Според съда, българските институции — включително Варненският, Пловдивският районен съд

Според съда, българските институции — в това число Варненският, Пловдивският областен съд и Софийският градски съд — са показали „ поразителна “ неефективност. В основата на казуса стои отводът (или некадърността) да се подсигурява правото на персонален контакт сред дете и неотглеждащ родител след разлъка. Законовите периоди са били подценявани, дейностите — забавяни с години, а резултатите — пагубни за връзката сред родител и дете.

 

„ Трудно е да се откри приемливо пояснение за дейностите на Софийския градски съд “, гласи решението на Европейски съд по правата на човека.

„ Съдилищата не са работили с изключителна грижа за отбрана на интереса на детето “, допълват съдиите, като акцентират, че националните управляващи не са подхванали бързи, съответни и пропорционални ограничения.

Според неправителствената организация „ Гласът на бащите “, това решение не е изолирано — то е част от рискова причинност. Те назовават протичащото се систематичен институционален неуспех, поддържан от:

 

Абдикираща правосъдна система, която не постанова спазването на правосъдни решения;

Беззъба обществена работа, чиито чиновници са всеобщо претрупани и постоянно некомпетентни;

Законодателен вакуум, който оставя децата и родителите без действителна защита;

Злоупотреби с процедурите за домашно принуждение, които се употребяват за деформиране на фамилните производства;

Нереформирано фамилно право, което изостава с десетилетия от европейските практики като споделеното родителство.

Решението от Страсбург идва единствено три месеца след основно пояснение от Върховния касационен съд (Решение №101/24.02.2025 г.), в което се акцентира, че продължителното несъблюдение на режим на персонални контакти сред дете и родител е сигнал за институционална некомпетентност.

 

От „ Гласът на бащите “ акцентират:

 

„ Липсата на воля и отговорност от страна на страната е не просто юридически проблем, а въпрос на национална сигурност. Решенията на Европейски съд по правата на човека ясно демонстрират, че България не просто позволява неточности — тя основава среда, в която децата стават жертви на институционално безучастие. “

В момента тече подготовка за промени в Семейния кодекс. От организацията упорстват частичното закърпване на системата да прерасне в цялостна промяна, която да обезпечи непоклатимост, предвидимост и същинска отбрана за най-уязвимите — децата. Защото всеки ден закъснение е още една изгубена връзка. А всяка такава връзка е основа на едно общество, което не трябва да си разрешава да се разпада.