Историята на 3 март - между фактите, интерпретациите и националната памет
Според проф. доктор Петко Петков националният празник на страната ни би трябвало да бъде 24 май
Каква е историята на 3 март - сред обстоятелствата, интерпретациите и националната памет? В диалог историкът и учител във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий " проф. доктор Петко Петков разяснява историческото значение на празника. Темата за него и за ролята на Русия в Освободителната война от 1877-1878 година продължава да поражда публични и научни полемики, само че съгласно историка ключът към разбирането е в изворите и обстоятелствата.
Проф. Петков напомни, че 3 март става народен празник с декрет след политическите промени през 1990 година „ На 27 февруари 1990 година тогавашният държавен глава Петър Младенов издава декрет и постанова 3 март за първи народен празник, без социална и експертна полемика ", уточни той. По думите му преди 1944 година датата е била публично отбелязвана, а в интервала до 1988 година не е имала статут на формален празник.
Относно ролята на Русия в събитията от 1878 година историкът акцентира, че оценките би трябвало да се базират на обстоятелства. „ Москва потегля на война като мандатор на великите сили, с цел да принуди Османската империя да извърши решенията от Цариградската конференция. И го прави ослепително ", съобщи проф. Петков. Той посочи, че Санстефанският контракт е част от комплициран интернационален развой. „ Последвалият Берлински контракт не значи единствено разпокъсване - той дава право на българите сами да избират княз и да сформират Конституция ", добави той.
Професорът подчертава и върху българското присъединяване в Освободителната война. „ Българските ползи са предпазени посредством основаването на Екзархията и дейното присъединяване на опълченци, чети, национална милиция, помощници в логистиката и медицината ", сподели той.
В диалога беше обиден и въпросът за инструментализирането на историята в актуалния политически спор. „ Политиците се пробват да употребяват историята както им е преференциално - това е традиция. Но в историческата просвета няма политика, има единствено потвърдени обстоятелства ", съобщи историкът.
Той разяснява и полемиката за това дали 3 март е най-подходящата дата за народен празник. По негово мнение 24 май „ в по-голяма степен дава отговор на предназначението на народен празник ", тъй като показва българския културен и цивилизационен принос. „ Ние не сме срещу 3 март - той дано си бъде празник. Но националният празник може да бъде 24 май, без да противопоставяме датите ", съобщи той.
Каква е историята на 3 март - сред обстоятелствата, интерпретациите и националната памет? В диалог историкът и учител във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий " проф. доктор Петко Петков разяснява историческото значение на празника. Темата за него и за ролята на Русия в Освободителната война от 1877-1878 година продължава да поражда публични и научни полемики, само че съгласно историка ключът към разбирането е в изворите и обстоятелствата.
Проф. Петков напомни, че 3 март става народен празник с декрет след политическите промени през 1990 година „ На 27 февруари 1990 година тогавашният държавен глава Петър Младенов издава декрет и постанова 3 март за първи народен празник, без социална и експертна полемика ", уточни той. По думите му преди 1944 година датата е била публично отбелязвана, а в интервала до 1988 година не е имала статут на формален празник.
Относно ролята на Русия в събитията от 1878 година историкът акцентира, че оценките би трябвало да се базират на обстоятелства. „ Москва потегля на война като мандатор на великите сили, с цел да принуди Османската империя да извърши решенията от Цариградската конференция. И го прави ослепително ", съобщи проф. Петков. Той посочи, че Санстефанският контракт е част от комплициран интернационален развой. „ Последвалият Берлински контракт не значи единствено разпокъсване - той дава право на българите сами да избират княз и да сформират Конституция ", добави той.
Професорът подчертава и върху българското присъединяване в Освободителната война. „ Българските ползи са предпазени посредством основаването на Екзархията и дейното присъединяване на опълченци, чети, национална милиция, помощници в логистиката и медицината ", сподели той.
В диалога беше обиден и въпросът за инструментализирането на историята в актуалния политически спор. „ Политиците се пробват да употребяват историята както им е преференциално - това е традиция. Но в историческата просвета няма политика, има единствено потвърдени обстоятелства ", съобщи историкът.
Той разяснява и полемиката за това дали 3 март е най-подходящата дата за народен празник. По негово мнение 24 май „ в по-голяма степен дава отговор на предназначението на народен празник ", тъй като показва българския културен и цивилизационен принос. „ Ние не сме срещу 3 март - той дано си бъде празник. Но националният празник може да бъде 24 май, без да противопоставяме датите ", съобщи той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ