Какво разказва собственикът на Уолтопия за бизнеса и държавата?
Според бизнесмена и началник на "Уолтопия " компликациите те вършат мощен
От връзките сред бизнеса и страната през енергийната самостоятелност и политическите разтърсвания у нас до моралните и поколенчески въпроси за компликацията и леността - Николай Беремлийски от беседва с българския бизнесмен и началник на "Уолтопия " Ивайло Пенчев. За да изведе философията му за живота: да търсим положителното в хората и да ги почитаме за опитите им да създадат нещо положително като ги възпираме да вършат неприятно.
Ето цялото изявление:
Господин Пенчев, когато приказваме за връзките сред бизнеса и страната – съгласно Вас там има ли интервенция в персоналното пространство или всичко би трябвало да остане в границите на бизнес средата?
Моето мнение е, че страната не би трябвало да се намесва в бизнеса изобщо. Държавите, и освен българската страна, страните по целия свят, след Втората международна война, се месят на бизнеса от ден на ден и повече, освен на бизнеса, а и на персоналния живот на хората. Силата на страните нараства. Според мен това е погрешно. Смятам, че страните би трябвало да се месят доста малко в персоналния живот на хората, по опция николко и доста малко и по опция николко на бизнеса.
COVID-кризата още повече ускори намесата на страните в бизнеса. Държавите карат някакви хора, които изкарват парите си без помощ, да ги дават на други бизнеси, които настояват, че имат доста потребност от помощ. В последна сметка едни хора, които се оправят по-добре в живота, тъй като са по-трудолюбиви или по-комбинативни, заплащат сметките на други, които са по-мързеливи, по-неадаптивни.
Към сегашния миг страната ни сякаш стои на кръстопът сред великите сили. Има ли верен път и в случай че да – кой е той?
Тя постоянно е била на някакъв кръстопът България. Ние сме го избрали, ние сме част от НАТО и от Европейски Съюз – това е верният път. Подкрепяме си приятелите, може да ги подлагаме на критика за някои от техните дейности, както е и в живота, може някой твой другар, най-хубавият ти другар да прави някакви неточности, но ти си му другар, прощаваш му, критикуваш го, но доброжелателно.
Достатъчно ясна ли е българската позиция или е по-скоро криволичеща?
Криволичеща, само че то не е елементарно на българската позиция да е задоволително ясна. Ние сме живели в този руския блок в миналото – аз съм живял в същото време, аз съм на 52 години, припомням си го това време. Аз съм учил съветски, гледали сме съветска телевизия, пели сме съветски песни в детската градина. Хората на моята възраст и по-възрастните по натурален метод са близки с Русия, просто по този начин са израснали. Затова на България ѝ е мъчно да бъде еднозачно англо-саксонски прозападно насочена.
Някои от, по този начин да ги назовем, по-модерните партии вършат една неточност – да преглеждат русофилството на възрастните хора като някаква нелепост и завист, а то не е по този начин. Има възрастни хора, които са русофили, тъй като по този начин са израстнали – те нито са неприятни хора, нито желаят руснаците да убиват украинците. Просто по този начин са израстнали. Към тях би трябвало да има един различен тип обръщение. Русофилството на тези хора е по-скоро носталгия по младостта и те не би трябвало да бъдат упреквани, че са простаци и злодеи. Те не са такива. Просто желаят да са млади.
Къде търсите повода за галопиращата инфлация, която в последно време ни притиска все по-силно?
E, какво да я диря, тя е открита – напечатването на 10 трилиона $ от централните банки по света – това е. Като печаташ пари не може да очакваш нещо друго с изключение на инфлация. Български държавни управления и български политици нямат виновност за тази инфлация. Българската централна банка пари не печата. Сега като влезем в Еврозоната напълно пък ставаме безгласна писмен знак. Така че каквото решат централните банкери на света, каквото ни сервират – това ядем.
В едно от интервютата си заявявате, че леността на младото потомство също е измежду значимите аргументи за протичащото с сега. Защо това е по този начин съгласно Вас?
Първо - изказване за леността на младото потомство не би трябвало да се взема за чиста монета, аз съм част от остарялото потомство, а старите генерации постоянно упрекват младите в леност и в всякакви други такива морални дефекти. Така че може и да не съм прав, може би остарялото потомство е не по-малко ленно. Знам ли, аз въпреки всичко мисля по този начин, мисля, че X, Y, Z поколенията са по-лениви от старите. Моето пояснение по тази причина е, че те живеят по-лек живот. Съвременните генерации живеят доста по-лесно, в сравнение с поколението на моите родители или моето потомство.
Когато животът е лек, ти ставаш мързелив. Трудностите те вършат мощен, не лесностите. Само гладът обръща ленивостта, единствено компликациите водят до нещо положително. Като пуснеш шкембе, с цел да свалиш шкембето, би трябвало да спортуваш, би трябвало дисциплинираност. Идва криза, доста от хората, които са се набълбукали с заеми, ще страдат и това вероятно ще ги направи по-работливи.
Вие преди време написахте във Фейсбук, че нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба ще подтиква тарикатлъка – за какво смятате, че това ще стане?
Всяко усложняване на данъчната система подтиква тарикатите. Механизмът с хляба е доста елементарен. В момента, в който кажат – нулева ставка за хляба, продавачът на една баничарница стартира да продава самун с локум, самун с кашкавал, кифлите стават самун, пиците стават самун, всичко става самун, всичко, което е от брашно може да бъде третирано като самун с нещо друго. И когато едната баничарница го направи, прилежащата баничарница какво да направи? Той може да е най-добронамереният човек, обаче в случай че съседът тарикатства, и доброжелателният човек, който до момента си е плащал налозите, и той ще избере тарикатлъка, тъй като другояче кошмията има 20 % незаслужено преимущество.
Такива ли сме ние българите – постоянно търсим на хляба мекото и на работата лекото?
То не сме единствено българите, това е част от човешката природа. Може би 95 % от хората са склонни да заспят и да подремнат, в случай че не се усещат доста зле, не са амбициозни. Деветдесет и недостатък % от хората са движени напред от апетит, а пет % от упоритост.
Преди време една от политическите сили у нас предложи като мярка мораториум върху цените на главните хранителни артикули – по какъв начин тълкувате това предложение?
Мораториум върху цените е комунистическа, националсоциалистическа, глупакпростатическа мярка. От това по-голяма нелепост... може би има и по-големи нелепости, само че това е една от най-големите нелепости в ръководството на някаква стопанска система – държавното управление да фиксира цените. Мадуро го прави, Кастро го правеше, в Северна Кореа по този метод работят. Вижте ги тези страни. Не може страната да се меси на пазара.
А по какъв начин тълкувате концепциите за диверсификация, можем ли да вземем за пример да си извоюваме енергийна самостоятелност?
Да. Там е малко по-сложно, тъй като този пазар е по-далеч от свободния пазар, от множеството други пазари. Трудно можеш да имаш свободен пазар на нефт или на газ, който се дава по тръба, в случай че имаш единствено едно тръба. Тук държавните управления имат някаква функционалност, по-голяма, в сравнение с в другите пазарни сегменти да го кажем, само че може – да. Най-важният метод да сме енергийно самостоятелни е да махнем рестриктивните мерки пред компаниите, които желаят да добиват енергийни запаси на наша територия.
Тази седмица Агенцията за икономическо развиване на Германия излезе със мнение, че българската стопанска система е в риск. Насяно ли сте с тази теза и къде, съгласно Вас, се коренят аргументите за това рисково положение?
Тя тази теза е все едно да кажа: „ Има основна възможност слънцето да залезе след няколко часа, там след 12 часа”. То е ясно, че е в риск. Коя стопанска система сега не е в риск? Идва международна криза. В Америка дори може би тя стартира, а стартира ли там – ще стартира на всички места. Всички стопански системи са в риск. В интервали на инфлация и нараснали цени на суровините страните и държавните управления по целия свят добруват, тъй като огромна част от бюджетния доход на нашата страна да вземем за пример е Данък добавена стойност и данък. Приходите в бюджета се дължат главно на инфлацията – нарасналите цени на суровините и надлежно нарасналите налози върху тях и акцизи.
Върховенството на закона – това е същинският проблем на България. Хората тук, освен вложителите, хората нямат вярата, че законът е преди всичко. На първо място са мощните на деня – който е на власт, той командва, а не законът. И това в действителност е неприятно, само че това е неприятното. Иначе от данъчна позиция капиталовата среда у нас е по-скоро по-добра, в сравнение с в доста страни.
Можем ли да кажем, че корупцията стопира капиталовите планове към страната ни?
Така е, да.
Как да се преборим, по какъв начин да противодействаме на това?
E, то един метод има – първо ние да повярвамe, че ни би трябвало страна, в която законът е преди всичко. Дет му викат американците “rule of law”. Но то не е елементарно да има господство на закона в страни с сходна душeвност на нашата. Ние сме сходни на средиземноморските страни, юожноамериканските страни, такава ни е културата. Липсва ни самочувствие. Народи, на които им липсва самочувствие, исторически, тонове самочувствие им липсва за стотици години – тея нации имат вяра, че единственият метод да съумеят на персонално равнище, хората от тези нации си мислят, че единственият метод да съумеят е като откраднат, тъй като те самите не имат вяра в себе си.
Повишаването на самочуствието на народа е доста значимо, но такова достоверно повишение на самочувствието, а не това, вицовото: “Ние българите сме най-големите мъже”. Това са свръхкомпенсации на неналичието на същинско самочувствие. Хората би трябвало да познават себе си. Ако хората познават себе си, има късмет и обществото да стане по-мъдро. Освен да се познават, и да се одобряват. Ама по какъв начин тъкмо да стане, с изключение на посредством обучение, не знам, няма шорткът, аз най-малко не знам шорткът. Бавно, бавно посредством обучение. Сега в случай че стартираме, внуците и правнуците може да се по-добре.
Освен икономическата у нас се развихри и политическа стихия – опустоши ли тя очакванията ни за по-добър живот, за по този начин чаканата смяна, за която се говореше непрекъснато?
От тези всичките събития най-важното е, че гражданското общество се разсъни. Гражданското общество е по-силно от преди и това е доста хубаво. Хората по-малко от преди са склонни да бъдат ограбвани, по-малко от преди са склонни да бъдат мамени, това е доста хубаво. За мен това е доста мощен, положителен факт и това, че настоящето държавно управление може би се е провалило по-скоро, в сравнение с да е съумяло, не е огромна драма. Народът към този момент не желае да бъде мамен, грабен и да бъде третиран като парадайса.
Както нормално се случва, когато се гласоподава актуализацията на бюджета и бюджет, той се трансформира в „ ябълката на раздора” през последните няколко дни. Как ще коментирате това?
Аз имам вяра, че всички бюджети, които усилват държавния дълг, са безотговорни към идните генерации. Ако го усилват с концепцията да влагат тия пари – в инфраструктура да вземем за пример, са по-малко безотговорни. Харченето на пари обаче за каквито а да било неинвестиционни стратегии – като да вземем за пример за увеличение на пенсии, за увеличение на заплатите на държавни чиновници – всички тези неща, те могат да наподобяват на пръв взор благи, ние се грижим за едни хора, подвигаме им приходите, единствено че това, което вършим, е подвигаме приходите на едни хора през днешния ден, с цел да ги заплащат техните деца на следващия ден и техните внуци вдругиден. Това постоянно за мен е аморално. Аз не желая да завещая на децата си задължения.
Този петък президентът завъртя политическата рулетка, къде мислите, че ще спре тя и по какъв начин бихте обрисували политическото бъдеще на България?
Аз изобщо не съм осведомен с тези вътреполитическите интриги, те не ме интересуват, това е такава...злободневни неща дет са значими през днешния ден и на следващия ден не са значими. Не ме вълнува, почтено, не знам. Във всеки случай си мисля, че от този парламент не може да произтече стабилно ръководство. Дори и някой с някой да се контракти сега, то ще е на цената на тежки, безпринципни компоромиси и каквото и да се случи, то ще е неустойчиво. Или в случай че е стабилно, ще е стабилно, тъй като всички крадат.
Какво мислите за приемането на еврото?
Ние живеем в свят, в който на фиатни валути – това са валути, които са обезпечени, чиято стойност, по този начин да кажем, е обезпечена от централните банки. Зад тях не стоят някакви активи. Държавите, които имат лични валути, имат повече суверенитет от тези, които нямат лични валути. Разбира се, те хората, които желаят да се причислят към еврото, те не споделят: „ Аз желая да се откажа от свобода”, те някакси си мислят, че това е съвременно, че е готино да сме част от Еврозоната. Ако сме част от Еврозоната, ние ставаме част от едни съвременни хора, надлежно това ще ни направи може би по-богати, по-щастливи. Аз не мисля изобщо, че има автоматизирана връзка сред двете, в случай че изобщо каквато и да било.
За да приключим това изявление позитивно, бихте ли могъл да очертаете най-хубавия сюжет, който може да има за нашата страна и да уточним през какви стадии би трябвало да минем, с цел да превърнем този сюжет в действителност?
Да се замислим от какво бизнесите по света имат потребност – те имат потребност единствено от две неща – ниски налози и ниски регулации. Ако България стане една страна, а тя е страна с ниски налози, в случай че продължи да бъде с ниски налози, даже да ги намали, някои налози в България могат да бъдат намалени, в случай че ние понижим директните налози и понижим регулациите и прокламираме пред целия свят, че ние сме страната, която кани бизнесмените да са тук и да си вършат бизнеса тук – няма да им пречим на бизнесмените, почитаме ги, знаем, че те се най-важните хора на света – без тях няма прогрес, почитаме ги, да идват тука бизнесмените. И една такава акция, която да предложения всички хора, които желаят да вършат бизнес да се усещат добре пристигнали по всевъзможен метод – финансов, правов, човешки - България ще просперира.
Можем да притеглим работливите, не тарикатите, работливите. И да градим идентификацията си, българската идентификация не на това какви сме били преди 1000 години и да спорим с кошмиите тук – кой е по-велик, кой е македонец, кой не е македонец, българин ли е македонецът и назад.
Има ли нещо, което желаете да кажете на хората, които ще гледат това изявление?
Имаме едно страдалчество тука национално – считаме политиците за отпадъци, за мошеници, тарикати, измамници, непрокопсаници и този мироглед за политиците ги трансформира в такива. Когато казваш на едно дете, че то е смотано и, че не може да се оправя, то става тъкмо такова, става смотано и не може да се оправя. Същото става и с политиците. Според мен народът би трябвало да се научи, нашият народ, ние като хора би трябвало да стартираме да се постараем да почитаме политиците си. Каквито и да са – това са единствените хора, които желаят да я правят тая работа.
А тая работа – по силата на това, че сме демократична страна - би трябвало да е една от най-важните за нашето общество. Управлението на обществото е една от най-важните работи в една страна, в една демократична страна. Ние сме демократична страна и би трябвало в една демократична страна като политици да изплуват каймака на обществото, хората, които в действителност желаят да оказват помощ на народа да живее по-добре, желаят да оказват помощ на обществото да се усеща по-добре, само че тъй като обществото ги счита за смотаняци, свестните хора не желаят да стават политици и това е доста хубаво за една корумпирана и такава прогнила каста от хора да си добрува в областта на политиката. Защото, когато в политиката са такива хора, свестните не желаят да отиват там, тъй като ще си поддържат връзка с неприятни хора.
Трябва да се опитаме да ги почитаме такива, каквито са и да търсим положителното в тях – и в Бойко Борисов, и в Кирил Петков, и дори и в Делян Пеевски, може би – не знам. Може би там не толкоз, само че да търсим положителното в хората и да ги почитаме за опитите им да създадат нещо положително като ги възпираме да вършат неприятно. Това си мисля, че би трябвало да вършим.
От връзките сред бизнеса и страната през енергийната самостоятелност и политическите разтърсвания у нас до моралните и поколенчески въпроси за компликацията и леността - Николай Беремлийски от беседва с българския бизнесмен и началник на "Уолтопия " Ивайло Пенчев. За да изведе философията му за живота: да търсим положителното в хората и да ги почитаме за опитите им да създадат нещо положително като ги възпираме да вършат неприятно.
Ето цялото изявление:
Господин Пенчев, когато приказваме за връзките сред бизнеса и страната – съгласно Вас там има ли интервенция в персоналното пространство или всичко би трябвало да остане в границите на бизнес средата?
Моето мнение е, че страната не би трябвало да се намесва в бизнеса изобщо. Държавите, и освен българската страна, страните по целия свят, след Втората международна война, се месят на бизнеса от ден на ден и повече, освен на бизнеса, а и на персоналния живот на хората. Силата на страните нараства. Според мен това е погрешно. Смятам, че страните би трябвало да се месят доста малко в персоналния живот на хората, по опция николко и доста малко и по опция николко на бизнеса.
COVID-кризата още повече ускори намесата на страните в бизнеса. Държавите карат някакви хора, които изкарват парите си без помощ, да ги дават на други бизнеси, които настояват, че имат доста потребност от помощ. В последна сметка едни хора, които се оправят по-добре в живота, тъй като са по-трудолюбиви или по-комбинативни, заплащат сметките на други, които са по-мързеливи, по-неадаптивни.
Към сегашния миг страната ни сякаш стои на кръстопът сред великите сили. Има ли верен път и в случай че да – кой е той?
Тя постоянно е била на някакъв кръстопът България. Ние сме го избрали, ние сме част от НАТО и от Европейски Съюз – това е верният път. Подкрепяме си приятелите, може да ги подлагаме на критика за някои от техните дейности, както е и в живота, може някой твой другар, най-хубавият ти другар да прави някакви неточности, но ти си му другар, прощаваш му, критикуваш го, но доброжелателно.
Достатъчно ясна ли е българската позиция или е по-скоро криволичеща?
Криволичеща, само че то не е елементарно на българската позиция да е задоволително ясна. Ние сме живели в този руския блок в миналото – аз съм живял в същото време, аз съм на 52 години, припомням си го това време. Аз съм учил съветски, гледали сме съветска телевизия, пели сме съветски песни в детската градина. Хората на моята възраст и по-възрастните по натурален метод са близки с Русия, просто по този начин са израснали. Затова на България ѝ е мъчно да бъде еднозачно англо-саксонски прозападно насочена.
Някои от, по този начин да ги назовем, по-модерните партии вършат една неточност – да преглеждат русофилството на възрастните хора като някаква нелепост и завист, а то не е по този начин. Има възрастни хора, които са русофили, тъй като по този начин са израстнали – те нито са неприятни хора, нито желаят руснаците да убиват украинците. Просто по този начин са израстнали. Към тях би трябвало да има един различен тип обръщение. Русофилството на тези хора е по-скоро носталгия по младостта и те не би трябвало да бъдат упреквани, че са простаци и злодеи. Те не са такива. Просто желаят да са млади.
Къде търсите повода за галопиращата инфлация, която в последно време ни притиска все по-силно?
E, какво да я диря, тя е открита – напечатването на 10 трилиона $ от централните банки по света – това е. Като печаташ пари не може да очакваш нещо друго с изключение на инфлация. Български държавни управления и български политици нямат виновност за тази инфлация. Българската централна банка пари не печата. Сега като влезем в Еврозоната напълно пък ставаме безгласна писмен знак. Така че каквото решат централните банкери на света, каквото ни сервират – това ядем.
В едно от интервютата си заявявате, че леността на младото потомство също е измежду значимите аргументи за протичащото с сега. Защо това е по този начин съгласно Вас?
Първо - изказване за леността на младото потомство не би трябвало да се взема за чиста монета, аз съм част от остарялото потомство, а старите генерации постоянно упрекват младите в леност и в всякакви други такива морални дефекти. Така че може и да не съм прав, може би остарялото потомство е не по-малко ленно. Знам ли, аз въпреки всичко мисля по този начин, мисля, че X, Y, Z поколенията са по-лениви от старите. Моето пояснение по тази причина е, че те живеят по-лек живот. Съвременните генерации живеят доста по-лесно, в сравнение с поколението на моите родители или моето потомство.
Когато животът е лек, ти ставаш мързелив. Трудностите те вършат мощен, не лесностите. Само гладът обръща ленивостта, единствено компликациите водят до нещо положително. Като пуснеш шкембе, с цел да свалиш шкембето, би трябвало да спортуваш, би трябвало дисциплинираност. Идва криза, доста от хората, които са се набълбукали с заеми, ще страдат и това вероятно ще ги направи по-работливи.
Вие преди време написахте във Фейсбук, че нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба ще подтиква тарикатлъка – за какво смятате, че това ще стане?
Всяко усложняване на данъчната система подтиква тарикатите. Механизмът с хляба е доста елементарен. В момента, в който кажат – нулева ставка за хляба, продавачът на една баничарница стартира да продава самун с локум, самун с кашкавал, кифлите стават самун, пиците стават самун, всичко става самун, всичко, което е от брашно може да бъде третирано като самун с нещо друго. И когато едната баничарница го направи, прилежащата баничарница какво да направи? Той може да е най-добронамереният човек, обаче в случай че съседът тарикатства, и доброжелателният човек, който до момента си е плащал налозите, и той ще избере тарикатлъка, тъй като другояче кошмията има 20 % незаслужено преимущество.
Такива ли сме ние българите – постоянно търсим на хляба мекото и на работата лекото?
То не сме единствено българите, това е част от човешката природа. Може би 95 % от хората са склонни да заспят и да подремнат, в случай че не се усещат доста зле, не са амбициозни. Деветдесет и недостатък % от хората са движени напред от апетит, а пет % от упоритост.
Преди време една от политическите сили у нас предложи като мярка мораториум върху цените на главните хранителни артикули – по какъв начин тълкувате това предложение?
Мораториум върху цените е комунистическа, националсоциалистическа, глупакпростатическа мярка. От това по-голяма нелепост... може би има и по-големи нелепости, само че това е една от най-големите нелепости в ръководството на някаква стопанска система – държавното управление да фиксира цените. Мадуро го прави, Кастро го правеше, в Северна Кореа по този метод работят. Вижте ги тези страни. Не може страната да се меси на пазара.
А по какъв начин тълкувате концепциите за диверсификация, можем ли да вземем за пример да си извоюваме енергийна самостоятелност?
Да. Там е малко по-сложно, тъй като този пазар е по-далеч от свободния пазар, от множеството други пазари. Трудно можеш да имаш свободен пазар на нефт или на газ, който се дава по тръба, в случай че имаш единствено едно тръба. Тук държавните управления имат някаква функционалност, по-голяма, в сравнение с в другите пазарни сегменти да го кажем, само че може – да. Най-важният метод да сме енергийно самостоятелни е да махнем рестриктивните мерки пред компаниите, които желаят да добиват енергийни запаси на наша територия.
Тази седмица Агенцията за икономическо развиване на Германия излезе със мнение, че българската стопанска система е в риск. Насяно ли сте с тази теза и къде, съгласно Вас, се коренят аргументите за това рисково положение?
Тя тази теза е все едно да кажа: „ Има основна възможност слънцето да залезе след няколко часа, там след 12 часа”. То е ясно, че е в риск. Коя стопанска система сега не е в риск? Идва международна криза. В Америка дори може би тя стартира, а стартира ли там – ще стартира на всички места. Всички стопански системи са в риск. В интервали на инфлация и нараснали цени на суровините страните и държавните управления по целия свят добруват, тъй като огромна част от бюджетния доход на нашата страна да вземем за пример е Данък добавена стойност и данък. Приходите в бюджета се дължат главно на инфлацията – нарасналите цени на суровините и надлежно нарасналите налози върху тях и акцизи.
Върховенството на закона – това е същинският проблем на България. Хората тук, освен вложителите, хората нямат вярата, че законът е преди всичко. На първо място са мощните на деня – който е на власт, той командва, а не законът. И това в действителност е неприятно, само че това е неприятното. Иначе от данъчна позиция капиталовата среда у нас е по-скоро по-добра, в сравнение с в доста страни.
Можем ли да кажем, че корупцията стопира капиталовите планове към страната ни?
Така е, да.
Как да се преборим, по какъв начин да противодействаме на това?
E, то един метод има – първо ние да повярвамe, че ни би трябвало страна, в която законът е преди всичко. Дет му викат американците “rule of law”. Но то не е елементарно да има господство на закона в страни с сходна душeвност на нашата. Ние сме сходни на средиземноморските страни, юожноамериканските страни, такава ни е културата. Липсва ни самочувствие. Народи, на които им липсва самочувствие, исторически, тонове самочувствие им липсва за стотици години – тея нации имат вяра, че единственият метод да съумеят на персонално равнище, хората от тези нации си мислят, че единственият метод да съумеят е като откраднат, тъй като те самите не имат вяра в себе си.
Повишаването на самочуствието на народа е доста значимо, но такова достоверно повишение на самочувствието, а не това, вицовото: “Ние българите сме най-големите мъже”. Това са свръхкомпенсации на неналичието на същинско самочувствие. Хората би трябвало да познават себе си. Ако хората познават себе си, има късмет и обществото да стане по-мъдро. Освен да се познават, и да се одобряват. Ама по какъв начин тъкмо да стане, с изключение на посредством обучение, не знам, няма шорткът, аз най-малко не знам шорткът. Бавно, бавно посредством обучение. Сега в случай че стартираме, внуците и правнуците може да се по-добре.
Освен икономическата у нас се развихри и политическа стихия – опустоши ли тя очакванията ни за по-добър живот, за по този начин чаканата смяна, за която се говореше непрекъснато?
От тези всичките събития най-важното е, че гражданското общество се разсъни. Гражданското общество е по-силно от преди и това е доста хубаво. Хората по-малко от преди са склонни да бъдат ограбвани, по-малко от преди са склонни да бъдат мамени, това е доста хубаво. За мен това е доста мощен, положителен факт и това, че настоящето държавно управление може би се е провалило по-скоро, в сравнение с да е съумяло, не е огромна драма. Народът към този момент не желае да бъде мамен, грабен и да бъде третиран като парадайса.
Както нормално се случва, когато се гласоподава актуализацията на бюджета и бюджет, той се трансформира в „ ябълката на раздора” през последните няколко дни. Как ще коментирате това?
Аз имам вяра, че всички бюджети, които усилват държавния дълг, са безотговорни към идните генерации. Ако го усилват с концепцията да влагат тия пари – в инфраструктура да вземем за пример, са по-малко безотговорни. Харченето на пари обаче за каквито а да било неинвестиционни стратегии – като да вземем за пример за увеличение на пенсии, за увеличение на заплатите на държавни чиновници – всички тези неща, те могат да наподобяват на пръв взор благи, ние се грижим за едни хора, подвигаме им приходите, единствено че това, което вършим, е подвигаме приходите на едни хора през днешния ден, с цел да ги заплащат техните деца на следващия ден и техните внуци вдругиден. Това постоянно за мен е аморално. Аз не желая да завещая на децата си задължения.
Този петък президентът завъртя политическата рулетка, къде мислите, че ще спре тя и по какъв начин бихте обрисували политическото бъдеще на България?
Аз изобщо не съм осведомен с тези вътреполитическите интриги, те не ме интересуват, това е такава...злободневни неща дет са значими през днешния ден и на следващия ден не са значими. Не ме вълнува, почтено, не знам. Във всеки случай си мисля, че от този парламент не може да произтече стабилно ръководство. Дори и някой с някой да се контракти сега, то ще е на цената на тежки, безпринципни компоромиси и каквото и да се случи, то ще е неустойчиво. Или в случай че е стабилно, ще е стабилно, тъй като всички крадат.
Какво мислите за приемането на еврото?
Ние живеем в свят, в който на фиатни валути – това са валути, които са обезпечени, чиято стойност, по този начин да кажем, е обезпечена от централните банки. Зад тях не стоят някакви активи. Държавите, които имат лични валути, имат повече суверенитет от тези, които нямат лични валути. Разбира се, те хората, които желаят да се причислят към еврото, те не споделят: „ Аз желая да се откажа от свобода”, те някакси си мислят, че това е съвременно, че е готино да сме част от Еврозоната. Ако сме част от Еврозоната, ние ставаме част от едни съвременни хора, надлежно това ще ни направи може би по-богати, по-щастливи. Аз не мисля изобщо, че има автоматизирана връзка сред двете, в случай че изобщо каквато и да било.
За да приключим това изявление позитивно, бихте ли могъл да очертаете най-хубавия сюжет, който може да има за нашата страна и да уточним през какви стадии би трябвало да минем, с цел да превърнем този сюжет в действителност?
Да се замислим от какво бизнесите по света имат потребност – те имат потребност единствено от две неща – ниски налози и ниски регулации. Ако България стане една страна, а тя е страна с ниски налози, в случай че продължи да бъде с ниски налози, даже да ги намали, някои налози в България могат да бъдат намалени, в случай че ние понижим директните налози и понижим регулациите и прокламираме пред целия свят, че ние сме страната, която кани бизнесмените да са тук и да си вършат бизнеса тук – няма да им пречим на бизнесмените, почитаме ги, знаем, че те се най-важните хора на света – без тях няма прогрес, почитаме ги, да идват тука бизнесмените. И една такава акция, която да предложения всички хора, които желаят да вършат бизнес да се усещат добре пристигнали по всевъзможен метод – финансов, правов, човешки - България ще просперира.
Можем да притеглим работливите, не тарикатите, работливите. И да градим идентификацията си, българската идентификация не на това какви сме били преди 1000 години и да спорим с кошмиите тук – кой е по-велик, кой е македонец, кой не е македонец, българин ли е македонецът и назад.
Има ли нещо, което желаете да кажете на хората, които ще гледат това изявление?
Имаме едно страдалчество тука национално – считаме политиците за отпадъци, за мошеници, тарикати, измамници, непрокопсаници и този мироглед за политиците ги трансформира в такива. Когато казваш на едно дете, че то е смотано и, че не може да се оправя, то става тъкмо такова, става смотано и не може да се оправя. Същото става и с политиците. Според мен народът би трябвало да се научи, нашият народ, ние като хора би трябвало да стартираме да се постараем да почитаме политиците си. Каквито и да са – това са единствените хора, които желаят да я правят тая работа.
А тая работа – по силата на това, че сме демократична страна - би трябвало да е една от най-важните за нашето общество. Управлението на обществото е една от най-важните работи в една страна, в една демократична страна. Ние сме демократична страна и би трябвало в една демократична страна като политици да изплуват каймака на обществото, хората, които в действителност желаят да оказват помощ на народа да живее по-добре, желаят да оказват помощ на обществото да се усеща по-добре, само че тъй като обществото ги счита за смотаняци, свестните хора не желаят да стават политици и това е доста хубаво за една корумпирана и такава прогнила каста от хора да си добрува в областта на политиката. Защото, когато в политиката са такива хора, свестните не желаят да отиват там, тъй като ще си поддържат връзка с неприятни хора.
Трябва да се опитаме да ги почитаме такива, каквито са и да търсим положителното в тях – и в Бойко Борисов, и в Кирил Петков, и дори и в Делян Пеевски, може би – не знам. Може би там не толкоз, само че да търсим положителното в хората и да ги почитаме за опитите им да създадат нещо положително като ги възпираме да вършат неприятно. Това си мисля, че би трябвало да вършим.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ