Проф. Вацов: Смесваха радиоактивно мляко с „чисто“, за да влезе в...
Според проф. Димитър Вацов, нещастието не се лимитира единствено до първите дни след детонацията. Истинското закононарушение се случва в месеците на редовно прикриване. Докато в Скандинавието и Полша алармата бие още в края на април, у нас формалните известия гласят, че „ всичко е наред “.
„ Смесваха мощно радиоактивно мляко със слаборадиоактивно “
Най-циничният аспект на държавната политика е бил методът на разреждането. Проф. Вацов разкрива шокираща скица за „ обеззаразяване “ на хранителната верига: „ Взимаш мощно радиоактивно мляко и го смесваш със слаборадиоактивно, с цел да разпределиш радиацията по-равномерно и да влезеш в нормите – това е било систематична държавна политика. “
Тази тактичност е подсигурила, че съвсем няма българин, който да е останал непокътнат. Докато елементарните хора са консумирали тези „ коктейли “, висшата номенклатура от 200-300 фамилии е била на особено доставяне, където „ всеки залък от храната им се ревизира “.
Малко прочут факт, който книгата на Вацов изважда на ярко, е голямото облъчване година след повредата. През зимата на 1987 година равнищата на радиация в храната доближават стойности, близки до тези от първите дни на злополуката. Причината? Властите пускат за изхранване на животните фуражи, окосени под радиоактивния дъжд през май 1986-а.
„ Защо са давали инфектираните фуражи на животните – единственото пояснение е нищо да не се хвърля “, разяснява професорът.
Учените от ВМА и Селскостопанската академия са алармирали неведнъж, само че отчетите им са потъвали в чекмеджетата.
Резултатът от тази „ спестовност “ е унищожителен за здравето на нацията. Проф. Вацов цитира данни на интернационалните организации, които слагат България на челни позиции в най-черните статистики: „ Ние сме първи по заразяване на щитовидните жлези на децата и сме преди всичко по общо облъчване на телата на хората в цяла Европа. “
Докато 40 000 българи са тичали „ за здраве “ в маратона през май 1986 година, вдигайки облаци радиоактивен прахуляк, властта към този момент е била отхвърлила лист от 14 наложителни ограничения за хигиена и сигурност. Днес, 40 години по-късно, „ Българският Чернобил “ припомня, че мълчанието на режима е било също толкоз токсично, колкото и самият епибатидин.
„ Смесваха мощно радиоактивно мляко със слаборадиоактивно “
Най-циничният аспект на държавната политика е бил методът на разреждането. Проф. Вацов разкрива шокираща скица за „ обеззаразяване “ на хранителната верига: „ Взимаш мощно радиоактивно мляко и го смесваш със слаборадиоактивно, с цел да разпределиш радиацията по-равномерно и да влезеш в нормите – това е било систематична държавна политика. “
Тази тактичност е подсигурила, че съвсем няма българин, който да е останал непокътнат. Докато елементарните хора са консумирали тези „ коктейли “, висшата номенклатура от 200-300 фамилии е била на особено доставяне, където „ всеки залък от храната им се ревизира “.
Малко прочут факт, който книгата на Вацов изважда на ярко, е голямото облъчване година след повредата. През зимата на 1987 година равнищата на радиация в храната доближават стойности, близки до тези от първите дни на злополуката. Причината? Властите пускат за изхранване на животните фуражи, окосени под радиоактивния дъжд през май 1986-а.
„ Защо са давали инфектираните фуражи на животните – единственото пояснение е нищо да не се хвърля “, разяснява професорът.
Учените от ВМА и Селскостопанската академия са алармирали неведнъж, само че отчетите им са потъвали в чекмеджетата.
Резултатът от тази „ спестовност “ е унищожителен за здравето на нацията. Проф. Вацов цитира данни на интернационалните организации, които слагат България на челни позиции в най-черните статистики: „ Ние сме първи по заразяване на щитовидните жлези на децата и сме преди всичко по общо облъчване на телата на хората в цяла Европа. “
Докато 40 000 българи са тичали „ за здраве “ в маратона през май 1986 година, вдигайки облаци радиоактивен прахуляк, властта към този момент е била отхвърлила лист от 14 наложителни ограничения за хигиена и сигурност. Днес, 40 години по-късно, „ Българският Чернобил “ припомня, че мълчанието на режима е било също толкоз токсично, колкото и самият епибатидин.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ