Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството)

...
Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството)
Коментари Харесай

Какво ни отличава от животните и машините

Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството) " Появяването на нов метод на мислене и другарство преди сред 70 и 30 хиляди години съставлява Когнитивна гражданска война. Какво я е провокирало? Не сме сигурни. Най-често вярваната доктрина допуска, че инцидентна генетична разновидност трансформира вътрешната настройка на мозъка на Homo Sapiens (един от човешките видове) и това им оказва помощ да мислят по невиждан метод и да поддържат връзка употребявайки напълно нов вид език. Можем да назовем това разновидността " Дърво на познанието " [...]

" Легендите, митовeте, боговете и религиите се явяват за първи път с тази Когнитивна гражданска война. Много животни и човекоподобни са можели преди този момент да кажат: " Внимавай! Лъв! ". Благодарение на Когнитивната гражданска война Хомо сапиенс придобива опцията да каже: " Лъвът е духът-пазител на нашето племе ". Тази дарба да се приказва за фикции (литературни разкази) е най-уникалното качество на езика на Хомо сапиенс. " Така споделя Ювал Харари.

Когнитивната гражданска война се състои в появяването на символно мислене съгласно мен. То е основата на новия език. (Някаква степен на символизъм има и в животинските езици, само че при тях няма креативен детайл или дарба за наименуване на нереални понятия и предаване на голямо количество информация благодарение на знаци.) Лъвът е знак на нашето племе, звуците (една гласна и две съгласни Л-Ъ-В) значат това животно на български, на британски е друга група от гласни и съгласни звуци - L-I-O-N. Протоезикът, чиито правила са вградени в нашия мозък, е част от тази генетична разновидност, основала опция за символно запазване и предаване на голямо количество информация. Накратко, Когнитивната гражданска война е не просто способността да описваме измислени истории (фикции), а появяването на изобретателно символно мислене. Розата е обич. Лъвът е мощ.Това е признакът на нашето племе.

Знакът + означва Християнство. Или събиране
– според от културния подтекст


Символите зависят от културния подтекст. (Това е и разликата сред знак и метафора в литературата: Метафората съпоставя две неща, означаемо и означател, да вземем за пример слънце и портокал, сред които има някаква, въпреки и странна, аналогия. Докато при признака връзката сред означаемо и означател, християнство и кръст да вземем за пример или математика и знак плюс, е неразпознаваема отвън някакъв общопризнат културен подтекст.)

Когнитивната гражданска война е появяването на символно мислене.

То е невероятно без език. (Самият език е система от знаци, която ни разрешава да складираме и споделяме информация.) Друг е въпросът какво е провокирало тази когнитивна гражданска война – инцидентна разновидност,Бог, някакви извънземни пристигнали на Земята. Но с Когнитивната гражданска война маймуната става човек.

Забележка за белите расисти: Homo Sapiens се появява първо в Африка. Източна Африка е евентуалната татковина на Адам и Ева. Европа по това време е населявана от Неандерталци, които биват изместени от Homo Sapiens. Все отново европейците имат към един % неандерталски гени, т.е. имало е и някакво блудничество, само че като цяло Homo Sapiens се популяризира от Африка в целия свят и другите човешки типове изчезват.

Символното мислене и новият вид изобретателен символен език е това, което ни отличава от човекоподобните маймуни. Но приемането на еволюцията на типовете за факт не значи безусловно, че няма Бог. (Ние не знаем повода за хипотетичната Когнитивна разновидност, нито повода за Големия гърмеж.) Идеята че еволюцията потвърждава, че няма Бог е толкоз нелепа, колкото и противоположната концепция – че тъй като в Библията не написа за еволюция на типовете, значи няма такава.

Според " Битие " Бог е основал животните на петия ден от Сътворението, а растенията – още на третия. Но какво е за Бог един ден? И какво е Бог?... Символното мислене рисува един въобразен свят. Но това не значи че този свят не съществува. Хората могат да мислят за това, което не познават или няма по какъв начин да видят или схванат, посредством знаци или легенди, които са алегорични разкази. Но хората имат наклонността да се вживяват в своите символни фикции, да одобряват безусловно знаците, алегоричните разкази, иносказанията. Това води и до кръвопролитни релогиозни войни – войни за вярата.

Алиенацията е орис на индивида от самото му появяване. Homo Sapiens e животно, което може да основава въобразени светове и даже да се преселва в тях, или да умира за тях. Тези въобразени светове може и да съществуват, само че ние не сме ги виждали. И ги рисуваме като употребяваме познати означатели на непознатото означаемо. Но Райската градина, или някакъв земен Рай – да вземем за пример идеалното общество на независимост, тъждество и приятелство сред хората, или пък архаичната символна концепция за Велика национална страна (националния байрак и това, което си фантазираме като забележим този символ), или концепцията за Свещена Империя по Божия воля —такива идеали, или въобразени светове, могат да сплотяват хората. И фантазията за персонално благополучие, както груповите фантазии – щастливо семейство, огромно благосъстояние, съществуване на шеф или на воин – е един въобразен от индивида свят, който го стимулира и осмисля живота му.

Но в случай че имаме вяра на Платон, светът на безспорните хрумвания, светът на мисълта е по-реален от забележимия посредствен свят.

От животните ни отличава
способността да сътворяваме въобразени светове


да ги виждаме като по-истински от забележимия свят, или да се опитваме да ги осъществяваме във забележимия свят.

Символното мислене (което основава въобразените светове) и символния език кадърен да предава голямо количество информация, е в основата както на човешкото мислене, по този начин и на изкуствения разсъдък. За в този момент ние имаме едно голямо преимущество пред " умните машини ", които сътворяваме: нашата вътрешен глас и нашите страсти, вярата в идеали, вярата. Имаме способността да си фантазираме нови светове и те да ни ангажират прочувствено, да ни стимулират да се стремим да ги създадем или да бъдем почтени за тях.

Но тези измислени от нас истории, в които се вживяваме, вършат нашето мислене и по-консервативно. То е постоянно обвързвано директно или индиректно (при знаците означателят е някакъв предмет или образен облик взет от действителния свят) с нашия персонален или групов исторически опит. Хората се приспособяват бързо към нови условия, само че при умните машини означателите на знаците са доведени до цялостна математическа абстракция. Всъщност знаците са единствено само 0 и 1, само че с тях може да се изрази всичко.

А ние, с нашето живо човешко въображение, към този момент измисляме нова футуристична нереалност, фантазираме си един свят от недалечното бъдеще, в който сме изгубили своето преимущество пред " умните машини " и те, тези безскрупулни отцеубийци, изцяло са ни изместили.

Ще се превърнем ли в някакви безработни лентяи,
до момента в който машините работят вместо нас и даже мислят вместо нас?


Лентяи, които блуждаят във въобразени от тях светове единствено за забавление?

Вече прекарваме все по огромна част от времето си пред компютърния екран, а там симулациите стават все по-убедителни. Фалшивите вести – все по-трудно отличими от обстоятелствата. Не губим ли способността си да се борим с тиранията и неправдата? И даже да ги отличаваме от свободата и справедливостта? Не губим ли и желанието си да трансформираме въобразените, идеални светове във физическа действителност, тъй като изкуственият разсъдък може да прави това вместо нас?

Ние имаме отговорност (както съгласно Библията, по този начин и съгласно новите Зелени идеи) и пред животните на земята, които непрекъснато изчезват, към природата на планетата ни, която пренаселваме и унищожаваме. Може би това ще е една причина умните, и към този момент самоусъвършенстващи се, машини да решат в един миг, че сме непотребни лентяи и вандали, нездравословни за Земята и за Космоса? И по този начин умните машините ше ни изместят и унищожат, както Хомо Сапиенс е изместил и унищожил неандерталците...

Това е АI дистопията. Има несъмнено и един химеричен въобразен предстоящ свят, в който хората, в симбиоза с изкуствения разсъдък, реализират физическо величие. Човекът се трансформира в свръхчовек. Или напряко в господ. И заживява в естетика с природата и с космоса – една съвършена и безсмъртна галактическа раса...

Обикновено бъдещето се оказва някъде по средата сред утопията и дистопията. Или се случва нешо напълно непредвидено, което отклонява в друга посока хода на историята. Не можем да предскажем какво ще стане с човечеството след 50 или 100 години. Ако несъмнено светът не е приключил до тогава – било заради атомна война, или заради екологическа злополука, породена в действителност от пренаселението. Или заради някаква напълно самостоятелна от нас галактическа причина. Като ненадейно дохвърчал метеорит.)

Защото и свободата на индивида, както предопределението е една нереалност със символно значение, един мит, който ни стимулира да се самоусъвършенстваме и да вървим напред.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР