Русенски зърнопроизводител: Ако топлото време продължи повече от две седмици, ще се появи проблем
Според русенеца Димитър Славчев сегашните сортове пшеница са значително приспособени към съвсем изчезналата към този момент типична зима
Да срещнеш летящи във въздуха пчели измежду декември, е доста рядко събитие. Но не и тази зима в България. Пчелари, отворили кошерите, откриват, че насекомите са изчезнали.
Причината е в топлото време – при позитивни температури пчелите изхвърчат от кошерите, вместо да стоят вътре. Само че летенето в околна среда, в която не намират нищо цъфнало, с цел да се нахранят от сока му, ги изтощава и те или измират на открито, или идват в кошера и умират в него. Или както се майтапят някои, май тази година ще ядем мед от кокичета.
" Пчели живеят на всички места в умерените географски ширини, даже във Финландия. Но при 13-15 градуса изхвърчат от кошера и по тази причина е нужно да бъдат в допълнение захранвани с декстроза и мед. Ако пчеларят не го направи, те се изтощават от летенето и няма да имат сили да изкарат зимата ", изясни Сергей Петров, пчелар и основател на платформата “Истински мед ”, оповестява
Това към момента не значи, че през 2023 година няма да има мед или ще бъде по-малко.
" Стопаните ги знаят тези неща, само че спомагателното поддържане изисква повече средства и сигурно медът това лято ще нарастне ", предизвестява Петров.
Топлото време и неналичието на превалявания тази зима може да понижи и да оскъпи производството и на доста други селскостопански артикули, без значение че през 2022 година цените им се усилиха приблизително с 25-30%.
Последният отчет на Световната организация по земеделие и издръжка (ФАО) предвижда, че поради сушата от последните месеци в Европа производството на мляко през 2023 година ще намалее с 0,5%, производството на говеждо месо – с 0,6%, а на свинско – с 5%. За птичето и яйцата упованието е продукцията да падне с 0,4%.
Но макар температурните върхове най-малко към този момент никой в България не предвижда неуспех на зърнената годишна продукция, въпреки и с известни ангажименти.
Според Димитър Славчев от Русе, зърнопроизводител и агроном с 30-годишен опит, към този момент в района няма проблеми с пшеницата, тъй като в края на ноември, въпреки и малко, е имало дъждове, което е разрешило на пшеницата, засята през октомври, да покълне. " Пшеницата сега е във фаза втори-трети лист, което е добре. В почвата към момента има дълбока мокрота, казусът ще се появи, в случай че сегашните атмосферни условия продължат повече от още две седмици, сподели той.
Тогава влажността ще намалее, а когато слезе под корените на растенията, те ще се развият по-бавно и зърното ще бъде с по-лошо качество.
Според него сегашните сортове пшеница устоят рискови температури и са значително приспособени към съвсем изчезналата към този момент типична зима. Но вместо оптималните 700-800 кг на декар добивите ще са от порядъка на 500-600 кг. Засега няма по какъв начин да се каже до каква степен това би могло да повлияе върху цената, тъй като зърно може и да се внася. През 2022 година вносът от Украйна на слънчоглед да вземем за пример докара до усмиряване на цените на олиото през втората половина на годината.
В Южна България поникването на пшеницата леко се е забавило – вместо сред 5 и 10 ноември е поникнала на 5 декември.
На процедура посевите са отслабени, тъй като по този начин не са готови за зимни условия, сподели производителят от Сливен Петър Байчев.
По-тревожно е ситуацията с рапицата, тъй като първата годишна продукция от нея се сее много по-рано от пшеницата, с цел да може да се развие до степен да презимува. " Заради сухото време обаче особено в Добричко тя въобще не е съумяла да се развие и каквото и да е времето оттук насетне, май ще се наложи да се разоре ", твърди Кирил Комитов, началник на регионалния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.
Производителите ѝ явно ще разчитат единствено на втората годишна продукция, която се сее през пролетта. Но рапицата в България е най-вече техническа просвета – отглежда се за произвеждане на биогорива или се изнася, т.е. няма директно отношение към храната.
Царевицата и слънчогледът се сеят през април и май, ако средноденонощната температура на въздуха е достигнала 8-10 градуса. Хипотетично би могло да има проблеми с тези насаждения, само че единствено ако зимата продължи да бъде сушава.
" Тогава би трябвало да се обезпечи поливане, а за такива големи площи, на които се отглеждат царевица и слънчоглед, това е или невероятно, или прекомерно скъпо ", сподели Петър Байчев.
Към момента сред Сливен и Карнобат - Бургас преваляванията са към 100-120 литра на квадратен метър, а би трябвало да са най-малко 200 литра, с цел да е несъмнено, че в почвата има задоволително мокрота.
Байчев отглежда и 200 декара с праскови, само че за овощията влажността през зимата няма чак такова значение. По-важното е последните слани да паднат, преди дърветата да са разцъфтели, а не да се случат примерно в края на април, когато ще е съдбовно.
За зеленчуците, които се отглеждат навън, настоящето засушаване няма никакво значение, тъй като те по принцип се отглеждат върху поливни площи.
За оранжерийно създаваните зеленчуци, които у нас са най-вече домати и краставици, настоящето топло време се оказва удобно
Защото понижава разноските за отопление и в случай че през последните две зими стопаните не са се отказали изцяло от оранжериите поради скъпия ток и газ, в този момент би трябвало да са удовлетворени.
Не е напълно по този начин – температурите са високи, само че единствено денем. През нощта падат към нулата и даже под нея, а за краставиците би трябвало да се поддържат непрекъснато 18 градуса, за доматите – 16, сподели Теодора Кръстева, изпълнителна директорка на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
Според нея сега производството на български оранжерийни домати и краставици е съвсем на нулата поради всеобщите отводи на сътрудниците ѝ, които не могат да си разрешат високите цени на газа. Останали са най-вече тези, които отглеждат пипер, разнообразни типове салати, спанак и ягоди.
Топлото време ражда и други проблеми – вредителите са почнали да се развъждат безнаказано. Според зърнопроизводители и от Северна, и от Южна България полските мишки са станали невероятна злина през декември и сега стопаните пръскат луди пари, с цел да ги изтровят.
Същото се случва и в оранжериите с другите типове насекоми, които тормозят продукцията от домати и краставици.
" Тази зима към момента не е имало нито една седмица с минусови температури, тъй че вредителите да измрат дружно с поколението си. Страшна злина са и безусловно съм се побъркал – раздвижиха се, развъдиха се, излизат пред проветрителите и би трябвало да църкам два и три пъти повече, с цел да измрат. А в естествени зими е задоволително да има най-малко 6-7 дни с минусови температури, с цел да се отървем от тях досега, в който слагаме новия разсад ", сподели Марин Иванов от Първомай. Неговата оранжерия, която е една от най-големите в района, се е принудила да понижи с 80% производството на домати и краставици още предходната зима поради скъпия газ и най-вероятно ще работи единствено с 20% от потенциала си и този сезон.
Да срещнеш летящи във въздуха пчели измежду декември, е доста рядко събитие. Но не и тази зима в България. Пчелари, отворили кошерите, откриват, че насекомите са изчезнали.
Причината е в топлото време – при позитивни температури пчелите изхвърчат от кошерите, вместо да стоят вътре. Само че летенето в околна среда, в която не намират нищо цъфнало, с цел да се нахранят от сока му, ги изтощава и те или измират на открито, или идват в кошера и умират в него. Или както се майтапят някои, май тази година ще ядем мед от кокичета.
" Пчели живеят на всички места в умерените географски ширини, даже във Финландия. Но при 13-15 градуса изхвърчат от кошера и по тази причина е нужно да бъдат в допълнение захранвани с декстроза и мед. Ако пчеларят не го направи, те се изтощават от летенето и няма да имат сили да изкарат зимата ", изясни Сергей Петров, пчелар и основател на платформата “Истински мед ”, оповестява
Това към момента не значи, че през 2023 година няма да има мед или ще бъде по-малко.
" Стопаните ги знаят тези неща, само че спомагателното поддържане изисква повече средства и сигурно медът това лято ще нарастне ", предизвестява Петров.
Топлото време и неналичието на превалявания тази зима може да понижи и да оскъпи производството и на доста други селскостопански артикули, без значение че през 2022 година цените им се усилиха приблизително с 25-30%.
Последният отчет на Световната организация по земеделие и издръжка (ФАО) предвижда, че поради сушата от последните месеци в Европа производството на мляко през 2023 година ще намалее с 0,5%, производството на говеждо месо – с 0,6%, а на свинско – с 5%. За птичето и яйцата упованието е продукцията да падне с 0,4%.
Но макар температурните върхове най-малко към този момент никой в България не предвижда неуспех на зърнената годишна продукция, въпреки и с известни ангажименти.
Според Димитър Славчев от Русе, зърнопроизводител и агроном с 30-годишен опит, към този момент в района няма проблеми с пшеницата, тъй като в края на ноември, въпреки и малко, е имало дъждове, което е разрешило на пшеницата, засята през октомври, да покълне. " Пшеницата сега е във фаза втори-трети лист, което е добре. В почвата към момента има дълбока мокрота, казусът ще се появи, в случай че сегашните атмосферни условия продължат повече от още две седмици, сподели той.
Тогава влажността ще намалее, а когато слезе под корените на растенията, те ще се развият по-бавно и зърното ще бъде с по-лошо качество.
Според него сегашните сортове пшеница устоят рискови температури и са значително приспособени към съвсем изчезналата към този момент типична зима. Но вместо оптималните 700-800 кг на декар добивите ще са от порядъка на 500-600 кг. Засега няма по какъв начин да се каже до каква степен това би могло да повлияе върху цената, тъй като зърно може и да се внася. През 2022 година вносът от Украйна на слънчоглед да вземем за пример докара до усмиряване на цените на олиото през втората половина на годината.
В Южна България поникването на пшеницата леко се е забавило – вместо сред 5 и 10 ноември е поникнала на 5 декември.
На процедура посевите са отслабени, тъй като по този начин не са готови за зимни условия, сподели производителят от Сливен Петър Байчев.
По-тревожно е ситуацията с рапицата, тъй като първата годишна продукция от нея се сее много по-рано от пшеницата, с цел да може да се развие до степен да презимува. " Заради сухото време обаче особено в Добричко тя въобще не е съумяла да се развие и каквото и да е времето оттук насетне, май ще се наложи да се разоре ", твърди Кирил Комитов, началник на регионалния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.
Производителите ѝ явно ще разчитат единствено на втората годишна продукция, която се сее през пролетта. Но рапицата в България е най-вече техническа просвета – отглежда се за произвеждане на биогорива или се изнася, т.е. няма директно отношение към храната.
Царевицата и слънчогледът се сеят през април и май, ако средноденонощната температура на въздуха е достигнала 8-10 градуса. Хипотетично би могло да има проблеми с тези насаждения, само че единствено ако зимата продължи да бъде сушава.
" Тогава би трябвало да се обезпечи поливане, а за такива големи площи, на които се отглеждат царевица и слънчоглед, това е или невероятно, или прекомерно скъпо ", сподели Петър Байчев.
Към момента сред Сливен и Карнобат - Бургас преваляванията са към 100-120 литра на квадратен метър, а би трябвало да са най-малко 200 литра, с цел да е несъмнено, че в почвата има задоволително мокрота.
Байчев отглежда и 200 декара с праскови, само че за овощията влажността през зимата няма чак такова значение. По-важното е последните слани да паднат, преди дърветата да са разцъфтели, а не да се случат примерно в края на април, когато ще е съдбовно.
За зеленчуците, които се отглеждат навън, настоящето засушаване няма никакво значение, тъй като те по принцип се отглеждат върху поливни площи.
За оранжерийно създаваните зеленчуци, които у нас са най-вече домати и краставици, настоящето топло време се оказва удобно
Защото понижава разноските за отопление и в случай че през последните две зими стопаните не са се отказали изцяло от оранжериите поради скъпия ток и газ, в този момент би трябвало да са удовлетворени.
Не е напълно по този начин – температурите са високи, само че единствено денем. През нощта падат към нулата и даже под нея, а за краставиците би трябвало да се поддържат непрекъснато 18 градуса, за доматите – 16, сподели Теодора Кръстева, изпълнителна директорка на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
Според нея сега производството на български оранжерийни домати и краставици е съвсем на нулата поради всеобщите отводи на сътрудниците ѝ, които не могат да си разрешат високите цени на газа. Останали са най-вече тези, които отглеждат пипер, разнообразни типове салати, спанак и ягоди.
Топлото време ражда и други проблеми – вредителите са почнали да се развъждат безнаказано. Според зърнопроизводители и от Северна, и от Южна България полските мишки са станали невероятна злина през декември и сега стопаните пръскат луди пари, с цел да ги изтровят.
Същото се случва и в оранжериите с другите типове насекоми, които тормозят продукцията от домати и краставици.
" Тази зима към момента не е имало нито една седмица с минусови температури, тъй че вредителите да измрат дружно с поколението си. Страшна злина са и безусловно съм се побъркал – раздвижиха се, развъдиха се, излизат пред проветрителите и би трябвало да църкам два и три пъти повече, с цел да измрат. А в естествени зими е задоволително да има най-малко 6-7 дни с минусови температури, с цел да се отървем от тях досега, в който слагаме новия разсад ", сподели Марин Иванов от Първомай. Неговата оранжерия, която е една от най-големите в района, се е принудила да понижи с 80% производството на домати и краставици още предходната зима поради скъпия газ и най-вероятно ще работи единствено с 20% от потенциала си и този сезон.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ