Според Васил Николов, учените имат достатъчно данни за начина на

Според Васил Николов, учените имат задоволително данни за метода на живот на хората в селището Слатина, само че към момента не е открито какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало към 500 години - от края на седмото хилядолетие прочие Хр., когато са пристигнали първите заселници, до към средата на шестото хилядолетие прочие Хр.

Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, заровена с дете наоколо, директно до останките на къща в периферията на селището, изяснява Николов. Смята се, че при погребенията по това време умрелите са били " полагани в Земята-Майка в ембрионална поза ".

По време на дългогодишните разкопки на учените от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките в селището Слатина са открити доста постройки. Сред тях са две огромни къщи от 117 и 147 кв. м, както и една от съвсем 300 кв. м. Селището е било оградено с концентрични изкопи, които са имали защитни и вълшебен функционалности, в тях са осъществявани жертвоприношения.

Сред новооткритите находки в селището Слатина са разнообразни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, елементи от паметни масички за жертвоприношения.

Разкопките на екипа на Васил Николов ще продължат в централната част на селището. Те се финансират от Столичната община.