Ивелина Василева: Държавата и общините не успяват достатъчно бързо да внедряват екологични политики
Според Василева сега е значима поддръжката, която страната може даде към общините и бизнеса, с цел да водят верните екологични политики. Василева напомни, че страната ни е на едно от последните места по еко нововъведения в Европа. Същата е обстановката и при дребните и междинни предприятия, които влагат доста малко старания към нововъведенията и разработките. Екологично ориентираните компании също са доста лимитирани, тъй като екологично създадената стока за нашенците значи нещо, което е скъпо като цяло, стана ясно от думите на Василева.
Отпадъците са основна част от кръговата стопанска система, тъй като те би трябвало да понижават. Съществен детайл е и ресурсната успеваемост. Според Василева изгодите от кръговата стопанска система са извънредно доста. Те са и стопански, тъй като ще се разкрият нови работни места. Василева смята, че има доста сериозен капацитет от потреблението на рециклирани материали. Трябва има и качествена смяна на дизайна на продуктите, тъй че да се разрешава повторното им потребление и преработване, посочи Василева. Тя добави, че е значимо да се обезпечи институционална поддръжка, с цел да се премине към този нов стопански модел.
За да вървим в посоката на кръговата стопанска система обаче са нужни няколко дребни стъпки, които не са сложни за довеждане докрай. Такива са центровете за корекция на разнообразни артикули в обитаеми места, поддържане на е-платформи за търговия на артикули, зелени публични поръчки и дейно разделно събиране на отпадъците. Отделно са значими и тласъците за ограничение и преработване на пластмасите, строителното разрушение, биомасата и другите съществени първични материали.
Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев разяснява, че е основана доброволна платформа " Пластик пакт ", която е първата на Балканите. Целта на платформата е промишлеността да понижи броя на опаковките, както и да се усили тяхното наново потребление. Кръговата стопанска система е образование, посочи Митрев. Той е на мнение, че за всичко, което ще способства за намаляването на отпадъците и въглеродния отпечатък, би трябвало да има бърза законодателна писта. Митрев още веднъж обърна внимание, че сме 2023 година и бизнесът продължава да не заплаща такса за битови боклуци на база на количество боклук. Също по този начин не трябва и законодателството в България да е санкционно насочено, а да дава тласъци за преработване, кръгова стопанска система и запазване на околната среда.
По тематиките за кръговата стопанска система има признат проект за деяние в Европейския парламент (ЕП), който включва доста законодателни начинания. Това сподели и евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в полемиката. Според него, с цел да бъде едно законодателство стабилно, то би трябвало да дава отговор на три съставния елемент: екологичност, конкурентоспособност, и би трябвало да бъде на обективна обществена цена. Според него на идващият Европейски парламент ще бъде извънредно мъчно да взима каквито и да било решения, свързани със зелените политики. Причината е, че редица страни смениха държавните управления си, с преобладаващи десни и крайни политики. Това докара до прекъсване на част от зелените политики и образец в това отношение е Швеция, добави Витанов.
В дребната балканска страна Косово пък се пробват да понижат разноските си за превоз и той да става все по-зелен. Това съобщи министърът на околната среда, териториалното устройство и инфраструктурата на Република Косово Либурн Алиу. Правителството на Косово е сложило акцент върху осъществяването на зеления дневен ред. Към 2030 година Косово би трябвало да преработва огромна част от битовите боклуци, изясни косовският министър. Освен това ще се депонират и другите типове боклуци. По този метод Косово следва постигането на зелените си цели, посочи Алиу. Той уточни още, че задачата е в страната да се изградят 1300 мегавата нови вятърни мощности до 2030 година Косово желае и да понижи потреблението на водни запаси, добави Либурн Алиу.
В България пък би трябвало бързо да се вкарват нововъведенията в областта на кръговата стопанска система, смята изпълнителният шеф на " Клийнтех " (Cleantech Bulgaria) Марияна Хамънова - бизнес мрежа за стабилно развиване, работеща в тясно съдействие с обществени институции, локална власт, бизнес, университетски среди и организации за научни проучвания и нововъведения. По думите й решенията би трябвало да бъдат имплементирани елементарно и да се стартира с елементарно постижимите цели. След това може обещано МСП да мисли за нови благоприятни условия и зелени политики.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Отпадъците са основна част от кръговата стопанска система, тъй като те би трябвало да понижават. Съществен детайл е и ресурсната успеваемост. Според Василева изгодите от кръговата стопанска система са извънредно доста. Те са и стопански, тъй като ще се разкрият нови работни места. Василева смята, че има доста сериозен капацитет от потреблението на рециклирани материали. Трябва има и качествена смяна на дизайна на продуктите, тъй че да се разрешава повторното им потребление и преработване, посочи Василева. Тя добави, че е значимо да се обезпечи институционална поддръжка, с цел да се премине към този нов стопански модел.
За да вървим в посоката на кръговата стопанска система обаче са нужни няколко дребни стъпки, които не са сложни за довеждане докрай. Такива са центровете за корекция на разнообразни артикули в обитаеми места, поддържане на е-платформи за търговия на артикули, зелени публични поръчки и дейно разделно събиране на отпадъците. Отделно са значими и тласъците за ограничение и преработване на пластмасите, строителното разрушение, биомасата и другите съществени първични материали.
Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев разяснява, че е основана доброволна платформа " Пластик пакт ", която е първата на Балканите. Целта на платформата е промишлеността да понижи броя на опаковките, както и да се усили тяхното наново потребление. Кръговата стопанска система е образование, посочи Митрев. Той е на мнение, че за всичко, което ще способства за намаляването на отпадъците и въглеродния отпечатък, би трябвало да има бърза законодателна писта. Митрев още веднъж обърна внимание, че сме 2023 година и бизнесът продължава да не заплаща такса за битови боклуци на база на количество боклук. Също по този начин не трябва и законодателството в България да е санкционно насочено, а да дава тласъци за преработване, кръгова стопанска система и запазване на околната среда.
По тематиките за кръговата стопанска система има признат проект за деяние в Европейския парламент (ЕП), който включва доста законодателни начинания. Това сподели и евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в полемиката. Според него, с цел да бъде едно законодателство стабилно, то би трябвало да дава отговор на три съставния елемент: екологичност, конкурентоспособност, и би трябвало да бъде на обективна обществена цена. Според него на идващият Европейски парламент ще бъде извънредно мъчно да взима каквито и да било решения, свързани със зелените политики. Причината е, че редица страни смениха държавните управления си, с преобладаващи десни и крайни политики. Това докара до прекъсване на част от зелените политики и образец в това отношение е Швеция, добави Витанов.
В дребната балканска страна Косово пък се пробват да понижат разноските си за превоз и той да става все по-зелен. Това съобщи министърът на околната среда, териториалното устройство и инфраструктурата на Република Косово Либурн Алиу. Правителството на Косово е сложило акцент върху осъществяването на зеления дневен ред. Към 2030 година Косово би трябвало да преработва огромна част от битовите боклуци, изясни косовският министър. Освен това ще се депонират и другите типове боклуци. По този метод Косово следва постигането на зелените си цели, посочи Алиу. Той уточни още, че задачата е в страната да се изградят 1300 мегавата нови вятърни мощности до 2030 година Косово желае и да понижи потреблението на водни запаси, добави Либурн Алиу.
В България пък би трябвало бързо да се вкарват нововъведенията в областта на кръговата стопанска система, смята изпълнителният шеф на " Клийнтех " (Cleantech Bulgaria) Марияна Хамънова - бизнес мрежа за стабилно развиване, работеща в тясно съдействие с обществени институции, локална власт, бизнес, университетски среди и организации за научни проучвания и нововъведения. По думите й решенията би трябвало да бъдат имплементирани елементарно и да се стартира с елементарно постижимите цели. След това може обещано МСП да мисли за нови благоприятни условия и зелени политики.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ