ВАС се съобрази с Ирена Кръстева за БГ списъка по ”Магнитски”
Според Върховен административен съд подобен лист не е трябвало да бъде създаван, тъй като законът “Магнитски” няма деяние у нас. Припомняме, че БГ описът се появи, през лятото на 2021 година, откакто стана ясно, че Съединени американски щати включват Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков в листата за глобени поради корупция лица. Като свързани лица бяха посочени точно Ирена Кръстева и Елена Динева. Поради тази причина Кръстева подаде тъжба пред Върховен административен съд, а втори иск подаде Динева.
Два разнообразни петчленни състава на Върховния административен съд потвърдиха решенията на тричленните сформира от 3 февруари тази година, с които оповестиха за незабележим акта на Министерския съвет, тъй като “е публикуван при липса на подготвеност по смисъла на член 146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс”.
Петчленните сформира на Върховен административен съд одобряват претекстовете на тричленните сформира, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е спазено и условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В случая несъмнено е открито, че липсва съответна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпореждания на Конституцията и на Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация не дефинират материалната подготвеност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон " Магнитски ", Конвенцията на Организация на обединените нации за корупцията и регламенти на Европейски Съюз. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална подготвеност, която постоянно води до незначителност на издадения акт, какъвто е и този случай. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред сегашния съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен административен съд, че всяка непросветеност води до незначителност.
Петчленните сформира на Върховен административен съд изцяло споделят изводите на сътрудниците си от тричленните сформира, че и Регламентът на Европейски Съюз № 2020/1998 на Съвета по отношение на ограничаващите ограничения против тежки нарушавания на правата на индивида не дава право да се смята, че някои от наредбите му могат да се употребяват като правно съображение за решение № 441/04.06.2021 година Този Регламент е относим и използван по отношение на геноцид, закононарушения против човечеството, изтезания и други форми на свирепост. В този смисъл вярно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за употреба на наредбите на цитирания Регламент, още по - малко някои от тях да послужат като правно съображение за издаване на процесното решение на Министерския съвет.
Два разнообразни петчленни състава на Върховния административен съд потвърдиха решенията на тричленните сформира от 3 февруари тази година, с които оповестиха за незабележим акта на Министерския съвет, тъй като “е публикуван при липса на подготвеност по смисъла на член 146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс”.
Петчленните сформира на Върховен административен съд одобряват претекстовете на тричленните сформира, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е спазено и условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В случая несъмнено е открито, че липсва съответна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпореждания на Конституцията и на Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация не дефинират материалната подготвеност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон " Магнитски ", Конвенцията на Организация на обединените нации за корупцията и регламенти на Европейски Съюз. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална подготвеност, която постоянно води до незначителност на издадения акт, какъвто е и този случай. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред сегашния съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 година на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен административен съд, че всяка непросветеност води до незначителност.
Петчленните сформира на Върховен административен съд изцяло споделят изводите на сътрудниците си от тричленните сформира, че и Регламентът на Европейски Съюз № 2020/1998 на Съвета по отношение на ограничаващите ограничения против тежки нарушавания на правата на индивида не дава право да се смята, че някои от наредбите му могат да се употребяват като правно съображение за решение № 441/04.06.2021 година Този Регламент е относим и използван по отношение на геноцид, закононарушения против човечеството, изтезания и други форми на свирепост. В този смисъл вярно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за употреба на наредбите на цитирания Регламент, още по - малко някои от тях да послужат като правно съображение за издаване на процесното решение на Министерския съвет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ