Последните думи на 15 велики писатели
Според Уолт Уитман последните думи на един човек не съставляват съвършеното мерило за неговия разсъдък, характерност и самоконтрол. Те обаче са доста по-ценни и забавни, в сравнение с можем да си представим. Убедете се сами...
Платон – „ Благодаря на напътстващото божество и шанса в моя живот – преди всичко за това, че бях роден човек и грък, а не вандал или звяр. На второ – че живях в епохата на Сократ. “
Гьоте – „ Повече светлина! “
Лорд Байрон – неговите думи наподобяват прекомерно нежни за човек, водил толкоз плевел живот. Той умира от тресчица в Гърция. Изрича просто „ Сега ще заспя. “
Жаждата за живот на Мери Монтегю се вижда ясно в нейните последни думи – „ Всичко бе извънредно забавно. “.
Емили Дикинсън - „ Трябва да вляза; спуска се мъгла. ”
Томас Каралайл – „ Значи това била Смъртта… “
Хенрик Ибсен - „ Напротив! ” – това е отговорът му, когато здравната сестра споделя, че той е малко по-добре.
Джордж Бърнард Шоу – постоянно откровеният драматург, който доживява до 94-годишна възраст, споделя на здравната сестра, преди да почине: „ Сестро, опитваш се да ме поддържаш жив като някаква антикварна необичайност. Но аз съм дотук, завърших, ще умра. “
Хенри Дейвид Торо – неговите последни думи не са най-блестящите. Те обаче обобщават това, което е било най-важно за него. „ Лос. Индианец. “. Малко по-рано са го попитали дали се е помирил с Бог. На това Торо дава отговор – „ Не знаех, че сме се карали. “
