Според проф. Радостина Александрова обаче това може да се постигне

Според проф. Радостина Александрова обаче това може да се реализира от страните, които са по-напред в осъществяването на имунизационните си проекти и имунизират с по-бързи темпове. Такава страна е да вземем за пример Съединени американски щати. Европа обаче изпитва съществени усложнения поради дефицит на количества, а България пък е една от страните, които са последни по брой ваксинирано население.

Появи се и малко повече изясненост по отношение на хвърленото във въздуха предложение предходната седмица за смесването на две разнообразни по технология ваксини. Вчера стана ясно, че хората, които не желаят втора инжекция от Оксфордския препарат, ще могат да се имунизират с иРНК ваксина, само че не по-рано от 84 дни след първата инжекция. Миналата седмица обаче думите на здравния министър провокираха остри реакции измежду специалисти, тъй като научни данни за изгодите от имунизационен коктейл няма и надлежно предлагането не стъпва върху безапелационни доказателства.

" Самият факт, че са подхванати сходни изследвания демонстрира, че не се чака да настъпи някаква невероятна драма. Понеже в действителност няма данни за резултатите и хората от доста страни задават въпроса, медицински експерти подсетиха, че и при двата типа ваксини целта е една и съща - шипчето на вируса. Много е значимо и дистанцията сред двете дози ", уточни проф. Радостина Александрова.

" Предварителните данни демонстрират, че такава композиция може би ще докара до по-добър клетъчен имунен отговор, само че тези проучвания са правени при модели и животни. Хората обаче би трябвало да имат успокоение, че могат да постъпят по този начин, както им диктува сърцето - тромбозите са редки събития и в случай че хората са спокойни, могат да се имунизират с Оксфордската ваксина. Другите могат да я сменят ", уточни още вирусологът.