Как да накажем детето, без да му навредим
Според статистиките множеството родители считат, че правят отлична работа при развъждането на децата си и всички способи, които употребяват, са за тяхно положително. В реалност обаче нещата могат да стоят по напълно друг метод. Често възрастните не могат да сдържат гнева и нервите си и санкционират децата по-често, в сравнение с заслужават. Сигурни сме, че на никого не му доставя наслаждение, само че от време на време наказването е безусловно наложително. Ето някои препоръки от експерти какво да вършим в сходни обстановки.
1. Ако детето не се държи неприятно, не би трябвало да се санкционира.
В множеството случаи децата не желаят да навредят на никого, а просто откриват нови неща. В този случай те би трябвало да бъдат насърчавани и подкрепяни, без значение какво вършат. Например: извели сте детето на открито с нови или преди малко изпрани облекла, постарали сте се да го облечете, да е чистичко и спретнато. Дори ви е прелестно, когато виждате усмивките на хората и одобрителните им погледи. Всяка майка би изпитала удовлетворение и горделивост. И в идващия миг детето се пльосва в някоя локва да вземем за пример или се спуска по скат и се изцапва или къса дрешката си.
Виновно ли е детето в тази ситуация? Навредило ли е на някого? Имало ли е желание да ви ядоса? На някои родители сигурно ще им причернее пред очите и ще се развикат на детето. Опитайте се да се въздържите. Детето не е направило нищо, което да включва неприятна предумисъл. Обяснете му умерено за какво би трябвало да внимава повече. Ако му се карате за щяло и нещяло, в скоро време крясъците ви ще изгубят тежест и още по-лошо – ще отгледате едно нестабилно и постоянно озъртащо се дребосъче, което в никакъв случай няма да бъде решително в решенията, които взима. Не си мислете, че когато детето е малко, ще не помни или това няма да му се отрази.
2. Съветите и заповедите са две разнообразни неща.
Тези обстановки се дефинират като стереотипни. В множеството случаи родителите си споделят, че го вършат, тъй като: А)„ съм прав ” и Б) „ родителите ми правеха същото ”. Има голяма разлика сред това да кажете: „ Може би към този момент е време да спреш с игрите на компютъра, а? ” и „ Спри незабавно да играеш на този компютър! ”. Първото е съвет, а второто е заповед. Никой не обича да му заповядват. Възможно е даже детето да направи на инат, ядосано от тона ви, което единствено ще задълбочи конфликтната обстановка.
Редно е да накажете детето единствено при положение когато сте му отправили заповед. Ако детето е прочувствено и душевен устойчиво и го накажете, тъй като не е приело съвета ви, това няма да му навреди. Но в случай че детето е сензитивно и прекомерно впечатлително, това ще го нарани надълбоко. Когато пораства, сензитивното дете е допустимо да стартира да се подчинява на всяка заповед единствено тъй като се опасява от следствията.
3. Наказанието не би трябвало да бъде прочувствено.
Когато детето отхвърля да се подчини, някои родители се ядосват и не могат да се управляват, макар че сигурно го обичат. Въздържайте се! Най-често гневът е предизвикан от прекомерно огромните упования към детето. И когато тези упования се сблъскат с действителността, родителите не могат да се примирят. Подобни страсти би трябвало да бъдат угнетяване и следени. Не идеализирайте детето ти и не очаквайте от него най-хубавото. То не е съвършено, както и вие не сте! Гледайте реалистично на нещата и се пробвайте да се успокоите, преди да реагирате.
Ако едно дете е мощно впечатлително, е допустимо да развие душевен проблеми поради непрекъснатото кряскане. Психолозите споделят, че такива деца евентуално ще бъдат постоянно подвластни от хората с по-висок обществен статус.
4. Публичното наказване е безусловно недопустимо.
Ако наказвате или се карате на детето си пред другите, то се ядосва и го карате да се усеща извънредно неловко. Психолозите предлагат да се въздържате от изрази като: „ Какво ще си помислят хората! ”; „ Спри незабавно, всички те гледат! ” и други. Между другото не ви съветваме и да хвалите очевидно детето пред другите, тъй като това пък може да го направи нахален възрастен с високо самочувствие и надменно отношение към хората под него.
Дете, което постоянно е наказвано обществено, пораства с чувство за оскърбление и накърнено достолепие. Да не приказваме за страха, че сходно нещо ще се повтаря още веднъж и още веднъж. Когато пораснат, е допустимо да се трансфорат в хора, които напълно разчитат на непознатото мнение и нямат храброст да вземат решения.
