&format=webp)
С колко забогатяха новите страни членки на ЕС за 20 години: България е сред водещите по БВП
Според изследване на Евробарометър, извършено при започване на 2025 година, съвсем три четвърти (74%) от жителите на Европейски Съюз смятат, че тяхната страна е спечелила от участието в блока, което е най-високият резултат, регистриран откогато този въпрос е заложен за първи път през 1983 година
Анкетираните показват икономическия напредък (28%) и новите благоприятни условия за работа (26%) като съществени изгоди за тяхната страна от участието в Европейски Съюз.
Данните наподобява удостоверяват тяхната оценка, оповестява Euronews.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Чехия се е нараснал от 45% от междинния за Европейски Съюз през 2004 година до 74 % през 2024 година, като е скочил от 9490 евро на 29 940 евро. В Литва той е повишен от 26% на 68% през същия интервал, от 4960 евро на 27 350 евро.
Петкратно нарастване в Румъния и България
През последните 20 години, от 2004 до 2024 година, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз нараства с впечатляващите 88%, като показателят се покачва от 100 на 188 точки, растежът в 13-те нови страни членки означи забележителен взрив.
Румъния и България означават най-силен напредък, надлежно 558% и 500%, а показателят доближи 600 и в двете страни.
През този интервал Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Румъния се покачва от 2820 евро на 18 560 евро, а в България от 2710 евро на 16 260 евро.
Подобни впечатляващи трендове на напредък са регистрирани и в Балтийските страни през последните две десетилетия, като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се покачва с 405 % в Литва, 336% в Латвия и 305% в Естония, прибавя Euronews.
Нарастваща покупателна дарба
Стандартът за покупателна дарба (PPS) хвърля спомагателна светлина върху икономическия напредък на новите държави-членки.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в PPS в Европейски Съюз е индексиран на 100. През 2004 година Румъния и България имат най-ниските резултати от по 35, или 65% под междинната стойност за Европейски Съюз. Но две десетилетия по-късно покупателната дарба на Румъния се удвоява, достигайки 78 по показателя, до момента в който на България се покачва до 66.
Индексът се покачва от 50 на 88 в Литва, от 45 на 71 в Латвия, от 52 на 79 в Полша и от 56 на 79 в Естония. Всяко доближаване към междинната стойност за Европейски Съюз от 100 значи, че тези страни наваксват стандарта на Блока.
По-скромни нараствания са регистрирани в Словения, където показателят се е повишил от 87 на 91, и в Чехия, където е маркиран растеж от 81 на 91 за същия интервал.
Европейска комисия упорства, че разширението от 2004 година „ донесе необятен набор от обилни изгоди и впечатляващ стопански напредък на новите членове и на Европейски Съюз като цяло “.
Академичните проучвания необятно поддържат тази теза.
Икономистът Базиле Граси от Университета Бокони смята, че присъединението покачва приходите в новите държави-членки, без да визира тези останалите. Според него, разширението на Европейски Съюз наподобява по-скоро на игра с позитивен залог.
Колко огромни са стопанските системи на страните кандидатки за участие
В момента девет страни са публични кандидатки за участие: страните от Западните Балкани Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Албания, Сърбия, както и Украйна, Молдова, Грузия и Турция, плюс една евентуална кандидатка – Косово.
Европейският комисар по разширението Марта Кос съобщи през април, че нов кръг от присъединения до 2030 година е „ реален “, като Украйна, Молдова, Албания и Черна гора са отпред на опашката.
Измерени по Брутният вътрешен продукт, множеството от тези стопански системи са релативно дребни. Десетте страни, които се стремят да се причислят, са постигнали 1,63 трилиона евро, като единствено Турция е съдействала с 1,25 трилиона евро от тази сума. Без нея останалите девет кандидатки са произвели едвам 381 милиарда евро дружно, което е по-малко от 392-те милиарда евро на Дания.
Ако изключим Турция, Украйна и Сърбия, общият Брутният вътрешен продукт на останалите седем страни спада до скромните 130 милиарда евро, което е по-малко от Брутният вътрешен продукт на към две трети от актуалните членки на Европейски Съюз, добавя Euronews.
Анкетираните показват икономическия напредък (28%) и новите благоприятни условия за работа (26%) като съществени изгоди за тяхната страна от участието в Европейски Съюз.
Данните наподобява удостоверяват тяхната оценка, оповестява Euronews.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Чехия се е нараснал от 45% от междинния за Европейски Съюз през 2004 година до 74 % през 2024 година, като е скочил от 9490 евро на 29 940 евро. В Литва той е повишен от 26% на 68% през същия интервал, от 4960 евро на 27 350 евро.
Петкратно нарастване в Румъния и България
През последните 20 години, от 2004 до 2024 година, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз нараства с впечатляващите 88%, като показателят се покачва от 100 на 188 точки, растежът в 13-те нови страни членки означи забележителен взрив.
Румъния и България означават най-силен напредък, надлежно 558% и 500%, а показателят доближи 600 и в двете страни.
През този интервал Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Румъния се покачва от 2820 евро на 18 560 евро, а в България от 2710 евро на 16 260 евро.
Подобни впечатляващи трендове на напредък са регистрирани и в Балтийските страни през последните две десетилетия, като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се покачва с 405 % в Литва, 336% в Латвия и 305% в Естония, прибавя Euronews.
Нарастваща покупателна дарба
Стандартът за покупателна дарба (PPS) хвърля спомагателна светлина върху икономическия напредък на новите държави-членки.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в PPS в Европейски Съюз е индексиран на 100. През 2004 година Румъния и България имат най-ниските резултати от по 35, или 65% под междинната стойност за Европейски Съюз. Но две десетилетия по-късно покупателната дарба на Румъния се удвоява, достигайки 78 по показателя, до момента в който на България се покачва до 66.
Индексът се покачва от 50 на 88 в Литва, от 45 на 71 в Латвия, от 52 на 79 в Полша и от 56 на 79 в Естония. Всяко доближаване към междинната стойност за Европейски Съюз от 100 значи, че тези страни наваксват стандарта на Блока.
По-скромни нараствания са регистрирани в Словения, където показателят се е повишил от 87 на 91, и в Чехия, където е маркиран растеж от 81 на 91 за същия интервал.
Европейска комисия упорства, че разширението от 2004 година „ донесе необятен набор от обилни изгоди и впечатляващ стопански напредък на новите членове и на Европейски Съюз като цяло “.
Академичните проучвания необятно поддържат тази теза.
Икономистът Базиле Граси от Университета Бокони смята, че присъединението покачва приходите в новите държави-членки, без да визира тези останалите. Според него, разширението на Европейски Съюз наподобява по-скоро на игра с позитивен залог.
Колко огромни са стопанските системи на страните кандидатки за участие
В момента девет страни са публични кандидатки за участие: страните от Западните Балкани Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Албания, Сърбия, както и Украйна, Молдова, Грузия и Турция, плюс една евентуална кандидатка – Косово.
Европейският комисар по разширението Марта Кос съобщи през април, че нов кръг от присъединения до 2030 година е „ реален “, като Украйна, Молдова, Албания и Черна гора са отпред на опашката.
Измерени по Брутният вътрешен продукт, множеството от тези стопански системи са релативно дребни. Десетте страни, които се стремят да се причислят, са постигнали 1,63 трилиона евро, като единствено Турция е съдействала с 1,25 трилиона евро от тази сума. Без нея останалите девет кандидатки са произвели едвам 381 милиарда евро дружно, което е по-малко от 392-те милиарда евро на Дания.
Ако изключим Турция, Украйна и Сърбия, общият Брутният вътрешен продукт на останалите седем страни спада до скромните 130 милиарда евро, което е по-малко от Брутният вътрешен продукт на към две трети от актуалните членки на Европейски Съюз, добавя Euronews.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ