Според стадиите на психосоциално развитие в теорията за развитието на

Според стадиите на психосоциално развиване в теорията за развиването на Ерик Ериксън, пубертетът е интервал, в който човек се пробва да образува устойчиво възприятие за персонална еднаквост. Доста комплицирана задача за някой, чиито хормони беснеят като изненадваща снежна стихия през април.

Отново по Ериксън, с цел да минем сполучливо през тийнейджърската рецесия на идентичността, е желателно преди този момент да сме разрешили предходните си 4 рецесии: на учебната и предучилищната възраст, на ранното детство и „ младенчеството “.

Да, евентуално всяка рецесия на идентичността носи своите провокации, само че само тази на юношеството би трябвало да се преодолява с спомагателната екстра „ акне “.

Историята стартира с омазняване на кожата. Появява се някоя и друга гнойна пъпка. Естествено, бива изстискана, след което постоянно става по-голяма. До нея излизат още. И до момента в който младежът, изправен пред комплицираната задача „ да образува устойчиво възприятие за персонална еднаквост “, се бори с пъпките, те стават повече и повече, а обстановката във и отвън дома му стартира да се усложнява.

Акнето е измежду тези здравословни проблеми, които попадат под тежкото табу на срама. Много постоянно родителите не обръщат нужното внимание на казуса, до момента в който той не ескалира и не даде своите неизбежни психологични провали върху разрастващата се душeвност на младежа.