„Чети етикета”: 34% от българите не могат да плащат задълженията си
Според статистика на „ Евростат “ в 34% от случаите българите имат проблем с изплащането на отговорностите си. Гърция е на последно място с към 47%. Най-много компликации срещаме при изплащането на ипотеки, наеми и сметки.
Снимка: bTV
Проблемът обаче поражда, когато длъжниците нямат опция да заплащат вноските си по заема и стартира тормоз от страна на компаниите за вземания. Пейо Майорски от Комитета за отбрана на потребителите съобщи, че задачата му не е да атакува колекторските компании, само че държанието им е неточно и би трябвало да има законодателни промени, които да контролират тяхната активност. Снимка: bTV
Снимка: bTV
Според него не е обикновено жителите да бъдат притеснявани непрекъснато, заплашвани, посещавани на работните места, тъй като това не дава отговор на етичните правила за работа. По данни на Потребителския комитет междинният дълг на българина се е покачил двойно единствено за две години – през 2017г. той е достигнал размер от 900 лева
Снимка: bTV
От Асоциацията на колекторските компании обаче не са съгласни с това. Тяхната статистика демонстрира, че размерът на този дълг е 750 лева Зам. – ръководителят на Асоциацията на колекторските организации Александър Грилихес, изясни, че в последните години Асоциацията работи по изчистване по справяне с този проблем, с цел да може работата на колекторите да дава отговор на всички правила за етични правила. Те също получават сигнали за такива случаи, само че въпреки всичко той акцентира, че при тях се намира към 80% от пазара на вземания и останалите не могат да бъдат следени.
Снимка: bTV
Майорски съобщи, че те желаят всички колекторски компании да подлежат на специфични правила за разпределяне на лицензи и да бъде признат обединен устав с промени, който да важи за всички играчи на пазара.
Относно съкращаването на периода за събиране на отговорностите от 6 месеца на 2-3, Грилихес разяснява, че няма публични данни това да се е случило, само че казусът идва от там, че вземанията нормално се задават от трети лица на дадена колекторска компания и в тази ситуация тя би трябвало да извърши услугата.
Снимка: bTV
Илияна претърпява сходен тормоз преди години. Тя тегли заем от 3000 лева, с цел да помогне на другарка да замине за чужбина. След време обаче й се постанова да го връща сама. Нейната другарка изчезва и не си подвига телефона. Когато Илияна се пробва да изясни на кредиторите по какъв начин стои обстановката, тя е нападната, получава закани, че ще изгуби работното си място, подложена е на непрекъснат телефонен тормоз и визити. Започват да тормозят даже приятелите й. Момичето претърпява голям боязън, който утежнява и психическото, и физическото й здраве.
Снимка: bTV
Грилихес изрично отхвърли това да е нормална процедура и по думите му в етичния кодекс е вписано какъв брой постоянно би трябвало да се посещават длъжниците и да се изисква да платят вноската. Според Пейо Майорски обаче този кодекс не е наложителен за всички колекторски компании и спазването му не се управлява от никого.
Председателят на Правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов посочи, че през предходната година е имало диспути по тази тематика, в която са взели участие представители на колекторските компании, на потребителските комитети, както и длъжници. Основна роля е имала и омбудсмана Мая Манолова. По думите на Кирилов значително казусът е бил решен. Въпреки това сигналите от хора, които са унизени от частните правосъдни реализатори не престават. Депутатът акцентира, че всеки българин има правото да се отбрани при такива дейности, в случай че счита че се е излязло отвън нормите на законовата процедура. Той обаче посочи, че в връзките заемодател – дебитор би трябвало да се съблюдават правните отговорности, които протичат и за двете страни.
Снимка: bTV
Според Майорски изказванията на Кирилов не са правилни. Той акцентира, че са внесли писмо с настояванията си и до омбудсмана Мая Манолова, само че не са получили към момента отговор. Грихилис съобщи също поддръжката си да има законодателни промени в този бранш.
Снимка: bTV
Проблемът обаче поражда, когато длъжниците нямат опция да заплащат вноските си по заема и стартира тормоз от страна на компаниите за вземания. Пейо Майорски от Комитета за отбрана на потребителите съобщи, че задачата му не е да атакува колекторските компании, само че държанието им е неточно и би трябвало да има законодателни промени, които да контролират тяхната активност. Снимка: bTV
Снимка: bTV
Според него не е обикновено жителите да бъдат притеснявани непрекъснато, заплашвани, посещавани на работните места, тъй като това не дава отговор на етичните правила за работа. По данни на Потребителския комитет междинният дълг на българина се е покачил двойно единствено за две години – през 2017г. той е достигнал размер от 900 лева
Снимка: bTV
От Асоциацията на колекторските компании обаче не са съгласни с това. Тяхната статистика демонстрира, че размерът на този дълг е 750 лева Зам. – ръководителят на Асоциацията на колекторските организации Александър Грилихес, изясни, че в последните години Асоциацията работи по изчистване по справяне с този проблем, с цел да може работата на колекторите да дава отговор на всички правила за етични правила. Те също получават сигнали за такива случаи, само че въпреки всичко той акцентира, че при тях се намира към 80% от пазара на вземания и останалите не могат да бъдат следени.
Снимка: bTV
Майорски съобщи, че те желаят всички колекторски компании да подлежат на специфични правила за разпределяне на лицензи и да бъде признат обединен устав с промени, който да важи за всички играчи на пазара.
Относно съкращаването на периода за събиране на отговорностите от 6 месеца на 2-3, Грилихес разяснява, че няма публични данни това да се е случило, само че казусът идва от там, че вземанията нормално се задават от трети лица на дадена колекторска компания и в тази ситуация тя би трябвало да извърши услугата.
Снимка: bTV
Илияна претърпява сходен тормоз преди години. Тя тегли заем от 3000 лева, с цел да помогне на другарка да замине за чужбина. След време обаче й се постанова да го връща сама. Нейната другарка изчезва и не си подвига телефона. Когато Илияна се пробва да изясни на кредиторите по какъв начин стои обстановката, тя е нападната, получава закани, че ще изгуби работното си място, подложена е на непрекъснат телефонен тормоз и визити. Започват да тормозят даже приятелите й. Момичето претърпява голям боязън, който утежнява и психическото, и физическото й здраве.
Снимка: bTV
Грилихес изрично отхвърли това да е нормална процедура и по думите му в етичния кодекс е вписано какъв брой постоянно би трябвало да се посещават длъжниците и да се изисква да платят вноската. Според Пейо Майорски обаче този кодекс не е наложителен за всички колекторски компании и спазването му не се управлява от никого.
Председателят на Правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов посочи, че през предходната година е имало диспути по тази тематика, в която са взели участие представители на колекторските компании, на потребителските комитети, както и длъжници. Основна роля е имала и омбудсмана Мая Манолова. По думите на Кирилов значително казусът е бил решен. Въпреки това сигналите от хора, които са унизени от частните правосъдни реализатори не престават. Депутатът акцентира, че всеки българин има правото да се отбрани при такива дейности, в случай че счита че се е излязло отвън нормите на законовата процедура. Той обаче посочи, че в връзките заемодател – дебитор би трябвало да се съблюдават правните отговорности, които протичат и за двете страни.
Снимка: bTV
Според Майорски изказванията на Кирилов не са правилни. Той акцентира, че са внесли писмо с настояванията си и до омбудсмана Мая Манолова, само че не са получили към момента отговор. Грихилис съобщи също поддръжката си да има законодателни промени в този бранш.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ