите на COVID-19, по какъв начин се гради тим публицисти и какво е значимо в специалността през днешния ден, с цел да има добра публицистика.
- Г-н Тодоров, пандемията се оказа голямо предизвикателство за всички, за спорта в това число. Станахме очевидци на невиждана анулация на Олимпийските игри, на мачове и надпревари без аудитория. Как се промени работата на спортните публицисти и въобще по какъв начин е допустимо да предадеш страстта от една конкуренция в тази обстановка?
- Най-важната борба за човечеството в предизвикателните времена, в които ни се наложи да живеем, несъмнено е тази за здравето на хората. Но всеки обособен човек, всеки експерт, всеки представител на дадена колегия, а и самите гилдии като цяло имат и свои лични значими " войни " за печелене. Глобалната борба за обективността и пристрастеността на спортната публицистика е нашата персонална идея. Спортът е за хората. Журналистиката - също. В невижданата за нашия живот обстановка, в която сме от повече от година, се наложи и спортът да загуби огромна част от цвета и обаянието си - публиката. Но бяха направени и не престават да бъдат правени и опити да се лимитира оптимално и наличието на публицисти на избрани водещи спортни събития. За някои може и да е преференциално - по-малко публицисти на място, по-малък късмет да се улавят неуместни истини. А прикрити зад завесата на ковид, дадени ръководители получиха и опция на проведени от тях събития да се позволяват единствено " тествани " и " благосклонни " представители на медиите. Но в дълготраен проект, даже и в сложни времена, борбата за ограничението на " четвъртата власт " няма по какъв начин да бъде извоювана. Поне за спортното й поделение. Именно тъй като спортът е за хората. Защото спортът е страст, която не може да бъде разказвана по картинка, па въпреки и от съвременен тв приемник. Защото спортът е феномен, който оказва помощ на човечеството да повярва, че и най-тежките борби могат да бъдат извоювани.
- Как успявахте да разказвате истории от терена без да сте там?
- Има ли предпочитание, има и метод. Да, от една страна се адаптирахме към наложителното " ново " - виртуални връзки, отдалеченост освен от хората, само че и от събитията и новините. Наложи ни се да приемем още една нова дума в работата ни - " балон ". Свикнахме спортистите да се слагат в изолирана, по-сигурна среда, а доста от публицистите да са от външната част на " балона " - хем да ги виждат, хем да не могат да се допрян същински до тях и страстта, която почитателите желаят да им бъде предадена. Но публицистите би трябвало да умеят да изпъкват в изключителни, непознати обстановки. И да се борят. Първо - и те да бъдат част от " балона ". А, когато е безвредно, заедно със спортистите да го " спукат " и още веднъж да оформят онази неописуема сплав дружно с почитателите. Докато пристигна този миг, би трябвало да продължи най-важната битка. Онези хора, на които им е преференциално публицистите да са отвън " балона ", да не се възползват и да прокарват тази своя цел и в бъдещите времена, в които терминът няма да бъде употребен по здравни аргументи.
Найден Тодоров
Снимка: Владимир Стоянов
Колкото и да е необичайно за свят на единаци и персонални желания, спортните публицисти като че ли малко повече осъзнават силата да играят в тим. В интернационален аспект гилдията на спортните публицисти е може би най-сплотената. И непрекъснато по време на изминаващите сложни месеци демонстрират на огромните спортни организации, че и по време на пандемията, само че и изключително след нея, спортният живот няма по какъв начин да продължи с медии в изолираност. С Международната асоциация на спортните публицисти организирахме редица онлайн срещи с ръководители на огромни спортни организации, с отговорници за медиите и паралелно с градивните полемики показахме, че ще даваме мощен отпор на всевъзможни бъдещи опити за ограничение силата на медиите с оправдания, " научени " по време на пандемията и имащи своя аргумент в обещано време и място, тъй като са подчинени на общия приоритет - здравето. В България имахме бързо схващане на безспорния факт, че спортните публицисти са неизменима част от спорта и като длъжностни лица би трябвало да бъдат на мястото на събитието от мига, в който и самите събития бяха обновени.
- Олимпийски игри по време на изолираност - какво очаквате от организацията и от самите надпревари?
- Знаково събитие - това съставляват Олимпийските игри в Токио. Да, ще бъдат меко казано странни игри, петте кръга ще бъдат " балон ", самата организация ще бъде с ранга на най-тежкото съревнование по време на форума, само че говорейки за мощта на спорта, осъзнавайки силата на олимпийското придвижване, провеждането на игрите ще бъде световна победа, след която хора по всички кътчета на света биха имали опция да почувстват, че парченце от златен орден е покрай сърцето им. Човечеството има потребност да види знак, че по-доброто на следващия ден е допустимо, че идва. Че се появява светлинка в мрака, обхванал душите ни дълго време. Запалването на олимпийския огън и разгарянето му по време на откриването на игрите на новия олимпийски стадион в Токио имат силата да бъдат тази светлина.
От деня на отлагането на игрите на 24 март предходната годината Международният олимпийски комитет се захвана с задача " не в случай че, а по какъв начин " да се проведат те през 2021-а. С ясната концепция, че ще бъде пъклен мъчно.
Знаем голямата движеща мощ на парите и колосалните загуби, които ще претърпят уредниците, което би довело до значими последици и в спорта на локално равнище - опити за подсигуряване на средства за оцеляване по всевъзможни способи и дори поощряване на порочни практики, сякаш в името на спорта. Не, това не е спортът - оня, който въодушевява. Провеждането на Олимпийските игри в действителност ще е и светлина в тунела - за спортистите, за спортните организации, за почитателите. Защото спортът е кадърен да допира страстите на всеки човек и на всяко потомство.
Организационно предизвикването е голямо. Япония и Международният олимпийски комитет ще се опитат да основат голям " балон " за спортистите и делегациите от целия свят. Но в случай че тестванията за обособените федерации и значими интернационалните надпревари бяха относително по-лесни за случване, защото включваха един тъкмо избран спорт, в този момент задачата е да се подсигури оптимално сигурна среда за всички. Но в случай че някоя страна е в положение да провежда подобен олимпийски " балон ", имам вяра, че това е тъкмо Япония.
Ясно е, че Олимпийските игри в Токио ще се проведат без задгранични почитатели. Очаква се и финалното решение за наличието на японската аудитория. Няма да ги има олимпийските фиести, няма да го има познатото за най-големия състезателен конгрес социализиране и събиране на хора с разнообразни флагове върху рамената си. Но въпреки всичко остава най-важното - Олимпийските игри ще ги има, колкото и тежки да са рестрикциите за всички.
За публицистите има специфичен справочник от над 50 страници. Според разпоредбите все още, с цел да тръгнеш към Япония, би трябвало да имаш отрицателни резултати от два PCR теста, направени в разнообразни дни до 96 часа преди пътуването. В първите 3 дни след идването се вършат наложително спомагателни проби, след тях продължава от време на време тестване - по отношение на ролята и възможния контакт с спортисти. На 14-ия ден от идването наложително има нов тест. Още с влизането в Япония би трябвало да се задейства и специфична мобилна апликация, която следи и здравния ти статус, и придвижването ти, и контактите ти с евентуални или потвърдено инфектирани. Преди това би трябвало да изготвиш и подробен проект за първите 14 дни от престоя си със поръчки за всяко едно съревнование, което планираш да посетиш, без да знаеш авансово дали по това време там или на друго място ще има конкуренция от доста по-голямо значение за теб, нацията и аудиторията ти. В първите две седмици е неразрешено потреблението на обществен превоз. Можеш да се храниш на строго избрани места. Забранено е да вървиш в обществени заведения за хранене, туристически дестинации. Сега към този момент наложителното следене на температурата и носенето на маски ви се костват елементарно изискване, нали?
Но към този момент засегнахме тематиката за желанието на журналиста да работи в изключителни обстановки и за потребността да бъда на мястото на събитието.
- Ще намерят ли българи място измежду медалистите съгласно Вас?
- Да. Друг отговор не ме устройва, каквото и да се приказва за моментното ни положение и тоталното оттегляне от огромните сили по време на Олимпийски игри. Винаги съм предпочитал позитивизма, поощряването на положителните образци - да бъдат търсени, показвани. С цялостна доза натурализъм и адекватност, несъмнено. Но акцентът да е върху позитивното. Делегацията ни няма да бъде по никакъв начин огромна. Всъщност сме пред угрозата да е най-малката в историята ни. В момента квоти имат към 30 наши спортисти. В Рио бяхме с 51 спортисти. Най-малко българи до момента е имало в Мелбърн през 1956 година - 43-ма. Това единствено по себе си е сериозна тематика за разбор и планиране. Но по отношение на въпроса - това не анулира очакванията и вярата.
Всички в България чакаме орден от " диамантените " девойки от ансамбъла по художествена гимнастика. Свидетели сме на самобитна гражданска война със съчетанията им от треньора Весела Димитрова и галактически оценки - след поставения международен връх по най-висока оценка от рухването на рестриктивните мерки, българките не престават да се надпреварват и с другите, само че и със себе си, надграждайки още и още. При здраве, цялостна централизация и мигане от звездите (даже и без мигане от съдиите), опциите на ансамбъла ни са не просто за орден, а за най-ценния. Боряна Калейн също е способна да е измежду най-хубавите самостоятелно. Който и от българските борци, спечелили квоти, да излезе на олимпийския тепих, той постоянно е евентуален медалист. Неслучайно в битката имаме 69 медала и 16 олимпийски трофеи през годините. Във повдигането на тежести ще имаме единствено двама представители, само че след мрачните времена за втория ни най-успешен спорт на олимпийско ниво отново се надигат очаквания за времена, в които казаното за борците ни още веднъж ще важи и за тежкоатлетите ни - който и българин да излезе на олимпийските игри, има действителен късмет за орден. В бокса очакванията са свързани с Даниел Асенов, като още няколко българи към момента имат късмет да извървят пътя до Токио.
Олимпийските игри сътворяват и истории, постоянно напоени с доста по-силни страсти и от тези за златото, среброто и бронза. Макар че едно не изключва другото. На 49 години Мария Гроздева ще взе участие на седмите си олимпийски игри! Най-титулуваният ни състезател на олимпийско равнище - с два златни и три бронзови медала, задминава емблематичния Йордан Йовчев, имащ шест олимпийски изяви, като българина с най-вече участия на най-големия състезателен конгрес. Историята, почнала преди 29 години в Барселона, която си коства и ще бъда разказвана.
Още две български " точни " девойки - Антоанета Бонева и Мирослав Минчева, са с квоти за Токио. А има ли българин на огневия рубеж, най-малко в исторически проект сме си извоювали правото да има и вяра.
Винаги е по-специално и когато на олимпийската сцена излезе " Царицата " - леката атлетика. И тук групата ни е малобройна, спортистите ни не са измежду топфаворитите, само че пък още веднъж ще приказваме за български девойки, които си заслужават.
16 години след онази ужасяваща травма в бедрото и 38-сантиметровия гвоздей в крайници, на 37 години - в леката атлетика, и то в спринта, лъчезарната усмивка на българския спорт отново ще е там, където й е мястото - за пети път на олимпийски игри. Нещо, постигано от единствено още една българска лекоатлетка - Светла Димитрова. Друга приказка за описване.
В Токио ще скача високо и Мирела Демирева. Пак не я поставят в сметките, само че по този начин беше и в Рио. А тогава това лъчезарно българско момиче, знак на интелигентния състезател, сграбчи сребро. Имаме очаквания, че паралелно до Ивет и Мирела ще е и Габриела Петрова.
За България ще има тръпка и от олимпийския басейн. А българското флагче до графиките с резултатите има късмет да получи влиятелна естрада по целия свят около надарената ни плувна генерация, отпред с Антъни Иванов, включваща още Йосиф Миладинов и Калоян Левтеров.
С фантазия за орден ще потегли джудистът ни Ивайло Иванов. Своите олимпийски очаквания заслужиха и сестрите Габриела и Стефани Стоеви, двукратни европейски шампионки в бадминтона.
Всъщност на олимпийски игри се затвърждават митове, само че и се основават нови. Властва страстта от спорта в най-чист тип - сълзи от непредвиден неуспех, сълзи от неописуемо благополучие. А разликата сред двете положения постоянно е един момент, един сантиметър, един кг, едно придвижване.
С Красимир Балъков, който получава от името на спортните публицисти първа страница от вестник "Народен спорт " и паметни архивни изявления от кариерата на емблематичния плеймейкър на българския футбол по случай 50-годишния му празник.
Снимка: Личен списък
- Председател сте на Българската асоциация на спортните публицисти и в действителност изглеждате тим с сътрудниците си. Как сплотявате гилдията, която отвън това като че ли наподобява разединена?
- В свят на единаци и преобладаващи персонални ползи постоянно е добре да имаш тим. Няма потребност да се заблуждаваме, че царува някакво цялостно обединяване, това е и невероятно. Но пък, в случай че имаш идея, би трябвало да се стремиш и към вероятното, и към невъзможното. А спортната публицистика е повече от специалност. Тя е и обич, и идея на живота.
Може би тъй като сме покрай спорта и оценяваме отборната игра, може би тъй като просто сме друга порода хора, само че е реалност, че на фона на цялото спортните публицисти изглеждаме по-сплотени. Но това са " особености ", за които не е редно да си приписваме заслуги с днешна дата. Първо, спортните публицисти постоянно са дейни - на тях може да се разчита освен за общоприетите случки от всекидневието, постоянно са в подготвеност да покриват и изключителни обстановки, да са на горещи точки без боязън. Спортният публицист е като боец - постоянно може да разчиташ на него в борби.
Заговаряйки за обособяването като колегия, би трябвало да споменем, че още през 1924 година по време на Олимпийските игри в Париж българин е измежду съучредителите на Международната асоциация на спортната преса. Тогава на боксовия кръг в Парижкия състезателен клуб се основава интернационалната ни асоциация. От 1991 година е основана и Българската асоциация на спортните публицисти, отпред на която са почтени имена - Владимир Петков, Александър Бойнов и Ефрем Ефремов. През 2015 година почувствах, че е пристигнало времето да поема и своята отговорност към любовта си - спортната публицистика. И дружно с сътрудници и другари, с които ни е събрал професионалният живот, се захванахме с задача за модернизиране и самобитно възобновление на БАСЖ като дейна част от спортния и публичния живот в България.
В злободневни времена имаме късмет да се пазиме като тим и да нападаме като тим.
- От какво се защитавате и кого атакувате?
- Водим разнообразни борби - почнали от уважението към специалността, от наложително възстановяване на изискванията за сътрудниците по игрища и зали, от прецизирането на гласуването в най-престижните обичайни спортни анкети в България... Има съвсем всекидневни дребни проблеми, постоянно свързани с обикновеното - да не ни се пречи да си вършим работата. Има и доста по-големи борби, от време на време свързани със същия проблем. Като преди борбата за международната купа по бокс сред Антъни Джошуа и Кубрат Пулев през декември 2020 година - като част от ненужните номера промоутърите взеха решение да не пуснат български публицисти на арената на " Уембли " в Лондон. Това към този момент не беше малък, а противен проблем. И можеше да бъде решен единствено отборно. Изключителни благодарности към Влади Лазарова, която тогава поведе тима ни в ожесточената борба и мъчно си позволяваше даже да затвори очи и да поспи през няколкото денонощия, в които мачът преди мача се развиваше. Но това бе мач за България и за публицистиката, който трябваше да бъде извоюван непременно. И беше извоюван. И с финала в деня преди мача, когато Кубрат разгласи на промоутърите: " Няма български медии - няма мач ".
Имам и обичан образец за обединяване във времената, в които пандемията ни принуди да сме отдалечени един от различен. Със старта на изолацията, която онлайн пространството бе затрупано от всевъзможни шантави провокации като лек против скуката, Българската асоциация на спортните публицисти направи предизвикателство за мозъка. Предизвикателство, с което да осигурим прелестно време за четене за всички и да не стопираме да демонстрираме величието на спорта, даже във времена, в които феноменът бе под карантина. Дори когато няма събития и истории, дълг на публицистите е да ги сътворяваме. А всеки от нас пази и неразказани истории. Обикновено ние сме хората " на метър от събитието ", че и по-близо. Обади ми се различен сътрудник и добър другар - Петър Хераков. Беше видял, че огромни имена в специалността в Англия описват техни персонални обичани футболни истории. Можеше ли да създадем нещо по-всеобхватно и по-мащабно в България? Нали помните - има ли предпочитание, има и метод. Е, по този начин се роди " Моят обичан състезателен миг ". Всеки ден публикувахме най-малко по една история от състезателен публицист. Когато спортът спря, давахме от събраните си страсти на аудиторията си, на тези, за които е спортът - почитателите. Вдъхновяващи, свръхеомоционални, любопитни, смешни истории. Истории за почитание. Истории за величието на спорта. Включиха се над 80 спортни публицисти. Запалиха се и спортисти, и почитатели. И самото осъществяване на " Моя обичан състезателен миг " се трансформира в мой обичан миг като състезателен публицист. Ето по какъв начин от една хубава концепция се роди доказателство, че нищо не може да ни спре да сме един тим, даже да сме изолирани в разнообразни " съблекални ".
- Вие сте част от журито на състезанието на Dir.bg за добра публицистика. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Търсиш ли я, отворил ли си си очите и всички сетива за нея, положителната публицистика те намира. Да, постоянно е затрупана от лавините с агитация, подправени вести, гръмки сензации и заглавия, " принуждаващи " да отвориш линка, който те удря в челото по десетки, че и повече пъти дневно във всекидневието ни на хора, живеещи в обществените медии. Но и в живота ни, и в отношението към медийните потоци не е неприятно да изградим у себе си качество като на биологичната мембрана - изборна пропускливост. В голям % от случаите още от крещящите заглавия излиза наяве кое е нищо повече от сензационна " публицистика ", опит за агитация или нищо повече от " събирач на кликове " в интернет пространството. Та първо би трябвало да изградим имунитет против този жанр изявления, да стартираме да ги пропущаме, с цел да ни остава време за избиране и среща с качествените материали. Гаранция за качество може да бъде потвърдено име, може да бъде медия, на която към този момент си сигурен, че вярваш. Но не е и наложително. Като във всяка сфера, постоянно има експерти, постоянно има идеалисти, има аналитични мозъци, има интелигентни и търсещи хора, има положителни хора, които са призвани да основават добър артикул. Защото са виновни, тъй като мислят, тъй като почитат, тъй като търсят, тъй като се учат, тъй като споделят наученото, тъй като осъзнават силата на своето дело. И тъй като ги води стремежът да бъдат от изгода.
А какво тъкмо е добра публицистика? Всеки има своите образци и своята персонална трактовка. И не бих лимитирал ничие схващане. Но за мен положителната публицистика е етична, аналитична, обосновано сериозна, свободна, изобретателна, съответна, достоверна, изчерпателно информативна, гъделичкаща мозъка, развлекателна, въздействаща - потребна на хората.
Това са и съществена част от критериите, които ще играят съществена роля при отличаването на най-хубавите в категория " Спорт " на състезанието на Dir.bg за добра публицистика Web Report. Е, вие сте от търсещите. Неусетно " вие " става " ние ". И започваме да я откриваме все по-често и все по-лесно. Нека я насърчаваме.
Следващият път преди да отворите " вест " с дума в жанр " потрес " на челно място в заглавието, пропуснете я и потърсете нещо, което в действителност би ви докоснало, обогатило или впечатлило. Дайте своя " лайк ", споделяйте положителното.
- Разкажете ни за вашето начало в публицистиката?
- " Това е за теб ". Каза ми го колежка от Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет, сочейки семпла публикация на осведомителното табло, че спортно радио афишира конкурс. Бях в първи курс, само че един учебен срок беше задоволителен и приятелите и сътрудниците ми да знаят добре какво желая, накъде съм тръгнал. И, че го желая в този момент. И вечно. " Да, за мен е ", отговорих аз и към този момент вървях към Националния стадион " Васил Левски ", където щеше да е и състезанието, емблематичният дом на радио " Спорт "...
През 2019 година към небето отлетя един от най-колоритните гласове в българския радиоефир. Той създаваше цветно радио - палитра от спорт и музика, оживяващи в картина... Осъзнах, че неслучайно има единствено една писмен знак разлика сред Радко и Радио. Във времето, в което шефът Радослав Янкулов се превръщаше за мен в приятеля Радко, се убедих, че индивидът Радко е и Човекът Радио... Та тогава се върнах в детайли в спомените си към своето начало. Защото зад всяко начало се крият доста пъти " благодаря ". Е, това бе измежду най-емоционалните моменти, в които пръстите ми пишеха сами, подвластни на възприятията. Не да кажат " край " и " довиждане ", а да благодарят за началото.
Връщам се към 2001 година, към този момент бях на стадион " Васил Левски ".
...Чух прочут глас, излизащ отдолу под към момента чужд за мен мустак. Макар и ужасно обезпокоен, като че ли си разреших индивидът против мен да ми стане приветлив от раз. Е, до момента в който не чух: " Конкурсът за спортни публицисти беше през вчерашния ден, през днешния ден е състезанието за рекламни сътрудници. " Едва ли е считал, че в миналото ще срещне още веднъж този малчуган. Едва ли е имал време даже да се замисли по тематиката, зает с надалеч по-важните задания по идното създаване на първото спортно радио в българския ефир...
Помня идната ни среща на терасата на националния стадион. Когато ме видя още веднъж, май се изненада: " Господин Янкулов, явих се на състезанието за рекламни сътрудници и ме взеха. Но желая да съм състезателен публицист и нищо друго! Ако след три месеца не съм ви убедил, че ставам, си потеглям. "
Тънка усмивка се прокрадна под към този момент познатия ми мустак. Сякаш споделяше 2 в 1: " Нямаш късмет, моето момче " и " Хъсът на този млад дихател ми харесва. " Потупа ме по рамото. " Ще забележим! "
Не беше " не ". Не желаех повече. Работех за каквото са ме взели. Учех за каквото желаех. Висях до мрачно в стаичката с готините тонрежисьори. Една врата ме делеше от студиото. И един човек. Не човек, а шеф! Но скоро щях да схвана - той не е просто шеф, а човек с нюх. Даващ късмет.
Не беше минало доста. Заради работата си с шефа на рекламата получих изненадващо предложение, каквото не бях и сънувал. Но в рекламен отдел. В банка. Не - не сънувах това, мечтаех за друго. А и усещах, че това " Ще забележим " напълно не значи " Нямаш късмет ".
Не споделих за какво тъкмо тогава, само че почувствах, че в оня ден би трябвало да знам. Хубавото на кабинета на Радко беше, че е близо - тъкмо против стаята на рекламата, а най-хубавото - че вратата му постоянно беше отворена за всеки. Попитах го може ли от на следващия ден да съм напълно в спортната редакция, а като изтекат трите месеца, да ми каже дали ставам, или да ставам и да си отпътувам. Пак видях онази усмивка под мустак: " Може ".
Броях. Минаха три месеца. И един ден, втори ден, трети... Събрах кураж, че може да приказваме за последно, и отидох при него. " Господин Янкулов, да попитам - решихте ли дали ще ме вземете на работа като публицист, или да си вървя? "
Не съм сигурен, че имаше проект и потребност да назначава различен. Ако можех да продължа да работя като запалянко, щеше да е добре пристигнало. Но в оня случай не ставаше дума дали ще натежи на бюджета, тъй като нямаше - не ставаше въпрос за пари, а за самопризнание, че ставам. А и в действителност към този момент усещах, че ставам. Заради шанса, който ми беше дал. Така, както усещах, че май и той ме харесва - уменията, старанието, упоритостта. Ако това беше по този начин, значи в действителност ставах... Или най-малко се надявах.
" И в случай че си тръгнеш, какво ще правиш от на следващия ден ", попита ме той. " Ще се боря, до момента в който не стартира работа като състезателен публицист ", споделих, въпреки да не знаех по какъв начин, по кое време, накъде. После чух: " Добре, тръгвай... " И изтръпнах. "...А на следващия ден ела отново. Може към този момент да си се преборил. "
Преди да ми заяви, че ще ме назначи, ми сподели още нещо: " Нали знаеш какво е работното време на спортния публицист? Работната седмица стартира в събота и свършва другата събота! " Това беше началото.
А нали знаете за чара и намесата на ориста, когато решиш да си предопределяш пътя, казвайки " в никакъв случай "? Е, до момента в който учех " Журналистика " и прекосих отстрани " Телевизия ", споделих пред другари: " Никога няма да работя във вестник. " Никога ли? През август 2005 година станах част от прелестния екип, почнал да списва вестник " Тема Спорт ", тогава с блян за качество на международно равнище, аналитичност, че даже и с креативен първи страници всеки ден, изказващи и позиция, предаващи друго събития, само че и даващи чувството, че ежедневно имаш пред погледа си не вестник, а списание... В същото време имах опцията да разясня редица футболни мачове по Българска национална телевизия, а преди този момент бях коментатор и на мачове от британската Висша лига по ББТ. През 2008 година Едуард Папазян ме предложения да стана част от спортния отдел на вестник " 24 часа ". И по този начин и до през днешния ден. 20 години като състезателен публицист и 13 години в " 24 часа ".
В " 24 часа " открих и хора, които не са просто моето професионално семейство, само че някои си станаха като част от действителното ми семейство. Та по този начин от началото с първото ми професионално семейство с безконечни другарства - радио " Спорт ", през това " в никакъв случай " - имах опцията да работя и в радио, и като ефирен коментатор, и във вестник, и в неизбежното за развиването на всички и специалността уебпространство. Прекрасно е да видиш елементи и чара на всяка една от съответните сфери. И това оказва помощ да стигнеш до извода: " Уважавай работата на другия. Бъди съперник, само че не и зложелател. " Защото няма по-ценно от основаните другарства, до момента в който се стремиш да се развиваш в специалността. И нали си спомняте това изречение, което е годно при съществуване на предпочитание и леко надскачане на егото: " Нещо не може да ни спре да сме един тим, въпреки да сме в разнообразни " съблекални "! "
- Кои са били най-вълнуващите ви моменти на терен?
- Въпросът ми звучи съвсем напълно като предизвикването " Моят обичан състезателен миг ", което направихме с сътрудниците спортни публицисти след старта на пандемията. И отговорът ми би бил същият. Тогава го озаглавих " Наистина ли сър Алекс ще си вземе сандвич преди да си вземе Бербатов? " Това е история за уважението. Описание на чара на специалността. Важността да бъдеш на мястото на събитията, че даже да ги чакаш да се случат. Защото едни привидно инцидентни избори и благоприятни условия може да пренаредят целия ти път и да отворят очите ти дотолкоз, че да схванеш, че в случай че искаш и можеш, над теб е единствено небето.
Снимка: Личен списък
- Има ли млада армия спортни публицисти съгласно вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Има. И оправдания от сорта на " времената са комплицирани ", " не ми се даде опция ", " към този момент не е задоволително влиятелно ", " не е задоволително добре платено " са нищо повече от метод за отсяване на тези които желаят и могат от останалите. А можещи спортни публицисти в България не престават да се раждат, преборват, развиват и утвърждават. Макар понятието " млад " постоянно да е релативно и въпрос на пояснение. За мен да си млад не изключва да си измежду най-хубавите. А трупането на опит и ученето от образците към теб са си развой за цялостен живот.
Когато приказвам за доказателства, обичам да има и насочна точка. За такава ще употребявам влиятелните международни награди на Международната асоциация на спортните публицисти - AIPS Sport Media Awards, за които в миналогодишното издание имаше 1871 номинации от 129 страни. Сред задачите ми като ръководител на Българската асоциация на спортните публицисти е и да стимулирам сътрудниците да демонстрираме труда си, тъй като имаме попадения и фрагменти на международно равнище. А положителното би трябвало да се демонстрира. В международните награди има и категория за " млади кореспонденти " в другите сфери на медиите. От AIPS е призната граница за младите кореспонденти до 30 години.
Един от най-хубавите спортни публицисти, без да е стеснен единствено в рамката " млад ", към този момент е част от вашия екип в Dir.bg - Иван Боянов. С изключителната си работа в bTV и с израстването си в международни институции, разрастващи спортната публицистика, като МОК, той е измежду доказателствата за професионализъм и извор на добра публицистика. Той е и измежду доказателствата какъв брой потребни за стратегиите за млади кореспонденти, развивани и от Международния олимпийски комитет, и от Международната асоциация на спортните публицисти - късмет да се учиш от най-хубавите и да станеш един от тях. На премиите на AIPS през 2019 година Иван Боянов стана трети в света в категория Broadcasting измежду младите публицисти. Флорина Иванова - различен ярък лъч, изгрял в последните години в родната спортна публицистика, стана четвърта в света при младите кореспонденти за същата година.
На премиите за 2020 година Борислав Орлинов, който работеше в " Канал 3 ", а към този момент е част от екипа на " Нова телевизия ", бе класиран от експертното интернационално жури четвърти в света и първи в Европа в категория Broadcasting измежду младите. Бих отличил още едно момче, което учи в Англия, само че се завърна в България, с цел да преследва фантазията си да бъде добър състезателен публицист - Себастиан Чарлз. С поредност от извънредни изявленията и материали за вестник " Меридиан мач ", с струпване на опит и нови забавни продукции в Българска национална телевизия и той справедливо стана част от екипа на bTV, където ще би трябвало да потвърждава упованията и да продължава развиването си ежедневно.
Имам опция да проследявам развиването и на перспективни сътрудници в други редакции - в уеб сайтове, малките екрани, радиа, вестници, в подкасти и блогове. Имал съм опция да проследя и директно израстването на млади сътрудници, започващи пътя си посредством стаж в нашата редакция. И да - заложбите ги има. Да - вяра за добра публицистика има. Само да не се оставят по течението на посредствеността и лесния път на най-големите врагове на професионализма - по този начин наречените " копи-пейстъри " или " държачи на микрофони ".Мислете, учете се, с цел да се учат след време и от вас. И дано дружно и с доказателства даваме отговора за вярата за положителната публицистика - има я!
Интервю на Гергана Костова
Крайният период за присъединяване в e 17 май, понеделник (включително)! Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg и по какъв начин да кандидаствате с авторския си материал можете да намерита на уеб страницата или на.
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Партньори на състезанието са Hendrick`s, Black Sea Gold и Балдаран .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Завършил е публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Още в първата си година като студент стартира и журналистическия си път в тръгващата през 2001 година първа спортна радиостанция в българския ефир - радио " Спорт ". Част е от екипа, почнал да списва вестник " Тема Спорт " през август 2005 година В същото време разяснява редица футболни мачове по Българска национална телевизия, а преди този момент е коментатор и на срещи от британската Висша лига по ББТ. От 2008 година е част от спортния отдел на вестник " 24 часа ".
Найден Тодоров е и един от членовете на състезанието за добра публицистика на Dir.bg. Представяме неговия експертен взор върху идните значими събития в спорта, по какъв начин сътрудниците му се оправиха с провокациите на COVID-19, по какъв начин се гради тим публицисти и какво е значимо в специалността през днешния ден, с цел да има добра публицистика.
- Г-н Тодоров, пандемията се оказа голямо предизвикателство за всички, за спорта в това число. Станахме очевидци на невиждана анулация на Олимпийските игри, на мачове и надпревари без аудитория. Как се промени работата на спортните публицисти и въобще по какъв начин е допустимо да предадеш страстта от една конкуренция в тази обстановка?
- Най-важната борба за човечеството в предизвикателните времена, в които ни се наложи да живеем, несъмнено е тази за здравето на хората. Но всеки обособен човек, всеки експерт, всеки представител на дадена колегия, а и самите гилдии като цяло имат и свои лични значими " войни " за печелене. Глобалната борба за обективността и пристрастеността на спортната публицистика е нашата персонална идея. Спортът е за хората. Журналистиката - също. В невижданата за нашия живот обстановка, в която сме от повече от година, се наложи и спортът да загуби огромна част от цвета и обаянието си - публиката. Но бяха направени и не престават да бъдат правени и опити да се лимитира оптимално и наличието на публицисти на избрани водещи спортни събития. За някои може и да е преференциално - по-малко публицисти на място, по-малък късмет да се улавят неуместни истини. А прикрити зад завесата на ковид, дадени ръководители получиха и опция на проведени от тях събития да се позволяват единствено " тествани " и " благосклонни " представители на медиите. Но в дълготраен проект, даже и в сложни времена, борбата за ограничението на " четвъртата власт " няма по какъв начин да бъде извоювана. Поне за спортното й поделение. Именно тъй като спортът е за хората. Защото спортът е страст, която не може да бъде разказвана по картинка, па въпреки и от съвременен тв приемник. Защото спортът е феномен, който оказва помощ на човечеството да повярва, че и най-тежките борби могат да бъдат извоювани.
- Как успявахте да разказвате истории от терена без да сте там?
- Има ли предпочитание, има и метод. Да, от една страна се адаптирахме към наложителното " ново " - виртуални връзки, отдалеченост освен от хората, само че и от събитията и новините. Наложи ни се да приемем още една нова дума в работата ни - " балон ". Свикнахме спортистите да се слагат в изолирана, по-сигурна среда, а доста от публицистите да са от външната част на " балона " - хем да ги виждат, хем да не могат да се допрян същински до тях и страстта, която почитателите желаят да им бъде предадена. Но публицистите би трябвало да умеят да изпъкват в изключителни, непознати обстановки. И да се борят. Първо - и те да бъдат част от " балона ". А, когато е безвредно, заедно със спортистите да го " спукат " и още веднъж да оформят онази неописуема сплав дружно с почитателите. Докато пристигна този миг, би трябвало да продължи най-важната битка. Онези хора, на които им е преференциално публицистите да са отвън " балона ", да не се възползват и да прокарват тази своя цел и в бъдещите времена, в които терминът няма да бъде употребен по здравни аргументи.
Найден Тодоров
Снимка: Владимир Стоянов
Колкото и да е необичайно за свят на единаци и персонални желания, спортните публицисти като че ли малко повече осъзнават силата да играят в тим. В интернационален аспект гилдията на спортните публицисти е може би най-сплотената. И непрекъснато по време на изминаващите сложни месеци демонстрират на огромните спортни организации, че и по време на пандемията, само че и изключително след нея, спортният живот няма по какъв начин да продължи с медии в изолираност. С Международната асоциация на спортните публицисти организирахме редица онлайн срещи с ръководители на огромни спортни организации, с отговорници за медиите и паралелно с градивните полемики показахме, че ще даваме мощен отпор на всевъзможни бъдещи опити за ограничение силата на медиите с оправдания, " научени " по време на пандемията и имащи своя аргумент в обещано време и място, тъй като са подчинени на общия приоритет - здравето. В България имахме бързо схващане на безспорния факт, че спортните публицисти са неизменима част от спорта и като длъжностни лица би трябвало да бъдат на мястото на събитието от мига, в който и самите събития бяха обновени.
- Олимпийски игри по време на изолираност - какво очаквате от организацията и от самите надпревари?
- Знаково събитие - това съставляват Олимпийските игри в Токио. Да, ще бъдат меко казано странни игри, петте кръга ще бъдат " балон ", самата организация ще бъде с ранга на най-тежкото съревнование по време на форума, само че говорейки за мощта на спорта, осъзнавайки силата на олимпийското придвижване, провеждането на игрите ще бъде световна победа, след която хора по всички кътчета на света биха имали опция да почувстват, че парченце от златен орден е покрай сърцето им. Човечеството има потребност да види знак, че по-доброто на следващия ден е допустимо, че идва. Че се появява светлинка в мрака, обхванал душите ни дълго време. Запалването на олимпийския огън и разгарянето му по време на откриването на игрите на новия олимпийски стадион в Токио имат силата да бъдат тази светлина.
От деня на отлагането на игрите на 24 март предходната годината Международният олимпийски комитет се захвана с задача " не в случай че, а по какъв начин " да се проведат те през 2021-а. С ясната концепция, че ще бъде пъклен мъчно.
Знаем голямата движеща мощ на парите и колосалните загуби, които ще претърпят уредниците, което би довело до значими последици и в спорта на локално равнище - опити за подсигуряване на средства за оцеляване по всевъзможни способи и дори поощряване на порочни практики, сякаш в името на спорта. Не, това не е спортът - оня, който въодушевява. Провеждането на Олимпийските игри в действителност ще е и светлина в тунела - за спортистите, за спортните организации, за почитателите. Защото спортът е кадърен да допира страстите на всеки човек и на всяко потомство.
Организационно предизвикването е голямо. Япония и Международният олимпийски комитет ще се опитат да основат голям " балон " за спортистите и делегациите от целия свят. Но в случай че тестванията за обособените федерации и значими интернационалните надпревари бяха относително по-лесни за случване, защото включваха един тъкмо избран спорт, в този момент задачата е да се подсигури оптимално сигурна среда за всички. Но в случай че някоя страна е в положение да провежда подобен олимпийски " балон ", имам вяра, че това е тъкмо Япония.
Ясно е, че Олимпийските игри в Токио ще се проведат без задгранични почитатели. Очаква се и финалното решение за наличието на японската аудитория. Няма да ги има олимпийските фиести, няма да го има познатото за най-големия състезателен конгрес социализиране и събиране на хора с разнообразни флагове върху рамената си. Но въпреки всичко остава най-важното - Олимпийските игри ще ги има, колкото и тежки да са рестрикциите за всички.
За публицистите има специфичен справочник от над 50 страници. Според разпоредбите все още, с цел да тръгнеш към Япония, би трябвало да имаш отрицателни резултати от два PCR теста, направени в разнообразни дни до 96 часа преди пътуването. В първите 3 дни след идването се вършат наложително спомагателни проби, след тях продължава от време на време тестване - по отношение на ролята и възможния контакт с спортисти. На 14-ия ден от идването наложително има нов тест. Още с влизането в Япония би трябвало да се задейства и специфична мобилна апликация, която следи и здравния ти статус, и придвижването ти, и контактите ти с евентуални или потвърдено инфектирани. Преди това би трябвало да изготвиш и подробен проект за първите 14 дни от престоя си със поръчки за всяко едно съревнование, което планираш да посетиш, без да знаеш авансово дали по това време там или на друго място ще има конкуренция от доста по-голямо значение за теб, нацията и аудиторията ти. В първите две седмици е неразрешено потреблението на обществен превоз. Можеш да се храниш на строго избрани места. Забранено е да вървиш в обществени заведения за хранене, туристически дестинации. Сега към този момент наложителното следене на температурата и носенето на маски ви се костват елементарно изискване, нали?
Но към този момент засегнахме тематиката за желанието на журналиста да работи в изключителни обстановки и за потребността да бъда на мястото на събитието.
- Ще намерят ли българи място измежду медалистите съгласно Вас?
- Да. Друг отговор не ме устройва, каквото и да се приказва за моментното ни положение и тоталното оттегляне от огромните сили по време на Олимпийски игри. Винаги съм предпочитал позитивизма, поощряването на положителните образци - да бъдат търсени, показвани. С цялостна доза натурализъм и адекватност, несъмнено. Но акцентът да е върху позитивното. Делегацията ни няма да бъде по никакъв начин огромна. Всъщност сме пред угрозата да е най-малката в историята ни. В момента квоти имат към 30 наши спортисти. В Рио бяхме с 51 спортисти. Най-малко българи до момента е имало в Мелбърн през 1956 година - 43-ма. Това единствено по себе си е сериозна тематика за разбор и планиране. Но по отношение на въпроса - това не анулира очакванията и вярата.
Всички в България чакаме орден от " диамантените " девойки от ансамбъла по художествена гимнастика. Свидетели сме на самобитна гражданска война със съчетанията им от треньора Весела Димитрова и галактически оценки - след поставения международен връх по най-висока оценка от рухването на рестриктивните мерки, българките не престават да се надпреварват и с другите, само че и със себе си, надграждайки още и още. При здраве, цялостна централизация и мигане от звездите (даже и без мигане от съдиите), опциите на ансамбъла ни са не просто за орден, а за най-ценния. Боряна Калейн също е способна да е измежду най-хубавите самостоятелно. Който и от българските борци, спечелили квоти, да излезе на олимпийския тепих, той постоянно е евентуален медалист. Неслучайно в битката имаме 69 медала и 16 олимпийски трофеи през годините. Във повдигането на тежести ще имаме единствено двама представители, само че след мрачните времена за втория ни най-успешен спорт на олимпийско ниво отново се надигат очаквания за времена, в които казаното за борците ни още веднъж ще важи и за тежкоатлетите ни - който и българин да излезе на олимпийските игри, има действителен късмет за орден. В бокса очакванията са свързани с Даниел Асенов, като още няколко българи към момента имат късмет да извървят пътя до Токио.
Олимпийските игри сътворяват и истории, постоянно напоени с доста по-силни страсти и от тези за златото, среброто и бронза. Макар че едно не изключва другото. На 49 години Мария Гроздева ще взе участие на седмите си олимпийски игри! Най-титулуваният ни състезател на олимпийско равнище - с два златни и три бронзови медала, задминава емблематичния Йордан Йовчев, имащ шест олимпийски изяви, като българина с най-вече участия на най-големия състезателен конгрес. Историята, почнала преди 29 години в Барселона, която си коства и ще бъда разказвана.
Още две български " точни " девойки - Антоанета Бонева и Мирослав Минчева, са с квоти за Токио. А има ли българин на огневия рубеж, най-малко в исторически проект сме си извоювали правото да има и вяра.
Винаги е по-специално и когато на олимпийската сцена излезе " Царицата " - леката атлетика. И тук групата ни е малобройна, спортистите ни не са измежду топфаворитите, само че пък още веднъж ще приказваме за български девойки, които си заслужават.
16 години след онази ужасяваща травма в бедрото и 38-сантиметровия гвоздей в крайници, на 37 години - в леката атлетика, и то в спринта, лъчезарната усмивка на българския спорт отново ще е там, където й е мястото - за пети път на олимпийски игри. Нещо, постигано от единствено още една българска лекоатлетка - Светла Димитрова. Друга приказка за описване.
В Токио ще скача високо и Мирела Демирева. Пак не я поставят в сметките, само че по този начин беше и в Рио. А тогава това лъчезарно българско момиче, знак на интелигентния състезател, сграбчи сребро. Имаме очаквания, че паралелно до Ивет и Мирела ще е и Габриела Петрова.
За България ще има тръпка и от олимпийския басейн. А българското флагче до графиките с резултатите има късмет да получи влиятелна естрада по целия свят около надарената ни плувна генерация, отпред с Антъни Иванов, включваща още Йосиф Миладинов и Калоян Левтеров.
С фантазия за орден ще потегли джудистът ни Ивайло Иванов. Своите олимпийски очаквания заслужиха и сестрите Габриела и Стефани Стоеви, двукратни европейски шампионки в бадминтона.
Всъщност на олимпийски игри се затвърждават митове, само че и се основават нови. Властва страстта от спорта в най-чист тип - сълзи от непредвиден неуспех, сълзи от неописуемо благополучие. А разликата сред двете положения постоянно е един момент, един сантиметър, един кг, едно придвижване.
С Красимир Балъков, който получава от името на спортните публицисти първа страница от вестник "Народен спорт " и паметни архивни изявления от кариерата на емблематичния плеймейкър на българския футбол по случай 50-годишния му празник.
Снимка: Личен списък
- Председател сте на Българската асоциация на спортните публицисти и в действителност изглеждате тим с сътрудниците си. Как сплотявате гилдията, която отвън това като че ли наподобява разединена?
- В свят на единаци и преобладаващи персонални ползи постоянно е добре да имаш тим. Няма потребност да се заблуждаваме, че царува някакво цялостно обединяване, това е и невероятно. Но пък, в случай че имаш идея, би трябвало да се стремиш и към вероятното, и към невъзможното. А спортната публицистика е повече от специалност. Тя е и обич, и идея на живота.
Може би тъй като сме покрай спорта и оценяваме отборната игра, може би тъй като просто сме друга порода хора, само че е реалност, че на фона на цялото спортните публицисти изглеждаме по-сплотени. Но това са " особености ", за които не е редно да си приписваме заслуги с днешна дата. Първо, спортните публицисти постоянно са дейни - на тях може да се разчита освен за общоприетите случки от всекидневието, постоянно са в подготвеност да покриват и изключителни обстановки, да са на горещи точки без боязън. Спортният публицист е като боец - постоянно може да разчиташ на него в борби.
Заговаряйки за обособяването като колегия, би трябвало да споменем, че още през 1924 година по време на Олимпийските игри в Париж българин е измежду съучредителите на Международната асоциация на спортната преса. Тогава на боксовия кръг в Парижкия състезателен клуб се основава интернационалната ни асоциация. От 1991 година е основана и Българската асоциация на спортните публицисти, отпред на която са почтени имена - Владимир Петков, Александър Бойнов и Ефрем Ефремов. През 2015 година почувствах, че е пристигнало времето да поема и своята отговорност към любовта си - спортната публицистика. И дружно с сътрудници и другари, с които ни е събрал професионалният живот, се захванахме с задача за модернизиране и самобитно възобновление на БАСЖ като дейна част от спортния и публичния живот в България.
В злободневни времена имаме късмет да се пазиме като тим и да нападаме като тим.
- От какво се защитавате и кого атакувате?
- Водим разнообразни борби - почнали от уважението към специалността, от наложително възстановяване на изискванията за сътрудниците по игрища и зали, от прецизирането на гласуването в най-престижните обичайни спортни анкети в България... Има съвсем всекидневни дребни проблеми, постоянно свързани с обикновеното - да не ни се пречи да си вършим работата. Има и доста по-големи борби, от време на време свързани със същия проблем. Като преди борбата за международната купа по бокс сред Антъни Джошуа и Кубрат Пулев през декември 2020 година - като част от ненужните номера промоутърите взеха решение да не пуснат български публицисти на арената на " Уембли " в Лондон. Това към този момент не беше малък, а противен проблем. И можеше да бъде решен единствено отборно. Изключителни благодарности към Влади Лазарова, която тогава поведе тима ни в ожесточената борба и мъчно си позволяваше даже да затвори очи и да поспи през няколкото денонощия, в които мачът преди мача се развиваше. Но това бе мач за България и за публицистиката, който трябваше да бъде извоюван непременно. И беше извоюван. И с финала в деня преди мача, когато Кубрат разгласи на промоутърите: " Няма български медии - няма мач ".
Имам и обичан образец за обединяване във времената, в които пандемията ни принуди да сме отдалечени един от различен. Със старта на изолацията, която онлайн пространството бе затрупано от всевъзможни шантави провокации като лек против скуката, Българската асоциация на спортните публицисти направи предизвикателство за мозъка. Предизвикателство, с което да осигурим прелестно време за четене за всички и да не стопираме да демонстрираме величието на спорта, даже във времена, в които феноменът бе под карантина. Дори когато няма събития и истории, дълг на публицистите е да ги сътворяваме. А всеки от нас пази и неразказани истории. Обикновено ние сме хората " на метър от събитието ", че и по-близо. Обади ми се различен сътрудник и добър другар - Петър Хераков. Беше видял, че огромни имена в специалността в Англия описват техни персонални обичани футболни истории. Можеше ли да създадем нещо по-всеобхватно и по-мащабно в България? Нали помните - има ли предпочитание, има и метод. Е, по този начин се роди " Моят обичан състезателен миг ". Всеки ден публикувахме най-малко по една история от състезателен публицист. Когато спортът спря, давахме от събраните си страсти на аудиторията си, на тези, за които е спортът - почитателите. Вдъхновяващи, свръхеомоционални, любопитни, смешни истории. Истории за почитание. Истории за величието на спорта. Включиха се над 80 спортни публицисти. Запалиха се и спортисти, и почитатели. И самото осъществяване на " Моя обичан състезателен миг " се трансформира в мой обичан миг като състезателен публицист. Ето по какъв начин от една хубава концепция се роди доказателство, че нищо не може да ни спре да сме един тим, даже да сме изолирани в разнообразни " съблекални ".
- Вие сте част от журито на състезанието на Dir.bg за добра публицистика. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Търсиш ли я, отворил ли си си очите и всички сетива за нея, положителната публицистика те намира. Да, постоянно е затрупана от лавините с агитация, подправени вести, гръмки сензации и заглавия, " принуждаващи " да отвориш линка, който те удря в челото по десетки, че и повече пъти дневно във всекидневието ни на хора, живеещи в обществените медии. Но и в живота ни, и в отношението към медийните потоци не е неприятно да изградим у себе си качество като на биологичната мембрана - изборна пропускливост. В голям % от случаите още от крещящите заглавия излиза наяве кое е нищо повече от сензационна " публицистика ", опит за агитация или нищо повече от " събирач на кликове " в интернет пространството. Та първо би трябвало да изградим имунитет против този жанр изявления, да стартираме да ги пропущаме, с цел да ни остава време за избиране и среща с качествените материали. Гаранция за качество може да бъде потвърдено име, може да бъде медия, на която към този момент си сигурен, че вярваш. Но не е и наложително. Като във всяка сфера, постоянно има експерти, постоянно има идеалисти, има аналитични мозъци, има интелигентни и търсещи хора, има положителни хора, които са призвани да основават добър артикул. Защото са виновни, тъй като мислят, тъй като почитат, тъй като търсят, тъй като се учат, тъй като споделят наученото, тъй като осъзнават силата на своето дело. И тъй като ги води стремежът да бъдат от изгода.
А какво тъкмо е добра публицистика? Всеки има своите образци и своята персонална трактовка. И не бих лимитирал ничие схващане. Но за мен положителната публицистика е етична, аналитична, обосновано сериозна, свободна, изобретателна, съответна, достоверна, изчерпателно информативна, гъделичкаща мозъка, развлекателна, въздействаща - потребна на хората.
Това са и съществена част от критериите, които ще играят съществена роля при отличаването на най-хубавите в категория " Спорт " на състезанието на Dir.bg за добра публицистика Web Report. Е, вие сте от търсещите. Неусетно " вие " става " ние ". И започваме да я откриваме все по-често и все по-лесно. Нека я насърчаваме.
Следващият път преди да отворите " вест " с дума в жанр " потрес " на челно място в заглавието, пропуснете я и потърсете нещо, което в действителност би ви докоснало, обогатило или впечатлило. Дайте своя " лайк ", споделяйте положителното.
- Разкажете ни за вашето начало в публицистиката?
- " Това е за теб ". Каза ми го колежка от Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет, сочейки семпла публикация на осведомителното табло, че спортно радио афишира конкурс. Бях в първи курс, само че един учебен срок беше задоволителен и приятелите и сътрудниците ми да знаят добре какво желая, накъде съм тръгнал. И, че го желая в този момент. И вечно. " Да, за мен е ", отговорих аз и към този момент вървях към Националния стадион " Васил Левски ", където щеше да е и състезанието, емблематичният дом на радио " Спорт "...
През 2019 година към небето отлетя един от най-колоритните гласове в българския радиоефир. Той създаваше цветно радио - палитра от спорт и музика, оживяващи в картина... Осъзнах, че неслучайно има единствено една писмен знак разлика сред Радко и Радио. Във времето, в което шефът Радослав Янкулов се превръщаше за мен в приятеля Радко, се убедих, че индивидът Радко е и Човекът Радио... Та тогава се върнах в детайли в спомените си към своето начало. Защото зад всяко начало се крият доста пъти " благодаря ". Е, това бе измежду най-емоционалните моменти, в които пръстите ми пишеха сами, подвластни на възприятията. Не да кажат " край " и " довиждане ", а да благодарят за началото.
Връщам се към 2001 година, към този момент бях на стадион " Васил Левски ".
...Чух прочут глас, излизащ отдолу под към момента чужд за мен мустак. Макар и ужасно обезпокоен, като че ли си разреших индивидът против мен да ми стане приветлив от раз. Е, до момента в който не чух: " Конкурсът за спортни публицисти беше през вчерашния ден, през днешния ден е състезанието за рекламни сътрудници. " Едва ли е считал, че в миналото ще срещне още веднъж този малчуган. Едва ли е имал време даже да се замисли по тематиката, зает с надалеч по-важните задания по идното създаване на първото спортно радио в българския ефир...
Помня идната ни среща на терасата на националния стадион. Когато ме видя още веднъж, май се изненада: " Господин Янкулов, явих се на състезанието за рекламни сътрудници и ме взеха. Но желая да съм състезателен публицист и нищо друго! Ако след три месеца не съм ви убедил, че ставам, си потеглям. "
Тънка усмивка се прокрадна под към този момент познатия ми мустак. Сякаш споделяше 2 в 1: " Нямаш късмет, моето момче " и " Хъсът на този млад дихател ми харесва. " Потупа ме по рамото. " Ще забележим! "
Не беше " не ". Не желаех повече. Работех за каквото са ме взели. Учех за каквото желаех. Висях до мрачно в стаичката с готините тонрежисьори. Една врата ме делеше от студиото. И един човек. Не човек, а шеф! Но скоро щях да схвана - той не е просто шеф, а човек с нюх. Даващ късмет.
Не беше минало доста. Заради работата си с шефа на рекламата получих изненадващо предложение, каквото не бях и сънувал. Но в рекламен отдел. В банка. Не - не сънувах това, мечтаех за друго. А и усещах, че това " Ще забележим " напълно не значи " Нямаш късмет ".
Не споделих за какво тъкмо тогава, само че почувствах, че в оня ден би трябвало да знам. Хубавото на кабинета на Радко беше, че е близо - тъкмо против стаята на рекламата, а най-хубавото - че вратата му постоянно беше отворена за всеки. Попитах го може ли от на следващия ден да съм напълно в спортната редакция, а като изтекат трите месеца, да ми каже дали ставам, или да ставам и да си отпътувам. Пак видях онази усмивка под мустак: " Може ".
Броях. Минаха три месеца. И един ден, втори ден, трети... Събрах кураж, че може да приказваме за последно, и отидох при него. " Господин Янкулов, да попитам - решихте ли дали ще ме вземете на работа като публицист, или да си вървя? "
Не съм сигурен, че имаше проект и потребност да назначава различен. Ако можех да продължа да работя като запалянко, щеше да е добре пристигнало. Но в оня случай не ставаше дума дали ще натежи на бюджета, тъй като нямаше - не ставаше въпрос за пари, а за самопризнание, че ставам. А и в действителност към този момент усещах, че ставам. Заради шанса, който ми беше дал. Така, както усещах, че май и той ме харесва - уменията, старанието, упоритостта. Ако това беше по този начин, значи в действителност ставах... Или най-малко се надявах.
" И в случай че си тръгнеш, какво ще правиш от на следващия ден ", попита ме той. " Ще се боря, до момента в който не стартира работа като състезателен публицист ", споделих, въпреки да не знаех по какъв начин, по кое време, накъде. После чух: " Добре, тръгвай... " И изтръпнах. "...А на следващия ден ела отново. Може към този момент да си се преборил. "
Преди да ми заяви, че ще ме назначи, ми сподели още нещо: " Нали знаеш какво е работното време на спортния публицист? Работната седмица стартира в събота и свършва другата събота! " Това беше началото.
А нали знаете за чара и намесата на ориста, когато решиш да си предопределяш пътя, казвайки " в никакъв случай "? Е, до момента в който учех " Журналистика " и прекосих отстрани " Телевизия ", споделих пред другари: " Никога няма да работя във вестник. " Никога ли? През август 2005 година станах част от прелестния екип, почнал да списва вестник " Тема Спорт ", тогава с блян за качество на международно равнище, аналитичност, че даже и с креативен първи страници всеки ден, изказващи и позиция, предаващи друго събития, само че и даващи чувството, че ежедневно имаш пред погледа си не вестник, а списание... В същото време имах опцията да разясня редица футболни мачове по Българска национална телевизия, а преди този момент бях коментатор и на мачове от британската Висша лига по ББТ. През 2008 година Едуард Папазян ме предложения да стана част от спортния отдел на вестник " 24 часа ". И по този начин и до през днешния ден. 20 години като състезателен публицист и 13 години в " 24 часа ".
В " 24 часа " открих и хора, които не са просто моето професионално семейство, само че някои си станаха като част от действителното ми семейство. Та по този начин от началото с първото ми професионално семейство с безконечни другарства - радио " Спорт ", през това " в никакъв случай " - имах опцията да работя и в радио, и като ефирен коментатор, и във вестник, и в неизбежното за развиването на всички и специалността уебпространство. Прекрасно е да видиш елементи и чара на всяка една от съответните сфери. И това оказва помощ да стигнеш до извода: " Уважавай работата на другия. Бъди съперник, само че не и зложелател. " Защото няма по-ценно от основаните другарства, до момента в който се стремиш да се развиваш в специалността. И нали си спомняте това изречение, което е годно при съществуване на предпочитание и леко надскачане на егото: " Нещо не може да ни спре да сме един тим, въпреки да сме в разнообразни " съблекални "! "
- Кои са били най-вълнуващите ви моменти на терен?
- Въпросът ми звучи съвсем напълно като предизвикването " Моят обичан състезателен миг ", което направихме с сътрудниците спортни публицисти след старта на пандемията. И отговорът ми би бил същият. Тогава го озаглавих " Наистина ли сър Алекс ще си вземе сандвич преди да си вземе Бербатов? " Това е история за уважението. Описание на чара на специалността. Важността да бъдеш на мястото на събитията, че даже да ги чакаш да се случат. Защото едни привидно инцидентни избори и благоприятни условия може да пренаредят целия ти път и да отворят очите ти дотолкоз, че да схванеш, че в случай че искаш и можеш, над теб е единствено небето.
Снимка: Личен списък - Има ли млада армия спортни публицисти съгласно вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Има. И оправдания от сорта на " времената са комплицирани ", " не ми се даде опция ", " към този момент не е задоволително влиятелно ", " не е задоволително добре платено " са нищо повече от метод за отсяване на тези които желаят и могат от останалите. А можещи спортни публицисти в България не престават да се раждат, преборват, развиват и утвърждават. Макар понятието " млад " постоянно да е релативно и въпрос на пояснение. За мен да си млад не изключва да си измежду най-хубавите. А трупането на опит и ученето от образците към теб са си развой за цялостен живот.
Когато приказвам за доказателства, обичам да има и насочна точка. За такава ще употребявам влиятелните международни награди на Международната асоциация на спортните публицисти - AIPS Sport Media Awards, за които в миналогодишното издание имаше 1871 номинации от 129 страни. Сред задачите ми като ръководител на Българската асоциация на спортните публицисти е и да стимулирам сътрудниците да демонстрираме труда си, тъй като имаме попадения и фрагменти на международно равнище. А положителното би трябвало да се демонстрира. В международните награди има и категория за " млади кореспонденти " в другите сфери на медиите. От AIPS е призната граница за младите кореспонденти до 30 години.
Един от най-хубавите спортни публицисти, без да е стеснен единствено в рамката " млад ", към този момент е част от вашия екип в Dir.bg - Иван Боянов. С изключителната си работа в bTV и с израстването си в международни институции, разрастващи спортната публицистика, като МОК, той е измежду доказателствата за професионализъм и извор на добра публицистика. Той е и измежду доказателствата какъв брой потребни за стратегиите за млади кореспонденти, развивани и от Международния олимпийски комитет, и от Международната асоциация на спортните публицисти - късмет да се учиш от най-хубавите и да станеш един от тях. На премиите на AIPS през 2019 година Иван Боянов стана трети в света в категория Broadcasting измежду младите публицисти. Флорина Иванова - различен ярък лъч, изгрял в последните години в родната спортна публицистика, стана четвърта в света при младите кореспонденти за същата година.
На премиите за 2020 година Борислав Орлинов, който работеше в " Канал 3 ", а към този момент е част от екипа на " Нова телевизия ", бе класиран от експертното интернационално жури четвърти в света и първи в Европа в категория Broadcasting измежду младите. Бих отличил още едно момче, което учи в Англия, само че се завърна в България, с цел да преследва фантазията си да бъде добър състезателен публицист - Себастиан Чарлз. С поредност от извънредни изявленията и материали за вестник " Меридиан мач ", с струпване на опит и нови забавни продукции в Българска национална телевизия и той справедливо стана част от екипа на bTV, където ще би трябвало да потвърждава упованията и да продължава развиването си ежедневно.
Имам опция да проследявам развиването и на перспективни сътрудници в други редакции - в уеб сайтове, малките екрани, радиа, вестници, в подкасти и блогове. Имал съм опция да проследя и директно израстването на млади сътрудници, започващи пътя си посредством стаж в нашата редакция. И да - заложбите ги има. Да - вяра за добра публицистика има. Само да не се оставят по течението на посредствеността и лесния път на най-големите врагове на професионализма - по този начин наречените " копи-пейстъри " или " държачи на микрофони ".Мислете, учете се, с цел да се учат след време и от вас. И дано дружно и с доказателства даваме отговора за вярата за положителната публицистика - има я!
Интервю на Гергана Костова
Крайният период за присъединяване в e 17 май, понеделник (включително)! Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg и по какъв начин да кандидаствате с авторския си материал можете да намерита на уеб страницата или на.
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Партньори на състезанието са Hendrick`s, Black Sea Gold и Балдаран .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ