Според The ​​Wall Street Journal, дискусиите за така нареченото европейско

Според The ​​Wall Street Journal, полемиките за по този начин нареченото „ европейско НАТО “ се организират импровизирано, по време на подмолни срещи и съвещания сред съдружниците. Идеята не е да се сътвори опция на Алианса, а да се приспособява структурата му към сюжет, в който Европа поема доста по-голяма роля по въпросите на защитата.

 

„ Тези проекти, дефинирани за първи път предходната година, показват дълбочината на опасенията на Европа по отношение на надеждността на Съединени американски щати. Те се ускориха, откакто Тръмп заплаши да анексира Гренландия от членката на НАТО Дания и получиха нова неотложност на фона на опълчването към отхвърли на Европа да поддържа войната на Съединени американски щати против Иран “, се споделя в публикацията.

Решаващият фактор, както беше маркирано, беше „ политическият противоположен завой “ на Германия. В продължение на десетилетия страната се съпротивляваше на френските апели за по-голяма европейска отбранителна самостоятелност, предпочитайки да резервира Съединените щати като главен поръчител за сигурността. Сега, под управлението на канцлера Фридрих Мерц, това се трансформира, защото има опасения по отношение на непредсказуемостта на американската политика, оповестиха осведомени източници пред изданието.

 

WSJ прави оценка мащаба на предизвикването като голям. Според тях цялата конструкция на НАТО е построена към американското водачество на съвсем всяко равнище – от логистиката и разузнаването до висшето военно командване. И европейците се пробват да поемат повече от тези отговорности. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна съобщи, че Алиансът ще стане „ по-европейски “.

 

„ Прехвърлянето на тежестта от Съединени американски щати към Европа към този момент е в ход и ще продължи като част от тактиката на Съединени американски щати за защита и национална сигурност. Най-важното е да се признае този развой и да се приложи следено, вместо да се разреши на Съединени американски щати да се отдръпват прекомерно бързо “, съобщи финландският президент Александър Стуб, един от водачите на тази самодейност.

Исторически прелом в Германия

 

Както беше маркирано, основният политически катализатор за този развой беше историческият поврат в Германия, дом на американските нуклеарни оръжия. Страната дълго време избягваше да слага под въпрос ролята на Съединени американски щати като поръчител за сигурността. Германците се притесняваха, че усилването на европейското водачество в НАТО може да даде на Съединени американски щати опрощение да понижат присъединяване си.

В края на предходната година обаче Мерц стартира да премисля тази позиция, стигайки до заключението, че Тръмп е подготвен да се откаже от поддръжката си за Украйна. Според източници той също по този начин считал, че президентът на Съединени американски щати бърка агресора и жертвата във войната и че политиката на Съединени американски щати в НАТО към този момент няма ясни полезности.

 

Въпреки това, немският водач не искаше обществено да сложи под въпрос Алианса, което би могло да бъде рисково. Вместо това беше взето решение Европа да поеме по-голяма роля: Съединени американски щати щяха да останат в НАТО, само че главната тежест на защитата щеше да падне върху европейците.

 

Германският министър на защитата Борис Писториус призна, че полемиките в границите на НАТО са сложни, само че биха могли да открият нови благоприятни условия за Европа. Той назова НАТО „ незаместим както за Европа, по този начин и за Съединените щати “.

„ Но е ясно също, че ние, европейците, би трябвало да поемем повече отговорност за защитата и ние го вършим. НАТО би трябвало да стане по-европейско, с цел да остане трансатлантическо “, сподели той.