Маги Христова за спорта, който изгражда лидери
Спортът ме е направил темперамент, водач и човек, който си отстоява мнението, споделя за себе си Миглена Христова – една от най-успешните хандбалистки в историята на “Етър-64”. С богата спортна кариера зад тила си, която към момента продължава, и към този момент с нова тръпка и предизвикателство – треньорството.
Маги е родом от Габрово, където още в първи клас се насочва към хандбала. Тренира и лека атлетика, само че скоро се наложило да избира сред двата спорта. Е, майка я записала и на уроци по флейта, само че тя бягала от уроците да върви на тренировки и това се разкрило чак след три месеца, когато боят не се разминал… Маги не се тормози да се дефинира като “спортна дивачка”.
17-годишна идва в “Етър-64” и през цялото време е в женския тим, само че първата година акомодацията е доста сложна. От 1998 година играе постоянно, а първата купа идва през 2002 година Днес двете със Соня Богданова са най-титулованите състезателки на отбора по извоювани трофеи и купи. Маги Христова обаче от дълго време им е изгубила броя и признава, че не помни числа – нито на оценките, нито даже и на даден резултат след мача. Важна е самата победа.
На 18 година влиза и в националния тим за дами. “Бях най-малка, идната беше на 23… Носех топките, ходех след Весела Милчева и я копирах, гледах я какво прави. Попаднах в доста мощен народен тим, те станаха сребърни медалистки на международното за девойки във В. Търново и Габрово през 1993 година Мълча, вървя и ги копирам”, спомня си Маги. Но не скрива, че не вижда същото в днешното потомство. “Те споделят “аз знам и мога”, макар че имат доста да учат. Другото, което не ми харесва в тях: като свърши мачът, аз може да имам една неточност, само че постоянно я проучвам и диря повода за разлика от тях. Те не търсят метода, по който могат да се усъвършенстват, а считат, че са научени. Аз обичам да си признавам грешките”, безапелационна е тя.
В тези години националният ни тим бил най-силен, изключително при треньорите Любозар Терзийски и Павел Дженев. Имаше 12-13 тима в “А” група и първите шест бяха равностойни. Сега към този момент има най-малко 4 равностойни, само че пък липсват задоволително клубове в елита, няма ги центрове като София, Бургас, Варна, Благоевград…
“В “Етър-64” най-силните ми години бяха от 2002 до 2005 година, след това излязох в първото си майчинство. Бяхме мощна група с Биляна Гюзелева, Мая Друмева, Даниела Йорданова… Може да сме били до 3 ч. на дискотека, само че бяхме първи на тренировките”, споделя Маги Христова.В настоящия тим има възрастова разлика, има много по-млади девойки. Не пречи да поддържа връзка даже с 18-годишните, само че в мачовете усеща огромната отговорност. “Харесвам тактиката на Йонка Генчева да не дели състезателките на дребни и огромни, нейният принцип е щом си в този тим, би трябвало да си извоюваш мястото”, твърди опитната състезателка.
Два пъти е напускала “Етър-64” – 2 година в “Поморие” и след това 3 година в “Свиленград”. Там решила да спре с хандбала. Завърнала се във В. Търново и желала просто да върви да бяга в залата, само че Атанас Атанасов предложил да се върне и да помогне на тима. Три години прекъснала и след второто майчинство, до момента в който след първото се върнала още на третия месец.
“Като бях на 20 година си бях споделила: моите деца в никакъв случай няма да играят футбол и хандбал, желаех да са в самостоятелните спортове. А то тъкмо това стана – единият стартира с футбол, другият – с хандбал. Николай в този момент е на 14 години, още в предучилищна възраст съобщи, че ще става футболист. 7 година бе в “Етър”, станах “спортна майка” по стадионите. Но от декември м.г. към този момент тренира битка и споделя, че е благополучен. Матей е на 11 година, той пък стартира с плуване, мина на лека атлетика, само че реши да тренира хандбал. Един ден отиваме на край за Купата на България, с една другарка загряваме и той потегли да бие дузпи, а тя му сподели: ти си роден за хандбала. Сега е в юношите на “Локомотив” (ГО) и се усеща отлично”, споделя Маги Христова. И твърдо счита, че децата с помощта на спорта градят темперамент, дисциплинираност, отговорност.
Треньорството е най-новата тръпка и даже към този момент обич. Захванала се инцидентно, откакто Соня Богданова отпътува за чужбина и я помолила да води 11-годишните девойки. Никога не е вярвала, че ще работи с деца и ще харесва. “Когато влязох в залата и започнах да ги упражнявам, след две-три седмици към този момент усетих обвързаност. Свикваш с тези деца, имаш потребност да ги чуваш непрекъснато. А бях споделила, че в никакъв случай няма да се занимавам с деца и преди време във ВТУ прекъснах следването си тъкмо по тази причина. Сега обаче си възвърнах студентските права и ще завърша висшето си обучение. Кеф ми е, че виждам в децата тази тръпка, този хъс, които постоянно са били в мен. Аз виждам деца, които са цялостно копие на мен, като да вземем за пример Мартина Тодорова. Уникално потомство са 11-12-годишните девойки на “Етър-64”, Соня Богданова си е направила превъзходен асортимент. Специалистите споделят, че цялото това потомство в страната е мощно и ще има опция за доста добър асортимент. Те имат към този момент основата, само че би трябвало доста работа, тъй като би трябвало да надграждат. Не отсъстват от подготовка, когато са ангажирани са подготвени да заработим тренировката даже в събота.
На последния шампионат в Кубрат видях в децата спортна завист, на почивката губеха с 1 гол и ревяха, тъй като желаят да станат първи. И станаха. Щом едно 11-годишно дете не желае да се задоволи с второто място, като по-голямо, в никакъв случай няма да одобри да бъде криво-ляво. Спортът ги учи да са лидери”, безапелационна е Маги Христова.
Винаги си прави равносметки и признава, че е доста прочувствена от треньорската зона по време на мач. Вечерта след шампионата в Кубрат осъзнала, че по време на надпреварата е станала 12-годишна и влезнала в тяхното мислене. “Ако се видя в профил на видео, допускам, че доста ще се смея”, признава тя, само че е безапелационна, че ще продължи с треньорството, тъй като към този момент го усеща като предопределение.
В останалото си отвън хандбала време към този момент 6-7 година работи като маникюристка. Харесва, тъй като разрешава да го съчетава със спортната и треньорската кариера. Двете неща се допълват, на едното място се разтоварва от другото и назад.
Но хандбалът още е тръпка, влече я и се играе. Щом нещата се получават, счита да играе най-малко още година. И ще продължи да предава опита си и да учи децата на хъс за победи.
Анатоли ПЕТРОВ, “Янтра Днес”
Маги е родом от Габрово, където още в първи клас се насочва към хандбала. Тренира и лека атлетика, само че скоро се наложило да избира сред двата спорта. Е, майка я записала и на уроци по флейта, само че тя бягала от уроците да върви на тренировки и това се разкрило чак след три месеца, когато боят не се разминал… Маги не се тормози да се дефинира като “спортна дивачка”.
17-годишна идва в “Етър-64” и през цялото време е в женския тим, само че първата година акомодацията е доста сложна. От 1998 година играе постоянно, а първата купа идва през 2002 година Днес двете със Соня Богданова са най-титулованите състезателки на отбора по извоювани трофеи и купи. Маги Христова обаче от дълго време им е изгубила броя и признава, че не помни числа – нито на оценките, нито даже и на даден резултат след мача. Важна е самата победа.
На 18 година влиза и в националния тим за дами. “Бях най-малка, идната беше на 23… Носех топките, ходех след Весела Милчева и я копирах, гледах я какво прави. Попаднах в доста мощен народен тим, те станаха сребърни медалистки на международното за девойки във В. Търново и Габрово през 1993 година Мълча, вървя и ги копирам”, спомня си Маги. Но не скрива, че не вижда същото в днешното потомство. “Те споделят “аз знам и мога”, макар че имат доста да учат. Другото, което не ми харесва в тях: като свърши мачът, аз може да имам една неточност, само че постоянно я проучвам и диря повода за разлика от тях. Те не търсят метода, по който могат да се усъвършенстват, а считат, че са научени. Аз обичам да си признавам грешките”, безапелационна е тя.
В тези години националният ни тим бил най-силен, изключително при треньорите Любозар Терзийски и Павел Дженев. Имаше 12-13 тима в “А” група и първите шест бяха равностойни. Сега към този момент има най-малко 4 равностойни, само че пък липсват задоволително клубове в елита, няма ги центрове като София, Бургас, Варна, Благоевград…
“В “Етър-64” най-силните ми години бяха от 2002 до 2005 година, след това излязох в първото си майчинство. Бяхме мощна група с Биляна Гюзелева, Мая Друмева, Даниела Йорданова… Може да сме били до 3 ч. на дискотека, само че бяхме първи на тренировките”, споделя Маги Христова.В настоящия тим има възрастова разлика, има много по-млади девойки. Не пречи да поддържа връзка даже с 18-годишните, само че в мачовете усеща огромната отговорност. “Харесвам тактиката на Йонка Генчева да не дели състезателките на дребни и огромни, нейният принцип е щом си в този тим, би трябвало да си извоюваш мястото”, твърди опитната състезателка.
Два пъти е напускала “Етър-64” – 2 година в “Поморие” и след това 3 година в “Свиленград”. Там решила да спре с хандбала. Завърнала се във В. Търново и желала просто да върви да бяга в залата, само че Атанас Атанасов предложил да се върне и да помогне на тима. Три години прекъснала и след второто майчинство, до момента в който след първото се върнала още на третия месец.
“Като бях на 20 година си бях споделила: моите деца в никакъв случай няма да играят футбол и хандбал, желаех да са в самостоятелните спортове. А то тъкмо това стана – единият стартира с футбол, другият – с хандбал. Николай в този момент е на 14 години, още в предучилищна възраст съобщи, че ще става футболист. 7 година бе в “Етър”, станах “спортна майка” по стадионите. Но от декември м.г. към този момент тренира битка и споделя, че е благополучен. Матей е на 11 година, той пък стартира с плуване, мина на лека атлетика, само че реши да тренира хандбал. Един ден отиваме на край за Купата на България, с една другарка загряваме и той потегли да бие дузпи, а тя му сподели: ти си роден за хандбала. Сега е в юношите на “Локомотив” (ГО) и се усеща отлично”, споделя Маги Христова. И твърдо счита, че децата с помощта на спорта градят темперамент, дисциплинираност, отговорност.
Треньорството е най-новата тръпка и даже към този момент обич. Захванала се инцидентно, откакто Соня Богданова отпътува за чужбина и я помолила да води 11-годишните девойки. Никога не е вярвала, че ще работи с деца и ще харесва. “Когато влязох в залата и започнах да ги упражнявам, след две-три седмици към този момент усетих обвързаност. Свикваш с тези деца, имаш потребност да ги чуваш непрекъснато. А бях споделила, че в никакъв случай няма да се занимавам с деца и преди време във ВТУ прекъснах следването си тъкмо по тази причина. Сега обаче си възвърнах студентските права и ще завърша висшето си обучение. Кеф ми е, че виждам в децата тази тръпка, този хъс, които постоянно са били в мен. Аз виждам деца, които са цялостно копие на мен, като да вземем за пример Мартина Тодорова. Уникално потомство са 11-12-годишните девойки на “Етър-64”, Соня Богданова си е направила превъзходен асортимент. Специалистите споделят, че цялото това потомство в страната е мощно и ще има опция за доста добър асортимент. Те имат към този момент основата, само че би трябвало доста работа, тъй като би трябвало да надграждат. Не отсъстват от подготовка, когато са ангажирани са подготвени да заработим тренировката даже в събота.
На последния шампионат в Кубрат видях в децата спортна завист, на почивката губеха с 1 гол и ревяха, тъй като желаят да станат първи. И станаха. Щом едно 11-годишно дете не желае да се задоволи с второто място, като по-голямо, в никакъв случай няма да одобри да бъде криво-ляво. Спортът ги учи да са лидери”, безапелационна е Маги Христова.
Винаги си прави равносметки и признава, че е доста прочувствена от треньорската зона по време на мач. Вечерта след шампионата в Кубрат осъзнала, че по време на надпреварата е станала 12-годишна и влезнала в тяхното мислене. “Ако се видя в профил на видео, допускам, че доста ще се смея”, признава тя, само че е безапелационна, че ще продължи с треньорството, тъй като към този момент го усеща като предопределение.
В останалото си отвън хандбала време към този момент 6-7 година работи като маникюристка. Харесва, тъй като разрешава да го съчетава със спортната и треньорската кариера. Двете неща се допълват, на едното място се разтоварва от другото и назад.
Но хандбалът още е тръпка, влече я и се играе. Щом нещата се получават, счита да играе най-малко още година. И ще продължи да предава опита си и да учи децата на хъс за победи.
Анатоли ПЕТРОВ, “Янтра Днес”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ