Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в

Според Прозорецът на Овертон за всяка концепция или проблем в обществото съществува така наречен прозорец на опциите. В рамките на този прозорец концепциите могат или не могат да се разискват всеобщо, намерено да се поддържат, пропагандират, да се пробват да се закрепят нормативно.

Но Прозорецът се движи, като трансформира опциите от етап на „ немислимото “, напълно непознатото за публичния морал, изцяло отхвърлено – до стадия на „ настоящата политика “, т.е. до нещо към този момент необятно обсъждано, признато от всеобщото схващане и закрепено в правила.

Това не е просто промиване на мозъци, а изключително перфидна технология. Нейната успеваемост се дължи на поредната, систематична смяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на влияние.

Стъпка по стъпка в обществото стартира на първо време да се разисква нещо недопустимо, след това то да го сметне за подходящо, а най-после да се помири с новата норма, която да узакони и отбрани в миналото немислимото.

Да вземем да вземем за пример нещо изцяло невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, т.е. концепцията да се узакони правото на жителите да се ядат един различен.

Технологията

Още един път ще повторя, че Овертон разказва технологията, която разрешава да се легализира безусловно всяка концепция.

Обърнете внимание! Той не предлага идея, не формулира свои хрумвания по някакъв метод – той разказва работеща технология. Тоест такава поредност от дейности, осъществяването на която непроменяемо води към стремежи резултат. В качеството си на оръжие за заличаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефикасна като термоядрен заряд.

Колко самоуверено е това!

Темата за канибализма към този момент към момента е отвратителна и напълно неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, неуместно, неразрешено събитие. Съответно, първото придвижване на Прозореца на Овертон е да реалокира тематиката за канибализма от региона на немислимото в региона на радикалното.

Достатъчно ли е ужасяващ образецът?

За всички е явно, че в този момент не е допустимо да се разгърне агитация за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава обстановка значи, че казусът с легализацията на канибализма се намира в нулев етап в прозореца на опциите. Този етап, според теорията на Овертон се назовава „ Немислимото “. Да проследим по какъв начин това „ немислимо “ ще бъде осъществено, преминавайки през всички стадии на прозореца на опциите.

За учените е обикновено да приказват за всичко – за тях няма неразрешени тематики, те са длъжни да учат всичко.

И освен това състояние няма спънка да свикаме етноложки симпозиум на тематика „ Екзотичните обреди на племената в Полинезия “. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в теоретичен оборот и да стигнем до обстоятелството на авторитетни изявления за канибализма.

Виждате, че за людоедството, става известно, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в лимита на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон към този момент се е преместил. Тоест той към този момент е в бранша „ разглеждане на позиции “. По този метод се подсигурява преходът от непримиримо негативното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните диспути безусловно би трябвало да се появи някакво „ Общество на радикалните канибали “. И дано то да бъде показано единствено в интернет – радикалните канибали безусловно ще бъдат видяни и представени във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една опция за изявления. И второ, шокиращите отрепки на специфичния произход са нужни за основаване облика на радикалното чучело. Тези ще бъдат „ неприятните канибали “ против другите плашила – „ фашисти, призоваващи тези да бъдат изгаряни на клада “. Но за плашилата по-късно. Като начало е задоволително да се разгласяват разкази за това, какво мислят за людоедството английските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Резултатът от първото придвижване на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тематика е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на казуса – основани са „ нюанси на сивото “.

Защо не?

Следващото придвижване на Прозореца е по-далечно и превежда тематиката за канибализма от радикалния бранш в региона на вероятното.

На този стадий продължаваме да цитираме „ учените “. Нали не трябва да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отхвърля да разисква това, би трябвало да бъде жигосан като маниак и двуличник.

Осъждайки фанатизма, безусловно би трябвало да измислим за канибализма елегантно наименование. За да не посмеят всевъзможни фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „ к “.

Внимание! Създаването на евфемизъм е извънредно значим миг. За заверка на немислимата концепция е належащо да се подмени нейното същинско име.

Няма повече канибализъм!

Сега това нещо се назовава примерно антропофагия . Но и този термин скоро ще бъде сменен още един път, признавайки и това определение за оскърбително.

Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме казусът от неговото название, да се отдели формата на думата от нейното наличие, да се лишат идеологическите съперници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия , той ще се назовава към този момент антропофилия , както нарушителят сменя семейството си и паспорта.

Паралелно с играта на имена върви основаването на опорен казус – исторически, митологически, настоящ или просто фиктивен, само че основното – легитимиращ. Той ще бъде открит или фиктивен като „ доказателство “, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

„ Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жадност дете? “

„ А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата! “

„ Е, ами при доста по-близките ни християни, там с антропофилията напълно всичко е наред! Те до ден сегашен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя господ. Вие да не би да обвинявате в това християнската черква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите? “

Главната задача на вакханалията на този стадий е най-малко отчасти яденето на хора да не се счита за углавно закононарушение. Поне в някой обособен случай и в избран исторически миг.

Така и би трябвало

След като бъде показан легитимиращ казус, се появява опция да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на вероятното в региона на рационалното.

Това е третият стадий. С него приключва цикълът на дробенето на единични проблеми.

„ Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на индивида. “

„ Не бъдете лицемери, всеки в миналото си го е мислил. Ако го отричаш, значи криеш тайните си стремежи. “

„ Понякога да се изяде човек е належащо, съществуват непреодолими условия. “

„ Има хора, които желаят да бъдат изядени. “

„ Провокират антропофилите! “

„ Забраненият плод е най-сладък! “

„ Свободният човек има право да взема решение какво да яде. “

„ Не крийте информацията и дано всеки се дефинира какъв е – антропофил или антропофоб. “

„ А дали има в антропофилията заплаха? Това не е потвърдено. “

В публичното схващане изкуствено се основава „ полесражение “ за казуса. Крайните флангове са заети от плашилата – особено с присъединяване на радикалните последователи и радикалните съперници на людоедството.

Реалните съперници – т.е. естествените хора, които не желаят да остават безразлични към казуса за людоедството – се пробват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните съперници. Ролята на тези плашила е интензивно да основават облика на откачени психопати – нападателни, фашизоидни злобари на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, eвpeите, комунистите и нeгpитe. Присъствието в медиите на изброените нагоре показва всички, като се изключи действителните съперници на легализацията.

При този сюжет самите така наречен антропофили остават по средата сред плашилата, на „ територията на разсъдъка “, откъдето с целия възторг на „ здравомислието и човечността “ осъждат „ фашистите от всички цветове и категории “.

„ Учените “ и публицистите на този стадий потвърждават, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история понякога са се изяждали един различен и това е обикновено. Сега към този момент тематиката за антропофилията може да се преведе от региона на рационалното в категорията на известното.

„ Сатурн гълтам сина си “, Франсиско Гоя, 1819–1823

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

В хубавия смисъл.

За популяризацията на тематиката за канибализма би трябвало да се поддържа нейното поп наличие, съчетано с исторически и митологически персони, а по опция и модерни медийни персони.

Антропофилията всеобщо прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети чартърен, в текстове на песни и видеоклипове.

Един от способите за популяризация се назовава „ Поглед в профил! “

„ Нима не знаехте, че един прочут композитор–едикой си – е антропофил? “

„ А един прочут на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него даже са го преследвали за това. “

„ А какъв брой от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от поданство! Впрочем по какъв начин ви се коства новият клип на Лейди Гага „ Eat me, baby “ („ Изяж ме, бейби “)?

На този стадий създаването на тематиката води в топ класациите и стартира самостоятелно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефикасен способ е значителното за казуса интензивно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в малките екрани, общественици и др.), отрязвайки от полемиките експертите.

Затова сега, когато на всички към този момент им е станало скучно и разискването на казуса отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които споделят: „ Господа, в реалност нещата не стоят по този начин. И работата не е в това, а в това. И би трябвало да се направи това и това. “ И в това време се задава характерна посока, едно напълно преднамерено придвижване на Прозореца.

„ Канибали “, Од Нердрам, 2005

За опрощение на последователите на легализацията се употребяват очовечени нарушители, като им се основава позитивен облик отвън обвързваните с закононарушението характерности.

„ Това са изобретателни хора. Изял жена си и какво? “

„ Те откровено обичат своите жертви. Да изядеш, значи да обичаш! “

„ Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към непоколебим морал. “

„ Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива. “

„ Тях по този начин са ги възпитали. “ И по този начин нататък.

Такъв вид бърборене е солта на известното токшоу.

„ Ще ви разкажем една трагичната история за обич! Той желал да я изяде! А тя просто желала да бъде изядена! Кои сме ние, с цел да ги съдим? Може би това е обич? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?! “

Ние тук сме властта

Към петия стадий придвижването на Прозореца на Овертон минава, когато тематиката е подгрята до опцията да премине от категорията на известното към сферата на настоящата политика.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически изследвания, които да потвърдят високия % на последователите на легализацията на канибализма. Политиците стартират да пускат пробни балони с обществени изявления на тематика законодателно закрепване на тематиката. В публичното схващане се вкарва нова доктрина – „ възбраната за ястие на хора се не разрешава “.

Това е фирменото ястие на обществения демократизъм – приемливост към табутата, възбрана за поправяне и попречване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния стадий от придвижването на Прозореца от „ известното “ към „ настоящата политика “ обществото към този момент е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява против законодателно закрепване на до наскоро немислимото нещо. Но като цяло обществото в действителност е сломено. То към този момент се е примирило със своето проваляне.

Приети са закони, изменена (разрушена) е нормата на човешкото битие, по-далечните отгласи от тази тематика неизбежно ще се доберат до учебните заведения и детските градини, а значи идващото потомство ще израсне въобще без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на гей браковете. Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и евтаназията. А спортните надпревари за дами се печелят от мъже, защото е задоволително един мъж да каже, че е жена, с цел да бъде позволен да се състезава с дамите.

Човешкият морал

Дехуманизацията като последна цел – да направи от естественото и нормалното това, което по-рано е било невероятно или неразрешено съгласно нормите просто на човешкия морал – това е основното в технологията „ Прозореца на Овертон “. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които умъртвили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във тип на шоу, или даже „ анатомически спектакъл “ за деца.

Технологията „ Прозорецът на Овертон “ е учредена на съществени недостатъци на практика на всяка персона. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи даже когато я осъзнаваме. Обикновено операцията престава да работи, когато се разкрива нейният прикрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се реализира посредством базови потребности на индивида.

Основните лостове:

Толерантност Евфемизъм Принадлежност към стадото Илюзията на авторитета Законно – значи вярно

Базовите потребности на индивида в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.

Пирамида на Маслоу

Физиологически потребности: апетит, жадност, полово увлечение и т.н. Потребност за сигурност: възприятие на убеденост, освобождение от страха и неуспехите Необходимост от принадлежност и любов Необходимост от почитание: реализиране на триумф, утвърждение, признание Познавателна нужда: да знаеш, да умееш, да изследваш Естетически потребности: естетика, ред, красота Необходимост от себеактуализация: осъществяване на своите цели, качества, развиване на личната персона

Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 на практика в никакъв случай не се удовлетворяват изцяло и вечно, те с лекост стават обект на операция на практика при всеки човек.

Толерантността е метод да се наложат всевъзможни, даже най-отвратителните отзиви в приложимост. Интересно, само че в опита да се дефинира що е това приемливост, с изключение на толерантност има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на тези хора, които са подготвени да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да одобряват тези възгледи като свои лични.

Именно тази нужда за принадлежност и почитание ни принуждава да се отхвърляме от своите убеждения, опасявайки се от експанзия и недоволството на съперника.

Евфемизмът се явява нужният детайл за превъзмогване на вътрешната опозиция. Грубо казано, това е избавителната пръчка, която ни оказва помощ за вътрешен баланс сред личните полезности и напълно противоположните на тях, наложени извън. Например в нашата просвета бе сменена грубата дума „ пeдepаcт “ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, т.е. обичащ момчета) с неутралната дума „ гeй “. А фразите „ Мой прочут е гeй “ и „ Мой прочут е пeдepаcт “ имат напълно друга прочувствена тежест.

Принадлежността към стадото е набор от потребности – сигурност, принадлежност към обществото и нужда към почитание. Всеки човек, застанал пред аудитория, който показва нещо или подвига тост в огромна компания, знае какъв брой е мъчно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него.

Ако вие имате подобен опит – апелирам, спомнете си този миг. А в този момент си представете, че вие би трябвало да изкажете своето противоречие с всички тези хора – уважавани и не толкоз, другари и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието би трябвало да се изкаже, без да се употребяват евфемизми, другояче вие няма да постигнете смисъла, а противоположното, още повече ще се замотаете. 

Илюзията на престижа още веднъж се явява като опция да примирите личните си възгледи с частично наложените извън. Ако вътре в мен има противоречие, „ престижът “ с подготвеност ще ми подаде избавителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е задоволително да имам единствено най-общи показа за самия „ престиж “.

Работата е там, че няма да си създадем труда да разберем детайлности за това що за „ престиж “ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непостижимия товар на нашите терзания. Напоследък „ престижите “ даже не са лични. Все по-често чуваме – „ учените откриха “, „ психолозите настояват “, „ висши държавници декларират “ и прочие

Върховенството на закона е приемането на непознати правила. „ Откъде накъде ще имам право да укорявам останалите в това, че не са съгласни с мен. “ В подобен смисъл обезщетявам това, което не е свойствено на моята персона. Колкото повече упреквам другите в назадничавост или провокация, толкоз по-силен е гласът на несъгласието вътре в мен.

Знаменитият психиатър Юнг считал, че фанатизмът е симптом за потиснато подозрение. Човекът, който в действителност е уверен в своята справедливост, безусловно умерено може да разисква противоположната позиция без сянка на неспокойствие и яд. В случаите на натрапването на непознати полезности в никакъв случай не се получава цялостно единодушие, подозрението ни кара да убеждаваме другите в това, в което ние самите не сме изцяло сигурни. Законът дава цялостно право да се постъпва по този начин.

Последствията от технологията „ Прозореца на Овертон “

Най-страшното следствие от тази технология е, че човек губи своята естетика, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни разногласия и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек благополучен. Целта на технологията е да се получи нова, мечтана посока на развиване.

След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на признатите непознати полезности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, индивидът се трансформира от крепко растение в пресъхнал бодил, подхвърлян от вятъра.

Пример за това можем да намерим във високия % самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, само че заплащат за това със своята човещина.

Противопоставяне на технологията „ Прозорецът на Овертон “

Преди всичко опълчването може да стане като се откажеш от опитите постоянно и на всички места да бъдеш „ естествен “. В момента, когато „ самостоятелното “ се сменя от „ естественото “, ние автоматизирано предаваме личния си надзор в непознати ръце. В най-хубавия случай се стремим да бъдем комфортни за близките, а в най-лошия попадаме под целенасочена операция. Именно културата, нравите, обичаите и устоите на предците може да ни оказват помощ да намерим своята характерност. Интеграцията на това в актуалния живот оказва помощ да не се откъсваме от личното си завещание. Не приканвам към сляпо следване на някакви остарели обичаи, само че да ги помним, съхраняваме и почитаме.

Понятието „ приемливост “ да използваме единствено като разбиране за толерантност, в останалите случаи би трябвало да защитим самостоятелните си граници. Примерно изцяло задоволително е да слушаме за европейските гeй паради, само че да се откажем да приемем публично гeй браковете в личната си просвета, където главните несъгласия могат да се сблъскат с културно-християнските полезности и обичаи.

С евфемизмите и подмяната на понятията може да се оправим, като отделяме същинския смисъл на информацията. Ако това е картина от тв приемника, то пробвайте се да повторите казаното, само че наричайки всичко със личното му име. Ако това е човек, който спори с вас, перефразирайте думите му, без да прибягвате към евфемизми. Това работи отрезвяващо даже и за вашия конкурент. 

С принадлежността към стадото е комплицирано да се бориш, само че не е и належащо. Важно е да се разбере къде в реалност е моето стадо и да огранича моето персонално пространство. Например фразата „ Нашето общество не е толкоз демократично, с цел да позволи eднoпoлoвите бракове “, пробвайте да се пренастроите по този начин, че да отчетете своите ползи: „ Демокрацията е волеизява на народа и по тази причина eднoпoлoвите бракове не са толкоз подобаващи за обществото, с цел да станат част от нашата просвета. “

Мнението на „ престижите “ в множеството случаи става на пух и прахуляк, когато зададем въпроса „ А какъв е този престиж, заслужава ли той доверие без обществена поддръжка? “

Например в случай че видите експерт да се изявява по малкия екран, за който нямате информация с изключение на онази, показана в долния завършек на тв приемника, просто се замислете над думите му. Ще се промени ли мнението ви, в случай че същото го споделя вашият комшия или сътрудник? Ако престижът е просто „ царят на очевидното “, то какъв е смисълът от неговата изява? Да повтори с тип на хитрец това, което вие сте си говорили 20 минути по-рано със своите сътрудници по пътя към дома?

Ако въпреки всичко сте чули и нещо ново, коства си да се замислите за изгодата от този престиж. Помнете, че на него му е належащо да заслужи вашето доверие, а не на вас.