Кръвта на питона – ново оръжие в борбата със затлъстяването
Според учените молекулата може да има резултат, подобен с този на медикаменти като Wegovy.
„ Очевидно ние не сме змии “, споделя пред изданието доктор Джонатан Лонг, доцент по патология в Станфордския университет и съавтор на проучването. „ Но посредством проучването на тези животни можем да идентифицираме молекули или метаболитни пътища, които също въздействат на човешкия метаболизъм. “
Бирманските питони могат да доближат над 5 метра дължина и близо 100 кг тегло. В природата те гълтам плячка, която може да се равнява на съвсем 100% от личното им тегло. В часовете след хранене сърцето им се уголемява с към 25%, а метаболизмът им се форсира до 4000 пъти, с цел да обработи храната. След това могат да не се хранят сред 12 и 18 месеца без забележими отрицателни последствия.
Първоначално учените са се стремели да изследват метаболитите, свързани с бързото увеличаване на сърцето на питоните след хранене. Те анализирали кръв от млади бирмански питони с тегло сред 1,5 и 2,5 кг преди и след хранене, при което храната е възлизала на към 25% от телесното им тегло. Змии в лабораторни условия били гладували 28 дни преди опита.
Изследователите разпознали над 200 молекули, чиито равнища доста се покачват в кръвта на питоните в границите на часове след хранене, като една от тях се усилва над 1000 пъти. Тази молекула, наречена pTOS, се създава от чревните бактерии на змията и е откривана в ниски количества и в човешката урина. Лонг показва: „ Попитахме се дали този метаболит въздейства върху някои от физиологичните промени след хранене при змията “.
Когато pTOS е приложена на лабораторни мишки, не са следени значими резултати върху разхода на сила или размера на органите.
„ Това, което тя контролираше, беше апетитът и хранителното държание на мишките “, добавя Лонг.
Затлъстели мишки, получили pTOS, са консумирали доста по-малко храна от контролната група и за 28 дни са изгубили към 9% от телесното си тегло.
Молекулата наподобява работи по друг механизъм спрямо GLP-1 медикаментите като Wegovy, които отчасти забавят изпразването на стомаха, създавайки чувство за задоволеност, само че постоянно са свързани със странични резултати като гадене, запек и стомашни болки. Вместо това pTOS наподобява въздейства върху мозъчна област, наречена хипоталамус, която контролира апетита.
Това може да промени радикално развиването на един пазар, който е във забележим напредък през последните години. Индустрията за медикаменти против затлъстяване, основани на GLP-1 рецепторни агонисти, се трансформира в една от най-бързо растящите в опазването на здравето. Според разнообразни разбори сегментът може да доближи към 60–65 милиарда $ до 2030–2035 година, а в по-завишени оценки – даже до близо 100 милиарда $.
В центъра на пазара остават Novo Nordisk и Eli Lilly, които построяват самобитен дуопол. Novo Nordisk първа наложи GLP-1 терапиите с артикули като Wegovy и Ozempic и към този момент развива орални форми, които отстраняват потребността от инжекции и целят по-широко нахлуване. Eli Lilly от своя страна укрепва позициите си на американския пазар с медикаментите Zepbound и Mounjaro, които към този момент водят по нови предписания, като компанията също приготвя орална терапия, която може да разшири достъпа и да ускори ценовата конкуренция.
Паралелно с одобрените водачи, други огромни играчи също влагат обилни запаси, с цел да наваксат изоставането си. Amgen създава лечения с по-рядко приложение, в това число разновидности за еднократна месечна инжекция. Roche се концентрира върху възстановяване на профила на страничните резултати посредством нови разработки и придобивания. Pfizer пък се завърна интензивно на пазара посредством стратегически вложения и партньорства в региона на оралните лечения.
„ Очевидно ние не сме змии “, споделя пред изданието доктор Джонатан Лонг, доцент по патология в Станфордския университет и съавтор на проучването. „ Но посредством проучването на тези животни можем да идентифицираме молекули или метаболитни пътища, които също въздействат на човешкия метаболизъм. “
Бирманските питони могат да доближат над 5 метра дължина и близо 100 кг тегло. В природата те гълтам плячка, която може да се равнява на съвсем 100% от личното им тегло. В часовете след хранене сърцето им се уголемява с към 25%, а метаболизмът им се форсира до 4000 пъти, с цел да обработи храната. След това могат да не се хранят сред 12 и 18 месеца без забележими отрицателни последствия.
Първоначално учените са се стремели да изследват метаболитите, свързани с бързото увеличаване на сърцето на питоните след хранене. Те анализирали кръв от млади бирмански питони с тегло сред 1,5 и 2,5 кг преди и след хранене, при което храната е възлизала на към 25% от телесното им тегло. Змии в лабораторни условия били гладували 28 дни преди опита.
Изследователите разпознали над 200 молекули, чиито равнища доста се покачват в кръвта на питоните в границите на часове след хранене, като една от тях се усилва над 1000 пъти. Тази молекула, наречена pTOS, се създава от чревните бактерии на змията и е откривана в ниски количества и в човешката урина. Лонг показва: „ Попитахме се дали този метаболит въздейства върху някои от физиологичните промени след хранене при змията “.
Когато pTOS е приложена на лабораторни мишки, не са следени значими резултати върху разхода на сила или размера на органите.
„ Това, което тя контролираше, беше апетитът и хранителното държание на мишките “, добавя Лонг.
Затлъстели мишки, получили pTOS, са консумирали доста по-малко храна от контролната група и за 28 дни са изгубили към 9% от телесното си тегло.
Молекулата наподобява работи по друг механизъм спрямо GLP-1 медикаментите като Wegovy, които отчасти забавят изпразването на стомаха, създавайки чувство за задоволеност, само че постоянно са свързани със странични резултати като гадене, запек и стомашни болки. Вместо това pTOS наподобява въздейства върху мозъчна област, наречена хипоталамус, която контролира апетита.
Това може да промени радикално развиването на един пазар, който е във забележим напредък през последните години. Индустрията за медикаменти против затлъстяване, основани на GLP-1 рецепторни агонисти, се трансформира в една от най-бързо растящите в опазването на здравето. Според разнообразни разбори сегментът може да доближи към 60–65 милиарда $ до 2030–2035 година, а в по-завишени оценки – даже до близо 100 милиарда $.
В центъра на пазара остават Novo Nordisk и Eli Lilly, които построяват самобитен дуопол. Novo Nordisk първа наложи GLP-1 терапиите с артикули като Wegovy и Ozempic и към този момент развива орални форми, които отстраняват потребността от инжекции и целят по-широко нахлуване. Eli Lilly от своя страна укрепва позициите си на американския пазар с медикаментите Zepbound и Mounjaro, които към този момент водят по нови предписания, като компанията също приготвя орална терапия, която може да разшири достъпа и да ускори ценовата конкуренция.
Паралелно с одобрените водачи, други огромни играчи също влагат обилни запаси, с цел да наваксат изоставането си. Amgen създава лечения с по-рядко приложение, в това число разновидности за еднократна месечна инжекция. Roche се концентрира върху възстановяване на профила на страничните резултати посредством нови разработки и придобивания. Pfizer пък се завърна интензивно на пазара посредством стратегически вложения и партньорства в региона на оралните лечения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ